"Комлука" от сутрин до вечер

Ромите в сливенския квартал разчитат на работа на частно ден за ден. Други заминават в чужбина, а когато се върнат, се превръщат в местните работодатели

Англия, Франция, Германия, така ни казват да подпишем тримата господа, които работят в Западна Европа, а лятната си почивка прекарват в "Комлука"

Сирма Пенкова

Англия, Франция, Германия, така ни казват да подпишем тримата господа, които работят в Западна Европа, а лятната си почивка прекарват в "Комлука" © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Безработните в махалата чакат всеки ден пред местния магазин, за да бъдат извикани на работа.

Ранният следобед улиците на сливенския квартал "Комлука" са пусти. Това е втората най-голяма ромска махала в града и за разлика от оградения с бетонна стена квартал "Надежда" достъпът до нея е свободен. "Няма кого да видите, всички заминаха за чужбина", казват ни група роми, седнали пред малък квартален магазин.

Тук, както и пред големия супермаркет в "Комлука" са двете основни места, където се събират безработните от махалата. Организацията на търсене и предлагане на работа е проста. Пред магазина са хората, които имат нужда от пари, а с колите по улиците на квартала обикалят тези, които ги дават. Най-често ги викат за бърза работа - да преместят печка или пералня, да пренесат строителни материали или да замажат нечия къща. Наричат я "работа на частно" и така на практика функционира икономиката в сливенския ромски квартал.

Без снимки и имена

Поредния ден в очакване на работа мъжете пред кварталния магазин прекарват с бира и цигара в ръка. Средната им възраст е около 50 години, като постепенно групата се увеличава и прииждат също жени и деца. Подхождат скептично към нас, а след като се представяме, категорично отказват да бъдат снимани. Не искат да кажат и имената си. "Това не е от значение", отговарят те. "Важното е, че няма работа за малцинството, младите бягат в чужбина, а старите умират от глад." Тази фраза я чуваме многократно в разговорите ни с различни хора от махалата. Оплакват се и от условията на живот. "Живея тук от 46 години и винаги преди избори кметовете идват и обещават, че ще оправят улиците в махалата, ще пуснат осветлението и тока по къщите. След това обаче нищо не се случва", казва ни един от мъжете.

Жителите на "Комлука" се определят като български цигани християни. Поставят разделение между тях и другия голям ромски квартал "Надежда", който те наричат "Даме Груев", където основната изповядвана религия е ислямът. "Имате късмет, че сте дошли тук, ние сме по-добри", казват те. По думите им в другата махала има над 40 хил. души, докато в "Комлука" са останали едва 10-15 хил. Затова и там има повече магазини, а съответно и повече пари. "В "Даме Груев" са по-силни от нас, момчетата ни не смеят да ходят там", казват още.

Повечето роми от "Комлука" избират за заминат за Англия, защото там имат най-много познати, които им помагат да си намерят работа и жилище.

Репортажите притесняват ромите в "Комлука". Те смятат, че няма полза от тях, защото ги представят само в лоша светлина. "А ние сме сплотени, помагаме си и къщите ни са спретнати", казва най-възрастният мъж в групата. Всичките му деца и внуци са в чужбина, а след смъртта на жена му остава сам в махалата. Именно той поощрява останалите мъже да разкажат за живота, работата и образованието си.

Вратите на Западна Европа са отворени

Част от хората разказват, че са се върнали от чужбина, за да прекарат отпуската си в "Комлука", да видят семействата и имотите си. По-голямата част от тях работят в Англия. По думите им избират Острова, защото там имат най-много познати, които им помагат да си намерят работа. "Препоръчват ни в различни фирми, знаят как да си наемем жилище и да си оправим документите", казва мъж на средна възраст, който в началото на годината е заминал заедно с жена си и 18-годишния си син. Първите 30 дни след занимаването си семейството е без работа, след което всички са наети в цех за опаковане на цветя. "Плащат ни 8.70 паунда на час, пълен работен ден, а бус ни кара от вкъщи до цеха и обратно", разказва той. Лятото в "Комлука" прекарва със семейството си и често вика хора от махалата за работа. "Ако нещо не мога аз да свърша, вкъщи идват да ми помагат срещу надник от 15-20 лв."

Пред малкия магазин в махалата паркира джипа си мъж с черни очила. Отказва да се представи, но разказва, че от 4 години работи във фабрика за консерви в Англия заедно с жена си и двете си деца. "Там сме общо 11 човека, а отпуската си идваме в махалата, харчим малко пари и пак си отиваме." Казва, че е учил в спортно училище, но тъй като се е оженил рано, е прекъснал образованието си.

Французина, както сам каза да го наричаме, живее от няколко години в Каркасон, където има собствен строителен бизнес. От общо 25 години обаче работи в чужбина. Хората от "Комлука" го познават и ни уверяват, че трябва той да ни разкаже за живота, защото "разбира нещата". "Хората тук са бедни и неграмотни. Те трябва да се научат на занаят и ако семейството не ги подтикне в тази посока, държавата трябва, защото държавата е над всички", убеден е Французина. Той е завършил строителния техникум в Сливен, а синът му учи във Франция и иска да стане туристически агент. Възхищава се на социалната политика на французите, както и на помощите, които са осигурили на семействата във връзка с коронавируса. "Дават също пари на хората, за да се формират, било то за заварчик, тракторист или шивачка. Така имат диплома и могат да работят. Тук дори да завършиш 12-и клас, ако нямаш пари да продължиш да учиш, няма да те наемат никъде на работа", казва той. Макар сега за него в Каркасон да работят както българи, така и на французи, той би се върнал обратно в България, за да дава пример на по-младите и да ги учи на занаят. Той също помага на хората от "Комлука". По думите му, ако някой се разболее, тези, които работят в чужбина, му събират пари и така отива да се лекува.

На частно в квартала

Макар голяма част от хората на квартала вече да са зад граница, има и такива, които никога не са напускали страната. Безработни мъж и жена със седем деца също са на улицата пред магазина в очакване някой да ги извика за работа. Разказват, че заради лошо поведение на предишното работно място сега не могат да си намерят работа, а държавните помощи не са им достатъчно. Въпреки това всичките им деца учат и макар да се е случвало да повтарят класове, две от тях вече са завършили 12-и клас и са заминали да работят като продавачки в Ямбол. "Нямаме ток и имаме хиляди левове задължения за вода, затова седим от бордюр на бордюр и обикаляме махалата, за да работим на частно", казват те.

Научаването на занаят помага на друг жител на "Комлука" не само да си намира работа на частно, но и да бъде нает на трудов договор в предприятие в Сливен. "Имам средно специално образование по машиностроене и поне 20-30 квалификации. Някои са от борсата, други сам реших да изкарам", разказва той. Основната му работа е на заварчик, а от фирмата му плащат 600 лв. на месец. "На частно обаче изкарвам по 100 лв. на ден. Хората от квартала ме познават и ме търсят. Сега ми предложиха да сложа един водомер. Ще го сложа за половин час и ще взема 30 лв., за които ще трябва да работя един ден на другото място". Дъщеря му пък, след като завършва 12-и клас в Сливен, заминава да прави пици в Лондон. Другите му две деца не учат. "Аз не искам да ходя в Лондон, тук е моето място", убеден е той.

Докато разговаряме, до нас спира черен джип, а шофьорът извиква един от мъжете. Казва, че има работа за него. Първоначално мъжът подхожда с колебание, но след като му беше обещано, че ще го върнат пак до магазина, се качи в колата. Половин час по-късно се върна и ни показа, че са му платили три лева. "Пренесох пералня и печка, по 1.50 лв. всяка. Една кутия цигари ми струва два лева, от ментетата, с които се тровя", казва той. Равносметката му обаче е, че този ден до 18 ч. е изкарал общо 17 лв.

Бъдещи певици и бармани

По думите на ромите от "Комлука" повечето деца от махалата учат най-много до 8-и клас. "Тези, на които им се удава, продължават и в по-горните класове", казват те. Повечето ученици посещават кварталното СОУ "Хаджи Мина Пашов". Момче от квартала, завършило 12-и клас, ни разказва, че е имало само една паралелка с не повече от 12 човека. Сега той е с родителите си в Англия.

Повечето деца учат най-много до 8-и клас, а тези, на които им се удава, продължават и в по-горните класове.

Често заминаването на родителите в чужбина ограничава достъпа до образование на децата. Хриси тази есен ще бъде 7-и клас за втори път. Родителите й работят в Англия, а тя прекарва лятото в "Комлука". През септември вместо в класната стая ще замине при тях. И също като миналата година ще се върне за втория срок. Трябва да положи обаче задължителни изпити и този път се надява да успее.

С Хриси са приятелите й, които също ще бъдат 7-и клас и както повечето присъстващи не искат да се представят с имената си. Родителите им също работят в Англия, а те чакат да ги вземат при тях. "Там животът е по-хубав, има дори McDonald's", казват те. На въпроса какво искат да работят, като пораснат, отговарят - певица и барманка. И докато възрастните чакат пред малкия магазин за работа на частно, децата чакат приятелите си, с които да отидат в близкия парк или да седнат в заведение и да пушат наргиле. Родителите им от Англия им дават по 20 лв. джобни на ден. Точно колкото приблизително е дневната надница на частно.

Така минава поредният следобед на ромите в квартал Комлука. След 19 ч. казват, че се събират най-много хора и хем празнуват, хем си търсят работа. След няколко снимки за спомен, ни изпращат с музика, плодове и с думите: "Да не забравите, най-грамотните цигани в Сливен са в квартал Комлука".