🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Онлайн проследяване на пациенти с урологични проблеми в период на пандемия

Пациентите могат за под 20 секунди да се свържат със специалист за консултация

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Екип на проекта

Доц. д-р Калоян Давидов - медицински директор и началник на отделение по урология на "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда", д-р Адриан Попов - уролог, д-р Димитър Златанов - уролог, д-р Никола Стоянов - уролог.

Пандемията постави в изключително тежко положение пациентите с урологични заболявания, които са били обект на планово проследяване след установяване на заболяване при физически преглед или след оперативна или ендоурологична интервенция, извършени преди 13 март 2020 г. Всички тези пациенти са обект на планово проследяване, което нито един специалист не би могъл да пренебрегне или прекомерно отложи във времето.

Загрижен за здравословното състояние на пациентите си, екипът на отделението по урология на "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда" създава интернет страница за пациенти, чрез която да могат да осъществят контакт със своя проследяващ специалист. Възможностите, които онлайн пространството им дава, не може напълно да заместят физическата консултация, но посредством дигиталните решения лекарите успяват да предоставят безпрепятствен достъп до специалист, навременна информация и подкрепа във времето на извънредното положение, през което плановите операции и прегледи бяха забранени.

Иновацията и добрата практика се състоят в облекчения и безплатен достъп на пациентите до високоспециализирана консултация със специалисти по урология и нейния по-тесен клон - ендоурологията.

"Нашата стратегия беше да създадем спокойно пространство за пациентите с урологични заболявания и специалистите ни, в което да можем да оказваме постоянна подкрепа чрез специализирана информация и дистанционно проследяване на вече лекувани пациенти или такива, чието ендоурологично или оперативно лечение предстои. Чрез своята интернет страница ние поддържахме гореща линия за дистанционно консултиране по документи и проследяване на пациенти от цялата страна. Ние знаем, че последното нещо, от което следва да се тревожи българският пациент, е дали ще има възможност да се консултира със своя лекар. Съвременните технологии ни позволяват да осъществим контакт с всички, които имат необходимост от специализираната ни помощ", казва доц. Давидов.

На един клик разстояние

Иновацията и добрата практика се състоят в облекчения и безплатен достъп на пациентите до високоспециализирана консултация със специалисти по урология и нейния по-тесен клон - ендоурологията. Формата за заявяване на връзка със специалисти е базирана на леко и лесно за използване дигитално решение и се оказва изключително удобна и не изисква множество лични данни, а само телефон за обратна връзка, електронна поща и диагноза/симптом. Попълването й отнема средно под 20 секунди.

Пациентите високо оценяват готовността на лекарите да влязат в комуникация с тях и чрез съвременните форми на човешко общуване, които са достъпни почти за всички у нас - а именно Viber и Skype.

Какъв е резултатът

Резултатът е услуга в полза на пациентите, които нямаха никаква друга възможност за достъп до планова консултация или планово проследяване.

"Високо бе оценен и фактът, че интернет платформата се надгради с полезна информация, изготвена от специалистите ни по урология, за основните урологични заболявания и оплаквания като хиперплазия на простатата, рак на простатата, злокачествени заболявания на бъбреците, бъбречнокаменна болест и, разбира се, състоянията в детската урология като хидроцеле, фимоза и др. Създадохме и богат литературен масив, адаптиран за пациенти, с информация за възможностите на ендоурологията, роботизираната урологична хирургия и методите на диагностика на заболяванията в нашата специалност", казва доц. Давидов.

Той допълва, че мисията им е била да обезпечат достъпа на българските пациенти до навременна медицинска консултация и дистанционно дългосрочно мониториране на пациентите с урологични проблеми, към които имат поет медицински и човешки ангажимент.

Доц. д-р Калоян Давидов - медицински директор и началник на отделение по урология на "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда":

Болницата не е опасно място

Визитка

Доц. д-р Калоян Давидов, дм, е медицински директор и член на управителния съвет на "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда" от 2014 г., а от 2006 г. завежда отделението по урология на болницата. Завършил е медицина в Медицинския университет - София, специализира урология в катедрата по урология на университета. След това работи като лекар в Клиниката по урология на Александровска болница и е назначен за асистент в Катедрата по урология на Медицинския университет - София. Преминал е редица квалификационни курсове в областта на урологията във Великобритания, Германия, Турция и в болниците на д-р Токуда в Япония. Преминал е обучение в Университетската болница в Хелзинки, Финландия, за извършване на минимално инвазивно лечение на простата със зелен лазер. През 2015 г. придобива сертификат за работа с робот Da Vinci за минимално инвазивно оперативно лечение на злокачествени заболявания на простатата, бъбрека, пикочния мехур и обструктивни уропатии. През 2017 г. защитава докторска дисертация, през 2018 г. заема академичната длъжност доцент. Член е на няколко научни дружества и организации - БДЕУ, БДУ, БЛС, EAU, SIU, ESUT.

Пред какви предизвикателства ви изправи COVID-19 лично като специалист и като медицински директор?

- COVID-19 не беше нито очаквано, нито желано медицинско, социално, политическо, ако щете, събитие. Със сигурност ни завари неподготвени. Събуди в нас спомени от образованието ни по медицина, които сигурно повечето от нас смятахме, че никога няма да ни се случи да ползваме. Като специалист ме постави първо пред поредица от въпроси - какво правим, как продължаваме да се грижим за болните си, къде сме, как ще ги оперираме, как ще ги преглеждаме, тези хора как ще стигнат до нас. В момента, в който се заговори за карантина, изолация, локдаун и всякакви изрази, които станаха модерни напоследък, първото, което си поставихме като въпрос, е как продължаваме да се грижим за болните. Какво се случва с тях? Как ги посрещаме и как ще се държим ние с тях, как ще се отнасят те към нас? Ще можем ли да ги оперираме? Как ще ги оперираме? Как ще ги гледаме? Как ще ги предпазим, как ще предпазим себе си? Като медицински директор това ме постави пред един проблем, който изискваше незабавно решение. Ние като институция трябваше да вземем своето място в обществото, да дадем своя принос за тази ситуация. За момент не е имало колебание в това дали ще участваме като голяма мащабна болница в общите усилия на медицинската общност в борбата с това заболяване. Така че бяха огромно количество ежедневни, ежеминутни проблеми, които трябваше да идентифицираме, да дефинираме и да намерим максимално бързо решение. Трябваше да преустроим болницата, така че да може да посрещнем болните с COVID-19. В същото време да не страда, доколкото е възможно, дейността ни, защото, както разбрахме във всичките тези месеци, вече може би година и повече това заболяване е на дневен ред, но то не е единственото заболяване, хората продължават да боледуват, продължават да боледуват от злокачествени заболявания, продължават да боледуват от спешни заболявания, за които се налага незабавно поведение, нещо трябва да се свърши, нещо трябва да се направи за тези хора.

Кога решихте да създадете дигиталното приложение?

- Незабавно. Всичките въпроси доведоха логично до отговора, че трябва да намерим начин да се свържем със своите болни, да им осигурим връзка с нас, защото хората ги беше страх, за съжаление и в момента ги е страх, да се обърнат към лекар, да дойдат в болница, битува един ужас, една паника, че като влязат в болница, тя едва ли не е развъдник на COVID. Не желая да влизам в политически формат на говорене, но същите хора, които без никакъв проблем отиват на ресторант, в мола или където и да било, имат страх, че в болницата ще ги заразим. Няма друга институция в страната, в която да има такъв всеобхватен контрол и превенция на инфектирането с COVID-19, защото в болницата са експертите, тук сме хората, които знаем да си мием ръцете, хора, които носим маски върху лицата си от деня, в който сме започнали да се занимаваме с медицина. В моя случай това е повече от четвърт век, аз ходя, имам маска на лицето си всеки божи ден, защото това е моето част на битие на хирург. Но хората продължава да ги е страх. И ние трябваше да стигнем по някакъв безопасен начин от някакво разстояние, да успеем да скъсим дистанцията и да позволим да има контакт с нас. И всъщност логичното беше да го направим чрез общодостъпния интернет. Следващата стъпка беше просто създадем сайт, да се организираме, да го направим, за да можем да отворим една по-широка врата на хората, които да могат да се свързват с нас. И така се роди идеята. Мисля, че се получи добре.

Какъв е ефектът от забавената диагностика и лечение на заболяванията във вашата специалност?

- За съжаление както в областта на урологията, така и във всички медицински дисциплини забавянето, не че не ни е приятел, забавянето е огромен наш враг, противник. След първата вълна на паника през пролетта на миналата година и относително спокойното лято, в чийто край хората вече се почувстваха малко по-спокойни и страхът от вируса малко намаля, те решиха, че е време да се върнат към своите лекари. Пак за съжаление обаче трябва да отбележа, че в моята специалност и наблюденията ми като участник в администрацията на болницата и в другите медицински структури, в другите отделения и клиники, болните, които идват, са в много по-тежко състояние, отколкото е обичайно. Може и това са запуснати случаи с натрупани множество усложнения, с прогресирали заболявания. От една страна са злокачествените заболявания, които се развиват във времето, всъщност преминават от по-нисък към по-висок стадий, т.е. от по-лесно лечими към по-трудно лечими, и се изпускат ценни месеци и за съжаление тази тенденция продължава. Виждам го в броя на простатните биопсии, които правим, защото очевидно мъжете не ходят на уролог, не изследват туморния си маркер, по-малко са тези, които се обръщат с този проблем, т.е. заболеваемостта от рак на простатата не е намаляла. Тя е там, скрита някъде в хората, които си стоят по домовете и не желаят да отидат на лекар, на уролог, не желаят да отидат да си направят една кръвна картина от страх, че ще се разболеят от COVID, но нека да уточним - смъртността от COVID не е голяма. Всеки може да отвори статистиките и да види каква е смъртността от COVID-19, но смъртността от недиагностициран навреме, неповлиян и нелекуван навреме рак на простатата е много пъти по-голяма, отколкото смъртността от COVID-19. Това се отнася за абсолютно всяко злокачествено заболяване. От друга страна, бъбречнокаменната болест - камъните с времето нито стават по-малки, нито бъбреците, които са запушени, образно казано, стават по-малко запушени. Напротив, камъните нарастват, бъбречната функция се губи, органите се увреждат и в кабинетите ни идват хора, на които преди пет месеца бихме помогнали с много по-малка вероятност от усложнения.

Болниците са сигурно място, там не можем да бъдем заразени с COVID-19 или рискът е в пъти по-малък, отколкото в градския транспорт или пък в мола, в магазина или в ресторанта. И бих призовал хората, които все пак искат да си останат по домовете, да ползват всички възможни онлайн портали, нашият сайт не е единствен, ние не сме нещо уникално, има много колеги, които имат интернет грамотност, и сме отворили професионалните си души и способности през интернет, през сайтовете си, за да можем да общуваме с пациентите, да общуваме, ако щете, и с колегите, които по местата, където живеят тези хора, се грижат за тях и се опитват да им помогнат.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал