Войната | Херсон падна. Как ще продължи офанзивата на Украйна

Логистичната поддръжка на 30-хилядна армия без наличието на нормално функциониращи мостове през огромната река Днепър се оказа непосилно бреме за стратезите на Кремъл. Оставането в Херсон най-вероятно щеше да вкара окупаторите в капан и да доведе до пленяването на голяма част от останалите им елитни бойни части. Затова руските генерали предпочетоха да действат превантивно, да не чакат, докато херсонският им контингент окончателно затъне без ресурси в есенните украински калища, и да опитат да изградят дълбоко ешелонирана отбрана по източния бряг на Днепър. Така те биха могли да използват най-голямата украинска река като естествено препятствие, което да подсигури около 300 км от фронтовата линия, и да изпратят по-голямата част от изтеглената 30-хилядна армия за подсилване на други направления.

Закъсняло ли е руското стратегическо отстъпление

В момента обаче по-важният въпрос е не какво ще направят руснаците, а по-скоро какъв ще е следващият ход на Киев. След последователното превземане на Харковска област, на стратегическия град Лиман и сега на западен Херсон мотивацията на украинските бойци е "на стероиди" и те държат стратегическата инициатива на бойното поле. В момента те до голяма степен могат да направляват с действията си дори следващите военни ходове на Москва, чиято армия се намира в позиция на отбрана почти на всички фронтове с изключение на Бахмут в Донецк.

Руското отстъпление от западен Херсон Преглед на оригинала

Ако се вгледаме във военната карта на Украйна, двете очевидни направления, където могат да бъдат прехвърлени украински части от Херсон, са на границата на Луганска област по линията Сватово - Кремина и на фронта в Запорожие. В първия случай силите на Киев могат да прережат логистичните връзки на окупаторите към Белгородска област в Русия и после евентуално към Воронеж. При контраатака в Запорожие целта би била да се пререже новоизградената сухопътна и железопътна връзка между Кримския полуостров и Русия по крайбрежието на Азовско море. Така снабдяването на южната армия ще може да става само по изключително заобиколния маршрут през Крим чрез ударения Керченски мост. Неговата пропускливост е намалена наполовина след гигантската експлозия при диверсията от началото на октомври.

Украйна обаче като че ли избира алтернативен подход при подготовката своята следваща контраофанзива. Още по време на руското изтегляне в края на миналата седмица генералите на Зеленски изненадващо решиха да изпратят диверсионно-разузнавателни групи с лодки през Днепър. Спецчастите започнаха да удрят в гръб отстъпващите руски части от засада при селищата Каховка и Нова Каховка при язовирната стена на едноименната ВЕЦ. Този район е стратегически важен, тъй като язовирната стена, макар и частично повредена и в момента неизползваема за превозни средства, е последното неразрушено съоръжение за прекосяване на най-голямата украинска река.

Ако въоръжените сили на Киев успеят да изградят плацдарм на източния бряг на Днепър около Каховка и Нова Каховка, те може да го използват за контранастъпление към стратегическия град Мелитопол - временна "колаборционистка" столица на Запорожка област и ключов кръстопът за Южна Украйна. Също така ще могат да започнат атака към единия от двата основни подстъпа към Крим или към градчето Енергодар, където се намира АЕЦ "Запорожие" - най-голямата ядрена електроцентрала на територията на Европа.

Къде ще е новият руски рубеж на юг

Точно затова прегрупиращата се руска армия в момента най-вероятно се опитва да концентрира голяма част от оттеглените сили за отбрана на Каховка и Нова Каховка. За нейна изненада обаче през последните дни започна да се появява неофициална информация за украински десант(и) в района на т.нар. Кинбурнска коса и едноименния полуостров. Това е труднодостъпен блатист район край залива при устието на Днепър, който се намира на другия край на новооформящия се речен фронт. Засега най-вероятно става дума само за изпращане на екипи от украинските спецчасти, които прекосяват с лодки Днепърския залив директно от съседната Миколаевска област. Ако генералите на Путин омаловажат или дори да пренебрегнат тази военна активност, тя би могла да прерасне в пълномащабен десант с морска пехота.

Особеното в случая е, че тази зона е дива, изключително неудобна за отбрана и би могла да ангажира много руски военни ресурси. Същото се отнася и за съседния район около делтата на Днепър, прорязана от множество ръкави на реката и осеяна с малки острови. В случай че окупационното командване допусне тук да се струпат по-голямо количество украински сили, последните ще могат да излязат в гръб на новоизградените руски бункери и укрепления по източния бряг на Днепър. Украинците дори може просто да ги заобиколят и да се насочат директно към подстъпите на Крим. Има немалка вероятност генералите на Путин да са изправени пред нов труден избор: дали да защитават Нова Каховка или Кинбурнския полуостров.

Всички тези украински активности всъщност може да са и заблуждаващи маневри, целящи да отклонят вниманието от истинската посока на следващия голям контраудар. Твърде вероятно е силите на Киев да повторят и тук отработената в западен Херсон стратегия по унищожаване на руските складове с боеприпаси и логистична инфраструктура, използвайки HIMARS. В обсега на ракетните установки вече попадат почти целите новоокупирани южни територии с изключение на тясна крайбрежна ивица по протежението на Азовско море.

Фронтът, изглежда, се мести към Крим

Първите доказателства за повтарянето на тази стратегия не закъсняха - украинците побързаха да ударят с HIMARS руска база край селището Чаплинка, където се намира ключово летище за поддръжка на руската пехота на югозападния фронт. Сега окупаторите ще са принудени да изтеглят своите щурмови самолети и вертолети на територията на Крим, най-вероятно в Джанкой. Също така по непотвърдена информация силите на Кремъл са били принудени да преместят своята артилерия на около 15-20 км от източния бряг на Днепър, за да не попадне директно под ударите на вражеските далекобойни "умни" ракети. Така че скоро може да очакваме сериозни нарушения и в снабдяването на руските сили, които ще отбраняват новооформящия се "речен" фронт, разделящ Херсонска област на две.

Евентуално направление на украинската контраатака в Запорожие Преглед на оригинала

При това положение най-логичното направление на следващата голяма контраатака на Киев все пак се оформя оста на юг от Запорожие към селищата Токмак и Мелитопол. Там е и най-голямата концентрация на бойци от украинската съпротива и партизанско движение. Превземайки участък с дължина по-малко от 100 км., силите на Киев ефективно биха изолирали от Русия не само войсковата групировка в източен Херсон, но и почти напълно целия Крим. Единствената сухопътна връзка за снабдяване ще остане полуфункциониращият повреден Керченски мост. И ако украинските саботьори довършат половинчато изпълнената си мисия от началото на октомври, доставките за анексирания полуостров ще стават само с кораби.

При евентуален успешен пробив към Мелитопол обаче войските на Киев отново ще получат излаз на азовския бряг, откъдето ще могат да обстрелват с ракети Harpoon плавателните съдове в цялото Азовско море. Това ефективно ще позволи поне частична военноморска блокада не само на основното руско южно пристанище в Ростов на Дон, но и на всички плавателни съдове, които идват от Каспийско море по Волго-Донския канал.

При това положение близо 2.5-милионното население на Крим ще се окаже в почти пълна обсада. Доставката на продукти за него ще бъде изключително трудна и ще е въпрос на време руският контингент да бъде евакуиран и оттам. Което по драматичен начин би сложило точка на неоимперския проект на Путин.