🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Прецизна диагностика на тумори с нови радиофармацевтици

Новият метод се прилага в УМБАЛ "Александровска" в София

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Екип на проекта

Клиника по нуклеарна медицина, УМБАЛ "Александровска", доц. д-р В. Хаджийска, дм; Болнична аптека, УМБАЛ "Александровска", доц. д-р Светла Георгиева, дм; IAEA (International Atomic Energy Agency) - Международна агенция за атомна енергия; Националната агенция за ядрено регулиране (АЯР).

Нов диагностичен метод с приложение на високотехнологична PET/СТ техника с маркирани с 68Ga радиофармацевтици вече осигурява много по-надеждна диагноза и проследяване на ефекта от лечението при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. В резултат при тях е възможен пълен контрол на заболяването. Позитронно-емисионната томография (ПЕТ/КТ) с маркирани с 68Ga радиофармацефтици е една от най-бързо развиващите се технологии за диагностика и проследяване на онкопациенти. Чрез нея се прави визуализация не само на структурните болестни промени, но и на метаболитната активност на заболяването, което е водещо за ранното им откриване и оценката на терапевтичния ефект.

Стартът е през 2016 г., когато УМБАЛ "Александровска" печели проект по линия на Международната атомна агенция на стойност около 1 000 000 евро. Наградният фонд е доставен на болницата под формата на скъпоструваща апаратура и консумативи за първите 6 месеца от реализацията на проекта. Към болничната аптека е изградена високоспециализирана радиохимична лаборатория за производство на два нови радиофармацевтика, използвани за позитронно-емисионна томография/компютърна томография, като болницата създава необходимата инфраструктура за изграждането й. Проектът се осъществява от Клиниката по нуклеарна медицина начело с доц. Валерия Хаджийска, която има изграден капацитет и е основоположник на най-новите високотехнологични диагностични методи в България.

От началото на 2020 г. в болницата работи радиохимичната лаборатория за производство на маркирани с 68-Ga радиофармацевтици и започва практическото приложение на новата технология.

Резултатите се измерват в персонализиране и навременно начало на лечението при голяма част пациентите с простатен карцином и невроендокринни тумори в България, както и в подобряване качеството им на живот чрез по-добри възможности за диагностика, лечение и увеличена обща преживяемост. Всяка година у нас се регистрират над 2800 нови случая на простатен карцином - с над 60% повече за последните 10 години.

Новите възможности се използват и за повишаване на квалификацията на специалистите в страната, за обучение на студенти и специализанти, като се създава стимулираща среда за млади учени.

Доц. д-р Валерия Хаджийска, началник на Клиниката по нуклеарна медицина в УМБАЛ "Александровска":

Предстои новите радиофармацевтици, прилагани за диагностика при простатен карцином и невроендокринни тумори, да станат и терапевтични

Визитка

Доц. д-р Валерия Хаджийска е началник на Клиниката по нуклеарна медицина в УМБАЛ "Александровска". Родена е през 1982 г. в Дупница, където завършва с пълно отличие гимназия. През 2007 г. завършва с отличие и МУ - София, като още по време на следването си проявява интерес към нуклеарната медицина. През 2008 г. е назначена за ординатор в клиниката и същата година след успешно положен изпит - за асистент. Придобива специалност по нуклеарна медицина през 2013 г. и през същата година успешно защитава дисертация. От 2014 г. е избрана за главен асистент към КЦНМЛМО към МФ - София. През май 2016 г. на д-р Хаджийска е присъдена академичната длъжност доцент.

Тя е основен автор и съавтор в над 90 научни труда. Научните съобщения са приети в международни списания с висок импакт фактор като European Journal of Nuclear Medicine and Molecular Imaging (4.53) и European Urology Journal (5.63). Общият импакт фактор на доц. Хаджийска е 60.146, а индивидуалният - 13.058. В периода 2010 - 2018 г. доц. Хаджийска е съавтор в четири учебника, единият от които е английски вариант на издадена от "Медицина и физкултура" монография. От началото на 2016 г. доц. Хаджийска е ръководител на мащабен международен проект, осъществяван по линия на Международната атомна агенция (IAEA) на тема: "Introducing 68-Ga in Patients with Neuro- Endocrine Tumours and Prostate Cancer in Clinical Practice" (BUL 6013), благодарение на който за пръв път в България бе въведена една от най-бързо развиващите се съвременни нуклеарномедицински техники в световен мащаб за диагностика и проследяване на пациенти с простатен карцином.

Доц. Хаджийска, кои са най-иновативните направления във вашата специалност?

В последните години това са хибридните образни методи, които съчетават възможностите на класическата нуклеарна медицина - т.нар. SPECT или PET, с тези на компютърната томография, откъдето идва и наименованието SPECT-CT или PЕТ-СТ. Много бурно развитие има и изобретяването на все по-нови и по-специфични радиофармацевтици, които са основно в областта на онкологията. Такъв е случаят и с нашите нови два радиофармацевтика, които въведохме миналата година. За разлика от универсалния фармацевтик - маркирана с флуор-18 глюкоза, който се използва за почти всички заболявания в онкологията, те се фиксират в клетките на простатния карцином и неговите метастази, както и във високодиференцирани невроендокринни тумори. От радиохимична гледна точка бележим напредък в това отношение, тъй като само с маркираната глюкоза тези тумори не се визуализират добре.

Прилагате ли изброените съвременни подходи във вашата практика и реимбурсират ли се от здравната каса?

Можем да се похвалим, че в България нуклеарната медицина е на изключително добре развито ниво. До голяма степен това се дължи и на специалистите, които работят във всички водещи центрове. Поради това повечето от изследванията, предлагани в Западна Европа, са достъпни вече и у нас. Новостите, за които говоря, не са достъпни в повечето страни на Балканите, заради което имаме пациенти оттам - вариантите за тях са Гърция, Турция, България и Германия, която винаги е била водеща в тези нови технологии. Още при старта ни през май 2020 г. успяхме да се наложим, имаше и категорично решение на ръководството на болницата тези изследвания да бъдат извършвани в рамките на финансирането на стандартната ни дейност от здравната каса. Производството на новите два радиофармацевтика е по-скъпо и не е изцяло финансирано от касата, но клиниката се справя благодарение на големия обем работа. Пациентите не доплащат, насочват се както за обикновен PET скенер с маркирана глюкоза, бързо биват преценявани от специализираната комисия в болницата и достъпът е гарантиран. Успяваме да откликнем бързо и при спешни случаи, колкото и в нашата специалност да няма спешност в класическия смисъл. В началото имаше натрупване на пациенти и се наложи да въведем листа на чакащите за около месец, но сега вече записваме за следващата седмица.

Имахте ли трудности в реализацията на проекта и какви са резултатите до момента?

Безброй много трудности имаше на всяко ниво поради специфичната дейност. Първо трябваше да спечелим проекта, след това да го реализираме, което се оказа многократно по-трудната част. Бюджетът, който спечелихме, не дойде под формата на пари, а като апаратура. За всеки апарат сме се борили, имаше отделни търгове на ниво Международна атомна агенция, с тежки процедури и бяха необходими много активни действия от наша страна, докато окомплектоваме цялата лаборатория. Отделно по стандарта за добра медицинска практика трябваше да се постигне абсолютно стерилна среда, по-чиста от операционна зала, защото това е условие при производството на тези продукти. Изискваше се да превърнем лабораторията въ фармацевтичен минизавод, тъй като и радиофармацевтиците по закон са лекарствени продукти, които се инжектират. Изключително отговорна дейност, покриваме много високи изисквания, научихме много и вече уверено знаем какво следва нататък.

Резултатите от нашата работа се измерват в броя на преминалите пациенти с простатен карцином и високодиференцирани невроендокринни тумори и в променения терапевтичен подход при част от тях. От самото начало за всеки пациент имаме статистика и знаем при колко души се налагат промени в терапевтичния подход вследствие на резултатите от нашите изследвания. При над 60% от пациентите се откриват находки, които не са подозирани при предходните образни изследвания или поне клиницистите не са знаели за тях. Според международните клинични ръководства за лечение това налага промени в терапевтичния подход при над половината преминали пациенти, което никак не е малко. Дали това е станало на практика може да се разбере само с проспективно проучване.

Ползата от новите два радиофармацевтика е, че тези тумори не могат да се диагностицират със стандартния. Проблемът се изявява особено при пациенти, които са преминали радикална простатектомия или дефинитивно облъчване и смятат, че са излекувани. След време обаче започва необяснимо покачване на туморния маркер, а в този начален етап останалите образни методи не могат да уловят процеса. Колкото по-рано се открие причината, толкова по-голям е шансът да се проведе насочена терапия. Иначе пациентът отива на системно лечение и се губи смисълът на съвременните възможности. Новият радиофармацевтик се използва успешно и за предоперативно стадиране при простатния карцином - също може да промени подхода и дори цялостното решение за пациента.

Може ли някой от двата радиофармацевтика да се прилага и при други онкодиагнози?

Радиофармацевтикът за невроендокринни тумори по принцип се използва и за изследвания на деца с невробластоми и нашият център обхваща голяма част от децата с онкологични заболявания. Той може да се прилага и при още 5-6 вида тумори, например при менингиом, медуларен карцином на щитовидната жлеза и др.

Какво развитие на новите методи очаквате в близките години?

Конкретно в направлението, за което говорим, очаквам да се премине към затваряне на диагностично-терапевтичния цикъл. Причината е, че тези два радиофармацевтика, маркирани с диагностичния изотоп галий-68, могат да се маркират с терапевтичен, който е мощен бета-емитер, и се получава лечебно средство. Това е изключителен хит в Европа, прилага се все още в рамките на проучвания, но пробивът предстои. Дава уникални възможности за пациентите с посочените две онкодиагнози, особено при множество метастази, които не могат да бъдат повлиявани по друг начин.

Какво променя епидемията отCOVID-19 всекидневната ви работа?

Както и при останалите специалности, и при нас се забелязва известно отдръпване на пациентите заради епидемичната обстановка. Около ¼ от нашите пациенти за PET-CT се въздържат да идват, може би се страхуват от епидемията. Знаем до какво води забавянето на диагностиката и терапията при онкологичните заболявания, видяхме неблагоприятни последствия след затварянето на болничните структури миналата пролет. За пълно нормализиране на обстановката е рано да се говори, но трябва да правим така, че диагностиката и терапията на всички останали заболявания да върви в условията на епидемия от COVID-19.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал