Властелините на текстила

В региона на Сливен и Ямбол са разположени някои от най-големите предприятия в сектора

Мара Георгиева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

През 1836 г. един предприемчив българин - Добри Желязков, отворил в Сливен модерна текстилна фабрика - първата в България и на Балканите. По онова време в много къщи в града се тъкат занаятчийски аби, шаяци, козяци, губери, а купувачи са предимно турски търговци от Анадола. Добри Желязков, наречен Фабрикаджията, поставя основите на индустриалното производство на текстил в България, а днес Сливен продължава традициите в този бранш. В Сливен и региона се намират и производствените звена на националния лидер по приходи в сектора - "Е. Миролио", на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио.

Топ 3 за региона

Приходите на "Е. Миролио" за 2019 г. надхвърлят 239.6 млн. лв. Всяка година компанията традиционно отчита ръст на продажбите и обяснява това с несекващите инвестиции в обновяване на машинния парк и в разширение на заводите. Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата е багрилeн цех в Италия, както и фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице). През 2017 г. "Е. Миролио" купи и две предприятия в сръбските градове Пирот и Димитровград в сделка за 3 млн. евро. Най-новата инвестиция на Едоардо Миролио е покупката на модната марка DiKa от гръцките й собственици. Брандът се продава във фирмени магазина - осем в България, 24 във Франция, включително и в Париж, в Румъния и Грузия. Дрехите DiKa се шият в сръбските фабрики в Димитровград и Пирот основно с платове, създадени в предприятията на Едоардо Миролио в България.

Продължаващите регулярни инвестиции са част от бизнес стратегията на дружеството. Само за миналата година те надхвърлят 11 млн. лв. и са насочени към подмяна на машини и оборудване, нови продукти, изграждане на пречиствателна станция във фирмената фабрика в Сливен.

На втора позиция в секторната класация за региона с ръст на приходите, надхвърлящи 136 млн. лв., е сливенската "Лемприер Уул". Дружеството е част от австралийската Lempriere, която е доставчик на вълна от 1857 г. за текстилни фабрики и модни къщи в Европа, Япония и Северна Америка. В България компанията присъства от 2016 г. след 10 млн. евро инвестиция. Това е третият завод на Lemprier за преработка на сурова вълна извън Австралия - след Индия и Нова Зеландия. Фабриката в Сливен е разположена върху наета площ от около 18 хил. кв.м (на терен на Миролио) и е с капацитет за преработка на 500 тона вълна месечно. Около 20% от продукцията е предназначена за българския пазар, където основни клиенти са предприятията на Едоардо Миролио и "Зюдволе груп Италия клон Булсафил".

В класацията за региона влиза "Аглика трейд" (3) с над 18.2 млн. лв. приходи за 2019 г. Тя е регистрирана във Велико Търново, но води началото си от бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков. Новият собственик превръща текстила във фамилен бизнес, който разширява в годините. Днес "Аглика" обединява група фабрики в Твърдица и Велико Търново, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимносвързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Семейната компания притежава производствени бази и в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, където се произвеждат домашен текстил и суитшърти от технически платове.

"Аглика трейд" е собственик на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". Дружеството инвестира и във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Американската Aglika LLC заработи на 1 септември 2014 г. с първоначалната инвестиция от 10 млн. долара. През 2016 г. българската фирма даде под наем машините си в САЩ на ексклузивни партньори, на които доставя своите дабълфейс кърпи и поларени одеяла за последващ печат по поръчка на водещи американски компании за брандирани продукти.

"През миналата година приключихме инвестиция в иновативна технология за сухо багрене на тъкани, която пести сериозни количества вода. Проектът е за над 1.7 млн. лева, от които над 853 хил. са безвъзмездни по програма "Иновации и конкурентоспособност", коментира Елица Петкова, търговски директор на "Аглика трейд". Дружеството е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба.

Петкова прогнозира, че развитието на фирмата ще е в посока изработка на защитни облекла. "Смятаме, че след офанзивата на доставки за медицински нужди те ще се превърнат в костюм, който всеки от нас ще добави в гардероба си. Вече имаме запитвания от водещи модни имена, които проявяват интерес към високотехнологичната материя. Това е продукт, който ще се използва и в "нормално" време. Очертава се огромна перспектива за сектора в страната. Оформя се ниша и България ще бъде разпозната като производител и доставчик на иновативен текстил, който ще удовлетворява изискванията на европейския и световния пазар. Ще има възможност да се правят модерни колекции, с параметри на защита на облеклото", обобщава тя.

От 4 до 10

Белгийската фамилна компания "Рожее ванден Берхе" (4) работи от 2011 г. и произвежда килими в част от базата на текстилната фабрика "Декотекс" в Сливен. През 2019 г. тя е отчела спад на приходите и увеличаваща се загуба. При своя старт в страната чуждестранният инвеститор купи активите и прехвърли служители от "Декотекс" в новоучредената фирма и това се оказва добър ход, защото в Сливен производството на килими има добри традиции, които бяха съчетани с опита на "Рожее Ванден Берхе". Компанията изнася 60% от произведеното за САЩ, Италия, Великобритания, Япония, Китай и др., инвестира в нови машини и реогранизация и покрива най-високите стандарти на големите търговски вериги зад граница.

На пето място в топ 10 за региона е "Колхида - Сливен" - наследник на бившето държавно предприятие РУНО. Основни акционери в дружеството са "МКБ" ООД и "Биамонд" ООД, които държат по 49.86% от капитала. В годишния доклад за дейността за 2019 г. се отбелязва, че "Колхида - Сливен" е единствената голяма българска фирма за първична преработка на вълна и производство на основна суровина за вълненотекстилната индустрия. Основни трудности за компанията са сезонността в изкупуването на суровини за производството, значителният спад в търсенето на произвежданата продукция, както и тенденцията към намаление на продажните цени. Но въпреки това в резултат на промяна на бизнес стратегията компанията регистрира 17.25% ръст на приходите за 2019 г. и излиза на печалба.

"Джоди 1" ЕООД - Сливен, (6) е семейна фирма, основана от Донка Илиева през 1993 г. В началото произвежда мъжки и дамски спортни екипи за вътрешния пазар - собствено производство, но през 2000 г. се насочва към работа на ишлеме на дамска и мъжка конфекция. Компанията има собствена моделиерна, което й дава предимство при поемане на поръчки или предлагане на готов продукт. Производството се помещава в сграда с площ от 3 хил. квадратни метра. Сред клиентите на фирмата са: Benetton, s.Oliver, Marciano Guess, C&A и др. По време на COVID кризата "Джоди 1" започна да предлага предпазни двупластови маски за многократна употреба, изработени от 100% памук.

На седма позиция в топ 10 за сектора е производителят на облекла "МАК 2012" ЕООД - Нова Загора. Компанията е еднолична собственост на Мариета Андреева Кръстева и отчита почти 5 милиона лева приходи за 2019 г. с 15 заети.

ТПК на инвалидите "Недялко Царев" - Ямбол, (8-о място) е също с богата история. Кооперацията е първоприемник на производствения клон "Недялко Царев", създаден през 1954 г. от група занаятчии, които решават да работят задружно със свои средства и машини. В годините доброволното съдружие претърпява редица метаморфози, а след 1989 г. вече държавното предприятие е преобразувано в общинска фирма "Недялко Царев", която по-късно е вписана в кооперативния регистър. Дейността на кооперацията е разнообразна - шивашка конфекция, трикотаж, производство на работно облекло, опаковка и печат, полиграфически, книговезки и канцеларски услуги и др. За 2019 тя отчита спад и на приходите, и на печалбата.

Текстилната фабрика "Декотекс" (9) е основана през 1909 г. и е известна със своите "персийски" килими. Днес дружеството е собственост на "Каппа Технолоджи" АД - София, (91.94%) и произвежда нетъкани подови покрития (тъфтинг) - килими, мокети, пътеки, комплекти за баня, универсални постелки, интериорен текстил. Фирмата предлага и т.нар. Contract Business - изпълнение на поръчки по проект на клиенти - мокети, килими и пътеки за хотели, офиси, административни сгради, ресторанти и т.н., съобразени с искания интериор и стил. Според годишния доклад за дейността 60% от приходите за 2019 г. се формират от производство и продажба на килими, килимени изделия и подови покрития, а 40% - от предоставени услуги и наеми. През миналата година в "Декотекс" са произведени 56 хил. кв. метра тъфтинг изделия, като близо 11% са за износ - основно в Полша, Румъния, Гърция, Македония.

Топ 10 на секторната класация за региона завършва с "Приматекс" ООД - Ямбол. Съдружници в компанията са Хакджан Мюнюр и Шебнем Хакджан от Турция. Фирмата се занимава с текстилно багрене и апретура и обработва вискоза, памучни и полиестерни платове. През 2007 г. отвори нова модернизирана база за обработка на трикотажна продукция (багрене и апретура) от памук и полиестер. Компанията притежава и цех за суровини за текстилната индустрия и приключва 2019 г. с лек спад на продажбите и с по-значително намаление на печалбата.