Какви са пречките пред интеграцията на ромите в Сливен и Ямбол

Загубени в превода на образованието

Един от най-важните фактори за осигуряване на стабилни доходи и интеграция в различни сфери на социалния живот за ромите е качественото образование. В същото време етнокултурната специфика на ромската общност се сочи като основна причина около две/трети от ромските ученици да отпадат преждевременно от училище. "Момичетата напускат класните стаи дори по-рано, отколкото момчетата, като една от главните причини са ранните женитби", обяснява Стела Костова, председател на ромската организация за култура и образование РАКО. По нейни данни често първи клас на местното ромско училище започват 7-8 паралелки, а осми клас завършват 3-4, като накрая момичетата се броят на пръсти. "И двата пола обаче имат лош достъп до образованието - от слабости като инфраструктура в най-окаяните части на "Надежда" до изпадане от училище заради необходимостта от полагане на сезонен труд", каза Костова.

Макар да отпадат от училище, в развитието на младите роми се отчитат редица положителни явления.

"Те не са свързани с изпълнението на програми или планове, или каквото и да било институционално. Това развитие се случва в ход с времето и света изобщо - новите комуникации и интернет помагат, а все повече ромски младежи продължават образованието си във висши училища. За съжаление в квартал "Надежда" обаче нищо не се променя", споделя пред "Капитал" Димитър Димитров от института "Отворено общество".

Едно от любимите твърдения в докладите на Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е, че в много ромски семейства има "незаинтересованост на родителите за обучението и образованието на децата". Според Костова от РАКО това обаче е резултат от факта, че поне две поколения вече са изпуснати и са останали силно необхванати от системата, което предразполага към развиването на подобни навици и "ценности" в отглеждането и на техните деца.

В опит да преодолее негативната тенденция държавата въведе механизъм за обхващане и задържане в образователната система на децата в училищна възраст. Механизмът работи от 2017 г., като през първите две години от функционирането му в Сливенско са обхванати над 4000 ученици. За съжаление един от проблемите на този механизъм е и предотвратяването на повторно отпадане от системата.

Източници на "Капитал" в МОН обясниха през август, че огромна част от усилията по механизма за последните години са се обезсмислили от COVID-19 пандемията и въведеното заради нея извънредно положение, които са довели до рязко отпадане от системата на много деца в риск.

Интеграция, но не съвсем

Сериозна пречка пред качественото образование за ромската общност е сегрегацията. Все още в Сливен съществуват изцяло ромски училища, въпреки че на теория всеки може да запише детето си, където иска.

Председателят на фондация "Здравето на ромите" д-р Стефан Панайотов, който е и практикуващ личен лекар в "Надежда" през последните 20 години, обяснява, че записването на детето в ромско училище или извън такова невинаги е въпрос на избор. "Навремето питах майки - защо не си запишете детето в Седмо основно училище в града - хубаво училище, смесено, не е ли хубаво детето да е в смесена среда - да се видят, да се опознаят, да свикнат да живеят заедно? Отговорът беше, че другите деца са малтретирали ромчетата, бият ги, тормозят ги и в крайна сметка майките им ги записват в ромските училища за по-голяма сигурност. А сигурността в пирамидата на Маслоу е на първо място", обяснява Панайотов. Учениците от ромските училища в Сливен обаче демонстрират системно по-ниски резултати от учениците от смесени училища.

Панайотов разказва и за силни процеси на вторична сегрегация - един клас може да започне с 30 деца, от които 23 са етнически българчета, а 7 - от ромски произход. Родителите на българчетата обаче изтеглят децата си в други класове или училища, през това време пристигат други деца от ромски произход и в крайна сметка и в смесеното училище се обособяват изцяло ромски паралелки. Той разказва също и за друг тип дискриминация към ромските деца в училище, която може да бъде описана със западния термин "расизмът на ниските очаквания" - когато учителите просто не изискват достатъчно от ромските деца и не се занимават достатъчно с тях.

Основните трудности за ромите на пазара на труда са липсата на базови компетенции и професионални квалификации дори в случаи, в които ромите имат степен на завършено образование Фотограф : Надежда Чипева

"Все повече и повече затъват тези деца - излизат в осми клас от системата и не могат да си напишат името. Или отиват в гимназия, но са на много по-ниско ниво от всички останали и пак изпадат. Или после, като отидат на пазара на труда, тъй като в училище учителите са си затваряли очите, не могат да изпълнят базови изисквания", добавя Панайотов.

Всеобщото мнение на хората, които работят с ромските общности, е, че сегрегацията води до разпад. И включването на ромите трябва да започва още в ранна възраст, когато децата могат да се опознаят и да научават да работят заедно.

Трудът като лекарство

По данни на Дирекция "Регионална служба по заетостта" през 2019 г. близо 45% от всички регистрирани безработни лица в област Сливен са роми Фотограф : Надежда Чипева

Инструмент на интеграцията е и заетостта, а според д-р Панайотов огромна част от ромите в момента са в истинска социална депресия.

По данни на Дирекция "Регионална служба по заетостта" през 2019 г. близо 45% от всички регистрирани безработни лица в област Сливен са роми. Ямболска област среща същия проблем. Там един от всеки пети регистриран като безработен е представител на ромската общност.

"Когато седят гладни, хората много си принизяват целите и затова не бива да се чудим защо за две кебапчета се гласува", обяснява проблема Панайотов и добавя, че "тези хора са аутсайдери повече, защото обществото формира самооценката им - когато всичко около теб гласи, че ти си крадец, ти почваш да се държиш точно като крадец, за да реализираш очакванията им. На подсъзнателно ниво", смята лекарят. Включването на ромите в обществото минава през участието им на трудовия пазар.

Сериозен принос за здравето на ромите може да има само когато комплексно се работи в другите три основни фактора - образование, трудова заетост, битова култура и инфраструктура в кварталите, които имат всички признаци на гета.

д-р Стефан Панайотов

А примерите за успешната интеграция не са малко. Сред най-активните компании, които наемат роми в региона, са лидерът в производството на компоненти за автомобили "Язаки България", консервното предприятие "Фрукто Сливен", "Ес груп хюман кепитъл" и "Ефеб". Селското стопанство и преработващата промишленост пък са най-активните сред индустриите.

Според д-р Панайотов най-успешният пример за интеграционен проект идва не от неправителствения сектор или общината, а тъкмо от корпоративния свят. "Язаки България" е наела на работа роми от Сливен и заобикалящите го села, като според Панайотов бройката стига до няколко хиляди, много от които са млади семейни двойки.

"1500 - 2000 лв. може да изкарва едно семейство - това е първото нещо, което помага. После идват другите неща, започваш да живееш в колектив, спазваш трудова дисциплина, сутринта отиваш на работа - там научаваш много неща, има много добра комуникационна култура, която ги социализира. Това е един гигантски социален проект, който направи толкова много за тези хора. Различни други проекти и семинари нямат такъв ефект, взети заедно, колкото директното участие в трудовия пазар", обобщава Панайотов.

Димитър Димитров от "Отворено общество" също описва "Язаки" като положително развитие и добавя, че и производителят на платове Е. Миролио също наема много роми от областта. "Язаки" не могат да наемат постоянно и непрекъснато кадри, те са наели някакви хора в региона, но става въпрос за нискоквалифицирана работна ръка - работещи на поточни линии", добавя Димитров и изразява надежда повече бизнеси в региона да проявят интерес към осигуряване на многообразие в бизнес средата.

Като изключим успешните практики, ромите имат редица трудности на пазара на труда. Основната от тях е липсата на образование и професионална квалификация, което ги прави неконкурентоспособни. 79% от регистрираните безработни роми в Сливен за първите шест месеца на 2020 г. са с начално или по-ниско образование. С висше образование е само едно регистрирано лице. "Много чести са и случаите, в които се оказва, че ромите не могат да четат и пишат, въпреки че са посещавали училище и имат степен на завършено образование. Освен това една голяма част от тях са с липсващи или загубени трудови навици и без желание да изградят такива", посочват от регионалната служба на Агенцията по заетостта. Идентична е ситуацията и в Ямбол.

От агенцията отбелязват една силно негативна тенденция. Основният мотив на повечето роми да не започват работа остава притокът на социални помощи.

Всички тези проблеми ще изпъкнат още по-силно в коронакризата. Тя вече доведе до загуба на работни места в двете области. По данни на кмета на Сливен Стефан Радев безработните през месец юли 2020 г. са с около 1200 души повече в сравнение със същия период на миналата година. По време на извънредното положение големите предприятия като "Язаки" и "Е. Миролио" са пуснали в неплатен отпуск голяма част от работниците си роми поради забавяне в работата и опасност от разпространение на коронавируса. Всичко това прави крехкия модел на ромска заетост още по-застрашен. Рискът от повторен бум на все още неовладяната в страната епидемия ще затрудни работата с ромската общност и ще я постави в още по-голяма изолация.