Войната в Украйна | Игра на дронове

На практика иранските безпилотни апарати са оръжието, което за първи път от месеци насам дава възможност на руската армия да нанася сравнително прецизни удари дълбоко във вътрешността на Украйна, включително по цели от критичната инфраструктура. Защото Москва до голяма степен изчерпи арсенала си от модерни високоточни ракети в първите седмици на инвазията и сега е принудена да ги замества с по-стари модели боеприпаси от военновременните си резерви, включително такива, предназначени за съвсем други неща като обстрел на кораби и дори за противовъздушна отбрана.

Попълването на руския ракетен арсенал става по-трудно и заради международните санкции, ограничаващи доставката на западни високотехнологични компоненти и чипове, каквито масово се използват в руските оръжейни системи. Освен всичко друго иранските дронове са далеч по-малки, ниско летящи, трудни за засичане, а и евтини - по неофициални оценки стойността им е от порядъка на между 20 и 50 хил. долара. По този начин те постепенно обезкръвяват украинската противовъздушна отбрана, която в повечето случаи е принудена да ги сваля с далеч по-скъпи зенитни ракети.

Вероятно затова администрацията на САЩ взе решение да изпрати на Украйна своите по-стари зенитно-ракетни системи HAWK, които са предшественик на PATRIOT и от години стоят консервирани във военновременните складове на Пентагона. Испанската армия вече предаде на Киев няколко ПВО-установки от този тип, които вероятно ще са сравнително лоукост-решение за борба дроновете-камикадзе.

От Техеран - без любов

За предстоящото изпращане на ирански безпилотни апарати в подкрепа на руската армия в Украйна се говори от някъде средата на лятото. Първият доказан случай на използването им е на 13 септември по време на контраофанзивата срещу стратегическото селище Купянск в Харковска област. Обикновено става дума за безпилотни апарати от типа Shahed-136, които се появяват на фронта в Украйна под руското наименование "Герань-2". До момента и Иран, и Русия енергично отричат, че става дума за дронове, произведени в ислямската република. Визуалните доказателства и останките от използваните апарати камикадзе обаче безспорно опровергават тези твърдения.

Дронът Shahed-136 е от типа на т.нар. блуждаещи боеприпаси, т.е. може да кръжи във въздуха дълго време, докато получи заповед да атакува, забивайки се челно в целта. Теглото му е около 200 кг., а размахът на крилете - 2.5 метра. Максималната скорост, която развива, е около 185 км/ч, което на теория го прави сравнително лесен за прихващане. В повечето случаи обаче тези апарати атакуват под формата на по-големи рояци, което затруднява пълното им неутрализиране. Показателно е, че Украйна твърди, че прехваща в полет поне 50-60% от атакуващите апарати, но въпреки това те са успели да извадят от строя около 30% от енергийната система на страната.

Дронът Shahed-136 е от типа на т.нар. "блуждаещи боеприпаси" т.е. може да кръжи във въздуха много дълго време време, докато получи заповед за камикадзе-атака.

Бойната глава на всеки Shahed-136 съдържа от порядъка на 30 до 50 кг експлозив. Това ги прави достатъчно разрушителни и опасни при удари по статични цели, но с не чак толкова голяма поразяваща мощ като балистичните или крилатите ракети. Освен това тези дронове са предназначени за атака срещу мишени по предварително зададени координати, което ги прави не особено ефективни за бой срещу модерна високомобилна армия. За сметка на това са идеални за терор на цивилното население.

На теория Shahed-136 може да измине много дълъг път до целта си - около 2500 км. По неофициална информация обаче използваната от него инерционна система за насочване ограничава обсега му до 500 - 550 км. Твърди се все пак, че в момента Москва активно е започнала да инсталира на дроновете своя система за насочване, базирана на руската сателитна навигация ГЛОНАСС, което ще позволи ефективно оползотворяване на пълния боен радиус на действие. Това би превърнало Shahed-136 в оръжие, което лесно ще може да се използва на много по-обширна територия отвъд границите на Украйна.

Според първоначалните разузнавателни данни от средата на лятото Москва и Техеран са договорили доставката на "стотици" дронове от този тип. По последна инфромация, цитирана от украинското военно разузнаване, споразумението предвижда придобиване на поне 2400 подобни апарата от страна на Русия.

Не само дронове камикадзе

Shahed-136 не е единственият модел ирански безпилотен апарат, който Москва получава. Южното командване на украинските въоръжени сили например обяви още на 23 септември, че е свалило дрон от типа Mohajer-6, който има много по-големи възможности. Той не е "камикадзе", като може да се използва многократно за разузнаване и огнева поддръжка. Въоръжен е с бомби с прецизно насочване Qaem или ракети Almas, закачени на две или четири точки в зависимост от модификацията на апарата.

Съществуването на Mohajer-6 е разкрито за първи път през 2017 г. Година по-късно той влиза в серийно производство. Създателите му твърдят, че може да прекара до 12 часа във въздуха, като за управлението са нужни двама оператори. Освен това за използването му са необходими още 5-7 души, които извършват техническото обслужване на дрона "на терен".

Други два типа по-мощни ирански дронове, които още не са виждани в Украйна, но евентуално може да се появят всеки момент, са Shahed-129 и Shahed-191. Първият е своеобразна реплика на израелския Hermes 450 UAV и американския MQ-1 Predator. Това е безпилотен апарат, предназначен да лети на средни височини и също изпълнява разузнавателни и ударни мисии. Иранската страна твърди, че може да остане във въздуха до 24 часа без прекъсване. Също както най-новата версия на Mohajer-6, той е способен да носи до 4 броя прецизни боеприпаси и да изминава разстояние в границите между 450 и 1500 км. Смята се обаче, че дронът не може да се отдалечава на повече от 200 км от базовата станция на операторите си, тъй като не използва сателитна комуникация.

Най-авангардният ирански модел, който може да очакваме да се появи в Украйна, е Shahed-191. Идеята, с който е проектиран, е да има минимална радарна сигнатура и стелт възможности. Съществуването му е разкрито за първи път през 2016 г. Предполага се, че е опит за реплика на американския безпилотен апарат RQ-170 Sentinel, който иранците пленяват през 2011 г. след аварийно кацане.

Според САЩ обаче приликите са само във външния вид на двата дрона, но не и при възможностите им. За разлика от другите си ирански "братовчеди", Shahed-191 съхранява боеприпасите си във вътрешни секции, което също намалява вероятността да бъде засечен от вражески радари. За сметка на това той има много по-малък престой във въздуха (от порядъка на 4.5 часа), както и радиус на действие - 450 км.