Къде са парите за бизнеса

Това е донякъде изненадващо предвид идеята, че икономиката спешно има нужда от средства заради спирането. От ФнФ обаче казват, че следят кредитната активност през банките и няма да пропуснат момента. В същото време фондът няма идея колко фирми са се възползвали от началото на кризата дотук от вече пуснатия инструмент за микрокредитиране през ББР.

Бавният старт на милионите за стартъпи

Докато се чакат парите за страдащия бизнес, парите за стартиращия такъв най-накрая са раздадени. Но те не са мерилото за бързина. Дори да оставим настрана потресаващо дългия казус с Мецанин фонда, четирите дружества, които ще инвестират на ниво идеи и стартъпи, също не започнаха особено бързо. Три от тях обаче отскоро са на пазара, а четвъртият - Vitosha Venture, работи по последните нужни документи, за да започне работа.

Ударното вливане на над 150 млн. лв. за инвестиции в български компании тепърва започва, затова е рано да се оцени. В началото на март единият от фондовите мениджъри - NV3, управляван от съдружниците в двата фонда NEVEQ, обяви първите сделки: в българските финтех компании Phyre, Phos и Paynetics, като бяха инвестирани общо близо 2.5 млн. евро от фонда и още толкова от частен инвеститор - в случая Българо-американската кредитна банка (БАКБ). NV3 е безспорно най-активният фонд до този момент, като от седем финализирани сделки пет са тяхно дело. Другите две завършени инвестиции на NV3 са в платформата за електронна търговия CloudCart и ScalaHosting - по 500 хил. евро.

"Имаме още една одобрена и една чакаща одобрение сделка, казва Златолина Мукова, управляващ партньор в NV3. Може би причината да сме толкова активни е, че ние всъщност продължаваме втория фонд NEVEQ и никога не сме спирали да гледаме компании. Опитът също си казва думата." Според нея до края на годината се очаква да бъдат затворени текущите две сделки на финалната права, както и още пет след това.

Фонд мениджърът с мандат за най-малък брой сделки - което предполага по-големи размери на инвестициите, е Morningside Hill. До момента фондът има инвестирани 2.5 млн. евро в две сделки. "Това е само нашата част, общите рундове са много по-големи, като единият е над 4 млн. евро", казва Павел Велков, партньор във фонда. Имената на компаниите все още не са ясни, защото обявяването на сделките зависи и от останалите участници в тях.

"Нашите сделки са между 750 хил. евро и 3.5 млн. евро, като по-скоро се целим в средна стойност около 1 млн. евро, за да можем впоследствие да направим допълнителна инвестиция в дадена компания", казва още Велков.

Другите два фонд мениджъра - Innovation Capital и Vitosha Venture, са насочени към тепърва прохождащи компании или дори проекти на ниво идея. И с двата фонда имаше немалко проблеми, докато се стигне до крайното им избиране. Innovation Capital смени и името, и част от екипа, с който първоначално бе избран, но в крайна сметка историята има хепиенд за настоящите партньори и той започва активна работа от тази седмица. Фондът има мандат за общо 220 сделки - 204 до 50 хил. евро и 16 сделки до 1 млн. евро. "Първите ще бъдат обявени в началото на юли. Очакваме в момента да бъдат одобрени, като сме дали 12 сделки за одобрение, но някои от тях може да не получат зелена светлина", казва един от партньорите - Ангел Ангелов.

"Първите ни две сделки отнеха повече време, но пък са първи. Не мисля, че инвестирането е трудно и следващите ще станат много по-бързо. До края на годината ще имаме още може би пет или шест сделки", смята Павел Велков. Има обаче разлика в управлението на публичен капитал спрямо изцяло частен. "Лесно няма. Когато има повече етапи на одобрение, се изисква и повече време. Един частен фонд може да вземе решение и за две седмици, а на нас ни трябва доста повече време", казва Златолина Мукова.

Изпълнителният директор на фонда Александър Георгиев признава, че бюрокрацията е твърде много, но не вижда какво може да се направи. Фотограф : Надежда Чипева

Твърде много (безсмислена) хартия

Причината е, че ФнФ има още едно ниво на бюрокрация - всяка одобрена от мениджърите инвестиция трябва да бъде пратена обратно към фонда, който я преглежда в рамките на 30 дни за държавна помощ и допустимост.

Георгиев признава, че бюрокрацията е твърде много, но не вижда какво може да се направи. "Това е условието за публичен ресурс, то идва от Брюксел, не идва от управляващия орган или от който и да е. Идва от комисията", вдига рамене той.

Най-бързо раздаващите пари фондове са тези за градско развитие. Там голяма част от ресурса вече е ангажиран. На въпроса дали се финансират смислени проекти обаче, предвид че се отпускат пари предимно за инфраструктура, паркове и ремонт на сгради - каквито общините могат да правят и с грантовите схеми на "Регионално развитие" - Георгиев контрира: "Дали пък има достатъчно на брой читави проекти в държавата? Знаете ли нашите фонд мениджъри какви трудности срещат да намират проекти. За всяка оперативна програма има изследване на пазара и оценка, която идентифицира несъвършенствата. Нашите действия лягат на тази оценка. Ако тя е калпава, ние много трудно ще излезем от нея", посочва той.

Това е най-близкото до признание, че много от работните документи по европрограмите не вършат работа, което някой от управляващите европари е правил. Сега, припомня Георгиев, се правят оценките за следващия период.