Съвместната съюзническа мисията идва в тежък момент за българските ВВС, когато летателният ресурс на използваните от страната ни екссъветски изтребители МиГ-29 е на ръба на изчерпването си
Съвместната съюзническа мисията идва в тежък момент за българските ВВС, когато летателният ресурс на използваните от страната ни екссъветски изтребители МиГ-29 е на ръба на изчерпването си    ©  Reuters

Защо НАТО пак ще патрулира в небето ни

Испания ще разположи у нас до 8 свои изтребители Eurofighter Typhoon, които ще патрулират с българските МиГ-29 през следващите 2 месеца

Съвместната съюзническа мисията идва в тежък момент за българските ВВС, когато летателният ресурс на използваните от страната ни екссъветски изтребители МиГ-29 е на ръба на изчерпването си    ©  Reuters

Бойната авиация на Кралство Испания ще усили защитата на българското въздушно пространство от 1 ноември до 23 декември по линия на съюзническите ангажименти в НАТО. Това съобщи днес служебният министър на отбраната Димитър Стоянов след края на правителственото заседание. За целта Мадрид ще разположи в страната ни до 8 свои бойни самолета Eurofighter Typhoon.

"Това е съвместно носене на дежурството по охрана на въздушното ни пространство, не е само носене от испанските ВВС. Практикували сме го и друг път, правено е с Испания и Италия например", коментира Стоянов по този повод. Испания вече е изпълнявала една подобна мисия в България в началото на годината. Тя приключи на 31 март, в разгара на първата фаза от руската инвазия в Украйна. Министърът уточни изрично също, че става дума за рутинна мисия по усилването на ер полисинга над страната ни - нещо, което НАТО прави от 2016 г. насам.

Суровата реалност обаче е, че това не е просто поредното съвместно патрулиране над България. Мисията идва в тежък момент за българските военновъздушни сили (ВВС), когато летателният ресурс за използваните от страната ни екссъветски изтребители МиГ-29 е на ръба на изчерпването си, а евентуалното му удължаване може да стане в неприятелските Русия или Беларус или в подложената на бомбардировки Украйна. Евентуално частично обслужване на бойните самолети може да бъде извършено в полски авиоремонтни заводи, но то не решава фундаменталния проблем с по-сериозните им ремонти. С Варшава се водят разговори и за предоставяне на двигатели за МиГ-29 с наличен остатъчен летателен ресурс, изходът от които все още не е ясен.

С Миг-29 - до края на 2023 г. А после?

Всички тези мерки обаче са временни решения. Според командването на българските ВВС могат да удължат бойното използване на изтребителите ни най-много до края на 2023 г. Това отваря "времева дупка" от поне година-година и половина до идването на първите нови F-16 Block 70 най-рано в първата половина на 2025 г. Дори в този случай обаче щатските изтребители няма да могат веднага да застъпят бойно дежурство - това може да се случи приблизително две години по-късно т.е. най-рано през 2027 г. До момента бойната ни авиация има само двама пилоти, които са достигнали ниво да управляват F-16 самостоятелно.

Затова от ключова важност за бойната ни авиация в момента е да пести максимално летателните часове на наличните ни изтребителите - нещо, което може да бъде постигнато чрез съвместен ер полисинг със съюзниците в НАТО. За съжаление последната подобна мисия у нас, изпълнявана от нидерландски стелтове F-35, приключи на 1 юни. Така пред последните близо 5 месеца българските ВВС трябваше в общи линии да се оправят сами, като разчитат на собствените си, бързо топящи се ресурси и в някаква степен - на трансграничен ер полисинг с помощта на съюзнически изтребители, базирани в съседните държави-членки на НАТО.

Затова през последните месеци президентът Румен Радев и неговият служебен военен министър Димитър Стоянов систематично и всъщност доста агресивно търсят "план Б" за българската бойна авиация в периода 2023-2027 г. Държавният глава активно започна да преговаря със свои колеги за намиране на "заместващи" изтребители - нови или "втора ръка", които вече са налични и могат да запълнят гореописаната "времева дупка". Разговори бяха водени с повечето европейски и натовски държави, както и Израел и САЩ, като спряганите опции бяха най-разнообразни: употребявани F-16, Eurofighter Typhoon, Rafale, Mirage 2000, Saab Gripen...

Нужни ли са ни Mirage 2000 или Gripen?

На финала военният министър успя да започне сериозна кореспонденция с Франция и Швеция - съответно за изтребители Mirage 2000 "втора ръка" и нови Gripen. И за да не се стигне до челна конфронтация със САЩ и лобито на отбранителния гигант Lockheed Martin, както и шумни протести на "пронатовските" парламентарни партии, първата работа на Димитър Стоянов при откриването на новото Народно събрание тази сряда беше да внесе за одобрение проекта за придобиване на втората "полуескадрила" от още осем щатски бойни самолети F-16 Block 70 на стойност 2.5 млрд. лв. без ДДС.

Изричното уточнение на военното ведомство беше, че този път изтребителите ще се плащат разсрочено, а голямата вноска ще дойде чак след 3 години, когато първата партида самолети би трябвало да е започнала да идва. Малката подробност е, че според погасителния план през 2026 г. страната ни ще трябва да плати накуп цели 770 млн. долара, или около 1.5 млрд. лв.

Причината българските ВВС да лобират за придобиване на "заместващи" изтребители е, колкото автономната защита на небето ни и опасността от тригодишна времева дупка във въздушния ни суверенитет, през която да сме напълно зависими от съюзническата бойна авиация, толкова и субективна мотивация на президента Радев. Големият проблем на държавния глава е, че преходът към изтребители F-16 може рязко да доведе до смяна на поколенията в бойната ни авиация и до загуба на повечето пилоти и механици от по-старото поколение. Причината е, че обучението на екипажите и техниците за новия тип щатски самолети трябва да стане в САЩ, а Пентагонът предпочита да инвестира почти изцяло в млади офицери, които да се тренират "от нулата".

Паралелното придобиване на друг тип "заместващ" европейски изтребител обаче ще позволи на Радев и ВВС да задържат максимално дълго своите стари бойни другари и да използват докрай техния потенциал, тъй като европейските армии не са толкова рестриктивни при обучението на пилотите като своите колеги отвъд Атлантика.