Криза върху криза

Какво ще прочетете в специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол"

Рисунка на фабриката на Добри Желязков в Сливен, открита през 1834 г.

Силвия Радославова

Рисунка на фабриката на Добри Желязков в Сливен, открита през 1834 г.

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сливен заема исторически важно място в икономическия живот на България. През 1834 г. в града Добри Желязков създава първата текстилна фабрика на Балканите. Затова се счита, че регионът е люлка на процесите на индустриализация в страната.

За разлика от други области в Сливен и съседната Ямбол тези процеси са до голяма степен витални през вековете до днес. В двата града са концентрирани няколко компании с национално значение като лидера в производството на компоненти за автомобили "Язаки България", най-големия представител на текстилната индустрия "Е. Миролио", един от гигантите в преработката на маслодайни култури "Папас-олио", мебелния производител "Виденов груп" и водещи консервни предприятия.

Картината на бизнеса в Сливен и Ямбол е пъстра, но това не гарантира имунитет на местната икономика по време на криза. И ако доскорошният проблем на реалния сектор там беше недостигът на работна ръка, то днес той буквално се бори за оцеляването си.

Най-големият работодател в района - "Язаки България", понесе пръв ударите на коронавирус пандемията. Поради факта, че автомобилната индустрия в Европа беше сред силно засегнатите от кризата, временно работа спряха и поддоставчиците в България. В предприятията на "Язаки" в Сливен и Ямбол ефектът беше усетен от около 2000 работници.

Силната иначе текстилна индустрия в региона посрещна трудностите на 2020 г. с наследството на 2019 г., която беше белязана от свиващи се поръчки и фалити в глобален план заради намаляващото потребление.

За устойчивите сектори като земеделие, преработка и производство на храни 2020 г. дойде със суша, която значително сви добивите.

Всичко това ще остави трайни следи върху местната икономика. Днес тя се лекува по-скоро симптоматично, а важните въпроси и цели за дългосрочното й развитие сякаш все още не могат да намерят път към дневния ред на хората и на местната власт.