Жилищата са в основата на много от проблемите на развития свят

Скъпи жилища и ефектите от това

В богатите страни и особено в англоезичния свят жилищата са твърде скъпи, вредят на икономиката и тровят политиката.

И става все по-зле: след понижаването на цените им след кризата световните цени на недвижимите имоти се повишиха с 15%, което ги изведе много над върха има от преди кризата.

На традиционните политици им харесва, когато цените на жилищата се повишават. Хората се чувстват по-богати и заради това теглят заеми и харчат повече, което дава добър тласък на икономиката, смятат те. Когато всички се чувстват добре по отношение на финансовото си състояние, действащите политици имат по-голям шанс да бъдат преизбрани.

Но нещата имат и друга страна. Скъпото жилищно строителство е недвусмислено лошо за нарастващото население от наематели в богатия свят и ги принуждава да намалят разходите си за други стоки и услуги. И една икономическа политика, която разчита на купувачите на жилища, които поемат големи дългове, не е устойчива. Проучване на МВФ сочи, че в краткосрочен план увеличаването на дълга на домакинствата стимулира икономическия растеж и заетостта. Но после те трябва да ограничат разходите си, за да изплатят заемите си. Така след три до пет години тези ефекти се обръщат: растежът става по-бавен, отколкото би бил иначе, и нараства вероятността от финансова криза.

Неправилно функциониращите жилищни пазари удрят също по предлагането в икономиката. Най-продуктивните градове в богатия свят не изграждат достатъчно нови домове. Това ограничава ръста им и ги прави по-скъпи, отколкото биха били иначе. Хората, които искат да се преместят в Лондон, Сан Франциско или Сидни, не могат да си го позволят. А тъй като производителността и заплатите са много по-високи в градовете, отколкото извън тях, това намалява общия БВП.

Така че е лоша новина, че през последните десетилетия положението в развития свят по отношение изграждането на нови жилища се влошава. Неотдавнашен анализ от Кайл Херкенхоф, Лий Оханян и Едуард Прескот твърди, че в Америка този процес е "забавил миграцията между отделните щати, намалил е преразпределителния фактор и е понижил производството и производителността в сравнение с историческите тенденции".

Сблъсък на поколенията

Големите градове са най-ефективно изградените форми за намаляване на емисиите на въглероден диоксид и ограничаването на растежа им прави това по-трудно. В Америка има повече строителни ограничения на места с по-ниски емисии на домакинство. Освен това жилището е голямата причина много хора от богатия свят да смятат, че икономиката не работи за тях

Бейби бумърите са склонни да притежават големи скъпи къщи. А младежите все повече трябва да живеят натъпкани някъде с приятелите си. Това подклажда негодуванието на милениълите към по-възрастните поколения.

Икономистът Томас Пикети твърди, че последните десетилетия възвръщаемостта на капитала е надвишила заплащането на труда под формата на заплати и това е засилило неравенството. Други обаче критикуват констатациите на Пикети, изтъквайки, че нарастващата възвръщаемост от поскъпването на жилищата всъщност обяснява увеличаването на капиталовите инвестиции в сектора.

Жилищата и политическите шокове

Междувременно други изследвания установяват, че жилищата стоят зад най-големите политически шокове в последните години. Жилищните пазари са тясно свързани с популизма. Британците, които живеят в райони, в които цените на жилищата стагнират, бяха по-склонни да гласуват за Brexit през 2016 г., а французите - за крайнодесния Национален фронт на президентските избори през 2017 г., според изследване на Бен Ансел от университета в Оксфорд и Дейвид Адлер от Европейския университет във Флоренция. В Хонконг протестите бяха разпалени от политически спорове, но скандалните разходи за настаняване в града-държава добавиха икономически натиск в политическите битки.

Грешките на правителствата

Този специален доклад ще покаже, че след Втората световна война правителствата в целия богат свят са допуснали три големи грешки. Те продължават да слагат пречки пред изграждането на жилищната база, която населението им изисква. Създават неразумни икономически стимули, за да насочат домакинствата повече пари към пазара на жилища. И не успяват да създадат инфраструктурата от регулации, която да ограничи жилищния балон.

За щастие най-накрая започват да разпознават щетите, причинени от тези политики. Във Великобритания правителството сега открито говори, че пазарът на жилища е "счупен". Австралийският премиер Скот Морисън обеща да направи жилищата по-достъпни. Битката при неотдавнашните избори в Канада отчасти беше затова кой ще направи повече, за да овладее спираловидното нарастване на разходите за жилища в страната. Ръководителят на администрацията на Хонконг Кари Лам постави жилища в основата на нейния отговор на протестиращите.

Те трябва да се учат от местата, където пазарът на жилища, общо взето, работи добре, а такива места наистина съществуват. Както показва този доклад, гъвкавите системи на планиране, подходящото данъчно облагане и финансовите регулации могат да превърнат жилищата в сила за социална и икономическа стабилност. Сингапурската система за обществено настаняване помага да се подобри социалното включване. Ипотечното финансиране в Германия помогна на страната да избегне най-лошото от кризата през 2008 - 2010 г. Швейцарската система на планиране в голяма степен обяснява защо популизмът не успя да се вкорени там.

Правителствата по цял свят трябва да действат решително и без забавяне. Застрашена е световната икономическа и политическа стабилност.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved