Онкологичният център на "Уни хоспитал" помага на пациентите си да се справят с рака

С какви проблеми извън чисто медицинските се сблъскват пациентите с рак - в семейството си и в обществото?

Това са психологичните и социалните проблеми. Психологичните са на първо място заради това, че те имат обричаща диагноза, в кавички го казвам. Тъй като малко се знае за тази диагноза и лечението й, те го приемат като фатално. За да разберат пациентите, че всъщност с тази диагноза се живее, те трябва да минат дълъг път. Започват със "Защо на мен, какво съм направил", докато разберат, че това няма нищо общо и че всъщност лечението им гарантира действително по-дълъг живот, а за някои и дори и толкова, колкото съответните други хора в тази възрастова група. Това е първият проблем, който искаме да решим.

Вторият е социализирането. Част от хората се затварят в себе си - някои напускат работа, други имат проблеми с работодателя. Целта на проекта е да покаже, че те са работоспособни, разбира се, без да поставяме всички под един знаменател. Има разлика между пациентите в първи и четвърти стадий, но когато постигнем ремисия, дори пациентите в четвърти стадий се връщат на работа. Това е положително и за обществото, и за пациента като личност, не само защото изкарва пари, а защото е полезен.

Третото направление е красотата - не само физическа, но и душевна. Това е и бъдещият ни проект - ще направим фотоизложба, за да покажем красотата, която тези пациенти виждат в ежедневието, картините, които рисуват, нещата, които пишат. По тези три направления показваме, че пациентите са изключително стойностни и че ракът не е обричаща диагноза.

Какво представлява био-психо-социалният модел и какви иновации прилагате в центъра?

Този модел се прилага при нас в Онкологичния център в "Уни хоспитал". Ние работим с клинични психолози с такава насоченост. Трябва да съвместим всичко - да успокоим психиката на пациентите, да намерим социалната им реализация и в същото време да осигурим комфорт от лечението. Тези три големи сфери трябва да бъдат обединени и това не става без помощта на психолозите. Това са наложените при нас стандарти - измерваме нивото на стреса на пациентите и определяме кой към каква група спада и какво можем да направим, за да подобрим неговото ниво на тревожност.

Този модел трябва да се прилага по-широко в България, но хората, които имат опит и са обучавани по този начин, са по-малко. Клиничните психолози имат направление онкопсихология и Димитър Кръстев и Чавдар Хърсев, които са в "Уни хоспитал", прилагат абсолютно адекватно и съизмеримо този модел на проследяване на пациентите, както се случва в други държави. Ние определено разчитаме на доброволно съдействие от страна на пациентите. В началото на петгодишния ни опит вече в "Уни хоспитал" имаше едно неразбиране: "Защо сега ще ходя на психолог? Аз съм си добре." Към днешна дата пациентите сами търсят тези консултации.

Клиничните проучвания и достъпът до най-новите лекарства са много добра опция за тези пациенти и също им се предлагат - не само в нашия център, но и в цяла България е така. Достъпът до нови молекули и клинични проучвания. Един център е много добър, ако предлага и това.

"Той е" е трето събитие в кампанията "Победителите" на "Уни хоспитал". По какво измервате успеха на кампанията?

Първо, че се увеличиха желаещите да участват - не само колеги, но и пациенти от други центрове. В първото събитие пациентите бяха от "Уни хоспитал", във второто бяха и от други звена и предполагам, че сега в тази фотоизложба действително ще участват по-масово и от други места, които провеждат химиотерапия.

Включително хора извън медицинската професия са готови да участват, за да подкрепят тази кампания. Определено имаме по-голямо разбиране и съмишленици - хора и компании, които подкрепят каузата, и много пациенти, които искат да се включат, да афишират, че имат рак, че се лекуват и че са добре. Това за мен е прекрасно и определена стъпка напред. Мисля, че с кампанията, която инициирахме, постигнахме много неща. Определено спортът обединява.