Сушата и други земеделски премеждия

Зърнопроизводителите от Сливен и Ямбол ще приключат годината с два пъти по-ниски добиви заради бедната на валежи година, но това далеч не са единствените им проблеми

100-150 кг/дка е средният добив от слънчоглед в Сливен и Ямбол при 250 кг/дка през миналата година. Драстичен е спадът и в добива от пшеница и ечемик

Сашка Панайотова

100-150 кг/дка е средният добив от слънчоглед в Сливен и Ямбол при 250 кг/дка през миналата година. Драстичен е спадът и в добива от пшеница и ечемик © Надежда Чипева

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Не би било преувеличено да се каже, че Югоизточна България е овощната градина на страната. През 2019 г. там са произведени около половината праскови, нектарини и череши, регионът е на второ място по производство на сливи и джанки, и орехи и държи лидерството при лозята. Там е реколтирана една четвърт от десертното грозде в България и над 40% от виненото.

Земеделието има водещо значение и за местната икономика. Така например това е най-големият сектор в областите Сливен и Ямбол, който през 2019 г. е генерирал приходи от над 1 млрд. лв., а относителният му дял в икономиката е бил 38%.

И макар в светлината на прожекторите да попадат основно плодовете и виното, зърнопроизводството също е изключително силно застъпено в двете области, а голяма част от приходите в селското стопанство там идват именно от този сектор. Лошите новини са, че през 2020 г. той е изключително уязвим не само заради очакванията за два пъти по-ниски добиви от основните култури - пшеница, ечемик и рапица, но и заради затлачени във времето проблеми, както и нови такива, които касаят данъчното облагане за големите собственици на земя.

Когато ги няма валежите

Причините за по-ниските добиви в района се коренят в засушаването, ударило сериозно реколтите и в Добруджа, категорични са собствениците на земи в областите Сливен и Ямбол. Сред тях са "Ставен", "Мелинвест Холдинг", "Кронос Агрохолдинг", "Еко Асорти" на сливенския фермер Петър Байчев, италианският предприемач с български паспорт Едоардо Миролио, "Агрошанс Комерс", "Жекови -Тенево" и др.

"Като се тръгне от района на Нова Загора в посока Бургас, с просто око се вижда, че ситуацията е тежка, а средните добиви в този периметър са не повече от 200 кг пшеница от декар", казва председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков.

Ако спадът от добив на пшеница за Сливен и Ямбол е 2 пъти, то за Добруджа е 3 пъти. Средният добив на пшеница в двата региона е от около 200 кг/дка, при ечемика около 360 кг/дка. Спад се забелязва и при слънчогледа - 100-150 кг/дка при добив от 250 кг/дка миналата година.

"Нямаше достатъчно валежи, трайното засушаване продължи прекалено дълго", коментира Стайков. Минусовите температури през април също са усложнили ситуацията. "Очакваха се силни дъждове, земеделците наториха, както е редно, но дъжд не валя дъжд в продължение на 2 месеца. Това беше паугубно най-вече за добивите от пшеница", смята той. При насажденията с рапица тази година средните добиви също са ниски. В Сливен и Ямбол са около 150 кг/дка, а някои фермери дори имат добив под 100 кг/дка.

Проблемът с напояването

Най-важният приоритет, който трябва да залегне в новата обща стопанска политика на страната, е напояването, смятат от БАСЗЗ. Според асоциацията е жизненоважно в новия програмен период да бъдат договорени достатъчно средства за напояване - изграждане на нови съоръжения, възстановяване и реконструкция на язовири, канали, тръби, помпени станции и за уедряване на поземлената собственост. В Румъния например, която е три пъти по-голяма от България и се отглеждат същите култури, има много по-едри собственици - земята не е раздробена както в България и се инвестират много средства за напояване. "Преди бяхме водеща държава в Европа както по комасация, така и по поливни площи, а сега имаме останали между 500 хил. и 1 млн. дка поливни площи. Това е максимумът, който можем да поливаме. На практика притежаваме не повече от 2.5% поливни площи, а напоителните съоръжения са стари, с големи загуби, по които се плащат огромни суми за напояване", казва Стайков.

Особено болезнен е проблемът с безводието в Южна България, където фермерите нямат възможност да ползват наличните води - било то речни или подземни.

Азбучни решения

Проблем за земеделския бранш остава голямата разпокъсаност на земеделските земи, както и липсата на обединение в сектора около едно мнение как да бъде решен този проблем. България продължава да бъде с най-раздробената земеделска собственост в Европа, при положение че до 1990 г. е била държавата с най-комасираната земя - днес средният парцел в страната е между 5 и 8 дка.

За последните 30 години в България са реализирани успешно едва 6 комасационни проекта. И шестте са осъществени по инициатива на БАСЗЗ и финансирани с частни средства, посочват от асоциацията. В първия комасационен проект в община Угърчин са участвали девет собственици, които успяват да обединят 4400 дка. "След реализиране на проекта средният размер на земята се е увеличил 5 пъти", посочват от асоциацията.

В момента има открити 15 процедури за уедряване на земеделска земя, заявени за участие са около 100 хил. дка и интересът продължава да расте. За да бъдат решени основните проблеми в българското земеделие, собствениците на земеделски земи настояват да се създадат Национална земеделска камара и Национална поземлена банка.

"Българското земеделие трябва да има една обединена организация, която защитава интересите на целия сектор", казва Стайков. На практика, България е единствената страна от бившия социалистически лагер, която все още няма Национална земеделска камара. Такива съществува в Чехия, Унгария, Литва, Полша, Словакия, Словения, казват собствениците на земеделски земи. Създаването на Национална поземлена банка, според тях би помогнало за привличане на инвестициите в селскостопанския сектор, активиране на пазара на земеделски земи и устойчиво развитие на поземлените отношения.

Нов данък за големите собственици

Освен трудната земеделска година и последствията от коронавируса тази година донесе и нови притеснения за земеделските стопани във връзка с появилите се предложения за въвеждане на допълнителен данък за големите собственици на земи. Според БАСЗЗ, този данък би навредил еднакво на всички по цялата верига на земеделско производство.

От асоциацията са представили възраженията си пред всички институции относно предложенията за промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждат въвеждане на данъчно облагане на физическите и юридическите лица - собственици на повече от 20 хил. дка земеделска земя. В браншовата организация смятат, че такъв данък би бил противоконституционен и популистки. Според сдружените собственици на земеделски земи подобен ход на държавата би могъл да изгони от страната инвеститорите в земеделска земя. "Те биха предпочели да инвестират в Румъния или други съседни страни, където условията са много по-благоприятни", смята Стайков.

В БАСЗЗ членуват 40 физически и юридически лица. Асоциацията е член на ELO (европейската организация на собствениците на земеделски земи) и на Българската стопанска камара.

БАСЗЗ е готова да сезира европейските институции във връзка с въвеждането на подобен според браншовата организация дискриминационен данък.

Диверсификацията като застраховка

Как един земеделски производител от района минимизира загубите от сушата

Сливенският земеделски производител Петър Байчев е сред малкото фермери, които са успели да затворят напълно цикъла на производство. Това ще му помогне да се справи в кризисната година, въпреки че заради сушата очаква загуба от земеделската си дейност от около 220 хил. лв. Той обработва 16 500 дка земя, от които 6000 дка са собствени, останалите е взел под аренда. 50% от площите на фермера са засети с пшеница, 6000 дка - с рапица, 2000 дка със слънчоглед, 700 дка с грах, а царевицата, която отглежда е 500 дка.

Разходите му на декар за семена, торове и други възлизат годишно на около 110 лв. През миналата година средният добив на пшеницата, която Байчев отглежда в Сливенския край е 420 дка/кг, докато сега добивът е паднал на 210 кг/дка. Резултатите от добивите му на пшеница в Карнобатския край са значително по-добри.

За да компенсира загубите си, Байчев е изградил модерно свинеугоително и телеугоително стопанство. Сам произвежда и фуражите за животните си. Построил е цех за производство на колбаси, поддържа и собствена верига от 15 хранителни супермаркети в Сливен с марката "Еко Асорти", която непрекъснато разширява. В трудната 2020 г. Байчев очаква, че ще компенсира резултатите си именно с помощта на приходите от животновъдната ферма, месопреработката и ритейла.

"Кризата с коронавируса няма да се отрази на бизнеса ни", категоричен е той. Плановете му са в близките месеци да назначи нови 20 работници. Той казва, че всички свободни пари инвестира в земеделска земя и купува такава при първа възможност, което е заявка за трайно установяване в сектора на селското стопанство, въпреки силната му зависимост от настроенията на времето и природата и препятствията на сложния административен лабиринт.