Еврото: Хърватия успя, а България се лута

България си постави като индикативна дата за приемане на еврото началото на 2024 г. Съдейки по разнопосочните сигнали на партиите в управляващата коалиция обаче, това може и да не се случи. И то в момент, в който по чисто геополитически причини ЕЦБ и ЕК са готови да ни подадат ръка.

Преобладаващото мнение на експерти и бизнес също не се е променило - България трябва да приеме еврото възможно най-бързо. Това по ирония на съдбата се чу и на форума, организиран от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански. Неговата партия - ИТН, в последните седмици се опитва да забави процеса по подготовка на страната. Преди дни формацията внесе проекторешение, което предвижда изпълнението на техническия план за въвеждането на еврото да се спре до приемането от парламента на анализ за ефектите от преминаването към единната валута.

Докъде е България

Решителната крачка за България беше направена на 10 юли 2020 г. Страната ни заедно с Хърватия стана част от валутния съюз ERM II, предшестващ еврозоната. Централните банки на двете държави пък влязоха в тясно сътрудничество с ЕЦБ - начинът страните извън еврозоната да са част от Банковия съюз. Оттогава обаче пътят на двете страни се раздели. Хърватските власти продължиха целенасочено да работят по приемането на еврото още през 2023 г. при възможно най-краткия двегодишен престой в ERM II. България влезе в период на политическа турбулентност - протести, избори, два служебни кабинета. Така на практика страната ни загуби поне година, в която не правеше (почти) нищо.

Преди дни правителството прие План за въвеждане на еврото - технически документ, който урежда сложната логистика около преминаването към единната валута като разплащателно средство в страната. Изпълнението му обаче може да бъде блокирано заради ИТН, а за да остане валидна целевата дата 2024 г., работата трябва да започне още сега. По думите на зам. финансовия министър Ивайло Яйджиев нужните месеци за подготовка по приемане на еврото са поне 18. Така може да се окаже, че дори страната да отговори на формалните критерии и да получи политическа благословия, може просто да няма техническа готовност, което крие и рискове от фалове при прехода. А това означава и "да отнемем правото на политическо решение" кога да се приеме еврото, заяви Яйджиев. Горе-долу в тази посока беше и изказването на бившия финансов министър Владислав Горанов, който заедно с управителя на БНБ Димитър Радев водеше процеса по влизането в ERM II и банковия съюз. "Не блокирайте техническия процес по подготовка за приемане на еврото, докато чакате анализа, защото това на практика означава, че няма да влезем през 2024 г., дори и да искаме", заяви Горанов.

Гласуването на въпросния план даде повод и за подновяване на вечния дебат за политическа употреба - за и против еврото. Може би именно защото България има реален шанс да направи тази историческа крачка в срока, в който си е поставила. Причините са поне две. Първата е войната в Украйна и желанието на Европа да се консолидира все повече като отговор на руската агресия. Втората е желанието на Брюксел да покаже, че еврото продължава да е привлекателен и успешен проект. Тези аргументи можеха да се прочетат между редовете на изказванията на официалните лица в Брюксел при представянето на конвергентните доклади в сряда вечерта. Според Валдис Домбровскис - изпълнителен вицепрезидент на ЕК, готовността и усилията на Хърватия да приеме еврото от 1 януари 2023 показва и че "еврото остава привлекателна и успешна световна валута. Нашата валута е символ на силата, единството и солидарността на Европа във време, когато тези качества са тествани от война, бушуваща на прага ни."

Всъщност за повечето икономисти и бивши финансови министри в България темата за и против еврото не стои на дневен ред. Както обясниха много от тях и тази седмица в парламента, страната се е задължила да приеме единната валута още при подписването на договора за присъединяване към ЕС. "Не можем да сме истински членове на ЕС, ако не сме и членове на еврозоната. Да, рискове има. Но 10 пъти повече рискове съществуваха преди влизането на България в ЕС - загуба на конкурентоспособност, европейски инвеститори да изместят българските и т. н. Много от тези рискове се случиха. Но кой в момента съжалява за това, че България е член на ЕС", каза бившият финансов министър Милен Велчев. Друг политик от времето на НДСВ (който беше предложен от Слави Трифонов да оглави кабинет на ИТН преди около година) - Николай Василев, подчерта, че има аргументи за еврозоната, които не могат да се измерят математически - имидж, престиж и авторитет на държавата.

"Еврозоната не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е лоша, това няма да спаси която и да е страна от катастрофа, независимо дали е в еврозоната или не е. Показателен е примерът с Гърция", обясни и гуверньорът на БНБ. "Плюсът на еврозоната обаче е, че особено след глобалната финансова криза и след кризата в Гърция тя изгради редица механизми за защита от такива кризи. Важно е уточнението, че има много по-голям шанс една страна да катастрофира икономически, ако е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро", допълни Радев.

Още по-категорични са представителите на бизнеса. На кръглата маса в парламента те заявиха, че настояват датата 1 януари 2024 г. за приемане на еврото да бъде спазена и да бъде поставена като императивна цел от управляващите.

Основният проблем - инфлацията

Източник: Reuters

В конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК се посочва, че Хърватия изпълнява всички критерии за приемане на единната валута, докато България не покрива този за ценова стабилност. От страната ни се искат и още законови поправки, свързани с независимостта на централната банка и други по-скоро технически аспекти. Те са известни от години и при политическа воля могат да се изчистят бързо.

Така проблемната област за България на практика остава инфлацията. Средната й стойност в България за 12-те месеца до април 2022 г. е 5.9% и е над референтната стойност от 4.9%. Тя се изчислява като средната годишна промяна на индекса на потребителските цени за последните 12 месеца в трите най-добре представящи се членки (измерен по ХИПЦ) плюс 1.5 процентни пункта.

ЕК посочва, че очаква средната инфлация в страната да остане над референтната стойност през следващите месеци. Такива са и повечето прогнози на икономистите - ръстът на потребителските цени в страната да продължи да е много над средния в еврозоната. "Инфлацията от изолирана в отделни групи става широкообхватна и ставайки широкообхватна, тя се пренася обратно в цените на труда и има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала", предупреди подуправителят на БНБ Калин Христов.

Правителството обаче допълнително засилва тези процеси, включително с антикризисния си пакет, с който ще излее над 2.1 млрд. лв. през втората половина на годината в мерки, които на практика ще насърчат потреблението. И в крайна сметка ще доведат до повече инфлация. Към април тя вече достига 12.1% (измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени) без изгледи за скорошно успокояване.

"Аз лично очаквам, че ще успеем да изпълним инфлационния критерий. Не мисля, че имаме проблеми с датата 1 януари 2024 г.", заяви ден по-късно финансовият министър Асен Василев. Той поясни, че техническата работа по Плана за въвеждане на еврото е започнала по настояване на търговските банки, КФН и всички останали ангажирани институции, за да може страната да е готова навреме, ако реши да влезе в еврозоната в началото на 2024 г.

Ако България иска да приеме еврото от 1 януари 2024 г., за критерии ще се ползват средногодишната инфлация от 1 май 2022 г. до 30 април 2023 г., както и дефицитът в Бюджет 2022, обясни преди ден управителят на БНБ Димитър Радев. Той обаче намекна, че не изключва и "по-добро третиране - това зависи от добри политики и от добри преговарящи".

Всъщност и в този конвергентен доклад от сметките за инфлацията са извадени двете държави с най-ниски стойности - Малта и Португалия, "тъй като техните нива на инфлация се отклоняват с голяма разлика от средните за еврозоната и се движат от специфични за страната фактори". Това помага на Хърватия да изпълни ценовия критерий, макар и подобен подход да не е прецедент. При приемането на други държави също са правени подобни компромиси. Въпросът е, че ускорението на цените в България е много над средното за ЕС и ако тя се запази, за да ни "вмъкнат" в критерия за ценова стабилност догодина, ще е нужна много по-голяма изобретателност.

Изцяло от правителството зависи и да държи финансите на държавата под контрол през тази година, тъй като при изготвянето на конвергентен доклад за нас ще се гледат резултатите от Бюджет 2022. А той и в момента е планиран с дефицит на начислена основа (който се гледа от ЕК) от над 5% от БВП. Правителството вероятно се надява, че част от този минус ще бъде признат като разходи за извънредни мерки покрай войната в Украйна и няма да бъде вкарано в процедура по свръхдефицит. Очакванията на ЕК са тази година страната да завърши с по-нисък дефицит - 3.7% от БВП, но прогнозите в момента са с доста повече условности и неизвестни от обикновено.

Извън числовите критерии - и ЕЦБ, и ЕК традиционно дават оценка и на бизнес средата и качеството на институциите в държавите извън еврозоната. И тук също могат да се открият разлики в доклада на Франкфурт. За България се посочва, че от решаващо значение за привличането на преки чуждестранни инвестиции и повишаване на потенциалния растеж на икономиката са "структурните реформи за подобряване на бизнес и институционалната среда". Те включват значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефективна съдебна система и подобряване на образователната система.

При Хърватия се подчертава постигнатият напредък в "намаляването на неефективността на публичния сектор, включително в управлението на държавни предприятия, опростяване и дигитализация на административните процедури и борбата срещу корупцията". Или накратко - приемането на еврото от България е в ръцете на управляващите. И от техните действия или бездействие зависи дали на 1 януари 2024 г. еврото ще стане официално разплащателно средство в страната.

*Текстът е допълнен с изказването на финансовия министър.