Най-големите компании в Бургас: възходът на строителството, застоят на туризма

Финансовите резултати на топ 100 фирмите по приходи в област Бургас за 2020 г. показват лекия застой, който регионът е усетил покрай пандемията

"Лукойл Нефтохим Бургас", част от руския нефтен гигант "Лукойл", за първи път отстъпи челното място на най-голяма компания в България с резултатите си от 2020 г., но остава най- голямата в бургаския регион

Анна Костова

"Лукойл Нефтохим Бургас", част от руския нефтен гигант "Лукойл", за първи път отстъпи челното място на най-голяма компания в България с резултатите си от 2020 г., но остава най- голямата в бургаския регион © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 21 април 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще излезе специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас.

На 28 април 2022 г. (четвъртък) ще се проведе Среща на бизнеса в Бургас и региона, като повече информация за събитието може да откриете на сайта му.

Класацията на най-големите компании в област Бургас не се променя драматично през последните години. В тазгодишната обаче все пак има нов нюанс - трите най-големи бургаски фирми по приходи през последните три години са свързани с войната в Украйна по един или друг начин. Първата е руска, втората е украинска, а третата беше свързана със сюжета около политиката на българското правителство да спре износа на зърно, за да гарантира наличности в страната. Става въпрос за рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", "Промет стиил" и зърнопроизводителя "Севан".

Други особени интриги в класацията няма. Мнозинството от компаниите продължават да са от самия Бургас, като едва 21 от всички 100 дружества са с адрес извън областния град. Другите по-големи градове като Карнобат, Айтос и Малко Търново все още не са притегателни центрове за повече от един-два едри инвеститора.

Класацията е основана на данните за 2020 г., тъй като оттогава са последните публикувани финансови отчети, тя до голяма степен припомня каква беше картината през първата година на пандемията. Ако през 2019 г. приходите на стоте най-големи компании в бургаския регион са били 11.4 млрд. лв., то през 2020 г. те са се свили до 7.4 млрд. лв. Иначе фирмите в стотицата средно растат близо четири пъти, като това се дължи на големия ръст на тези от туристическия и строителния бранш.

Обичайните три заподозрени

Приходите на най-големите компании в челната тройка са спаднали през 2020 г. спрямо 2019 г. (виж таблицата). Най-драматично е положението с първенеца "Лукойл Нефтохим Бургас", чийто оборот е намалял с 52%, а загубата се е увеличила близо над шест пъти и надвишава половин милиард лева. Дружеството, част от руския нефтен гигант "Лукойл", за първи път отстъпи челното място на най-голяма компания в България на германската "Аурубис България" с приходите си от 2020 г. Причините за влошаващите се резултати на рафинерията са много, като сред тях е например слабото потребление заради ковид затварянията. Иначе в бургаския "Нефтохим" бяха вложени огромни средства за разширяване на производството му на светли горива.

Втората фирма в класацията за поредна година е "Севан" - най-големият търговец, производител и износител на зърно в страната. Фирмата е собственост на Артур Акопян и семейството му. Компанията имаше позиция по идеята на държавата да изкупува зърно, за да гарантира наличности, ако възникнат проблеми с вноса покрай войната в Украйна. "Пълно беззаконие е ограничаването на износа от държавата", каза пред "Капитал" Артур Акопян, който годишно търгува с 1.5 млн. тона зърно и слънчоглед в началото на март 2022 г. Впоследствие в средата на март 2022 г. зърнената база на завод "Севан" остана блокирана, а готвеното за износ количество беше спряно, като причината беше проверка на Националната агенция за приходите. В крайна сметка проверката приключи, без да констатира нарушения.

Третата най-голяма фирма в региона на Бургас е "Промет стиил", собственост на украинската група "Метинвест". Компанията, базирана в село Дебелт, е сред най-големи производители на стомана и десетте най-значими производителя на желязна руда на световно ниво. Групата, в която работят около 80 хил. души, е собственост на SCM holding - дружеството на украинския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Ринат Ахметов. В началото на март 2022 г. обаче дружеството попадна в неприятна ситуация покрай войната в Украйна, защото ползва украински заготовки, а такива в момента не се правеха. След като още в първия ден на руската атака "Метинвест" спря двата си завода в Мариупол, обяви и че прекратяват работа и мощностите в Запорожие.

Едва около 20% от фирмите в топ 100 за региона са извън самия град Бургас.

От топ 5 на бургаските фирми е отпаднала "БМФ Порт Бургас" (7) - концесионер на пристанище Бургас и собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Приходите са намалели с 21% до 157 млн. лв., а печалбата се е понижила с 60% до 52 млн. лв., което все пак е впечатляващо.

Най-порасналата компания

На 26-о място е компанията с най-грандиозен ръст - "Сентрал парк Бургас". Фирмата е собственост на "Триа инвест" и през нея се осъществи инвестицията в едноименния многофункционален комплекс, разположен на около 4 дка, който се намира до парк "Изгрев" и в близост до мол "Галерия". Крайни собственици са Янко Кесаровски и Здравко Станчев. Групата им, в която влизат и още няколко дружества, стои и зад проекти като едноименния търговско-административен център "Триа", 18-етажната сграда Sea Garden Panorama на входа на Морската градина в Бургас и медицинския център "Св. Николай Чудотворец" в града. Според рекламна публикация за комплекса, публикувана в "Капитал", трите офис сгради в него са с обща площ над 45 000 кв.м, а отделно в него има и три жилищни сгради с общо 690 апартамента, търговски център. Дружеството "Сентрал парк Бургас" е пораснало до 36.5 млн. лв. през 2020 г., или близо 25 пъти за година, което значи, че вероятно са се осъществили множество сделки именно в този период.

Всъщност един бърз поглед върху таблицата с топ 100 компаниите е достатъчен, за да се види, че компаниите, чиито приходи растат в пъти, са все свързани със строителството и имотите - "Сичим - Клон България КЧТ" (44) "Ти Ви Атлантик" (56), "Шарлопов Созополис" (63), "Прити лайф" (87), "Лон БГ" (97).

И губещите

Освен "Лукойл", чиято загуба е надвишила половин милиард през 2020 г., може би най-открояващите се загуби са в компании, които са зависели от туризма. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" (27), оператор на летищата в Бургас и Варна, бележи спад около 70% в приходите - от близо 126 млн. лв. през 2019 г. те падат на 36.5 млн. лв. през 2020 г. Ограниченията за пътуване и липсата на чуждестранни туристи по българското Черноморие са основен фактор, който влоши резултатите на авиосектора.

Други потърпевши са били вериги супермаркети в Несебър и Слънчев бряг - например дружествата "Жанет" (21) и "Водолей 13" (92). През първото лято на пандемията двата курорта бяха пусти на фона на иначе традиционните шумни тълпи основно от чужденци. Приходите им падат съответно с 30% и 50%. Комплексът "Дюни" (100) до Созопол също е отбелязал спад в оборота с 47%.

Купуваме, продаваме

Вторият водещ сектор в бургаската икономика е търговията, като най-много служители са заети именно там - близо 27 хил. души. Общо приходите на компаниите от бранша са близо 3.55 млрд. лв., а печалбата - 137.5 млн. лв. Когато се погледне класацията на топ 100 фирмите, се вижда, че почти половината са именно в бизнеса с търговията.

Най-голямата фирма в сектора е "Табако трейд Бургас", част от едноименната група, която е търговец на едро с цигари, дистрибутор на продуктите на British American Tobacco, Japan Tobacco International, Imperial Tobacco и Karelia. Дружествата от нея са разделени на регионален принцип, като бургаското е собственост на Георги и Алекси Петкови (вероятно баща и син) в съдружие с "Дафна груп". Съдружници във фирмата са дългогодишните участници на цигарения пазар Димитър Вълчев (бивш митничар), Ангел Пепелешев (който има и хотели в Слънчев бряг) и Цветан Христевски. Приходите на "Табако трейд Бургас" през първата година на пандемията са се свили до 83 млн. лв., а печалбата - до едва 830 хил. лв.

Следващото най-голямо търговско дружество е "Грийнлайн кемикълс", собственост на украинския гражданин Олег Бейзеров. Справка показва, че фирмата се занимава с търговия на едро на химически продукти, но в предмета на дейността в Търговския регистър са изброени и множество други като отдаване под наем на яхти, кетъринг, ремонти на недвижими имоти и др.

Фирма "Бошнаков", собственик на търговската верига за строителни материали Masterhaus, пък е отбелязала 6% спад в приходите.

7.4

млрд. лв. са общите приходи на стоте най-големи компании за 2020 г.

Съществен дял сред големите фирми имат търговците на горива. "Нафта трейдинг" (11) е най-голямата такава, но бележи спад с 26% в приходите, които през 2020 г. падат малко под 80 млн. лв. Компанията е собственост на Тодор Люцканов и Димитър Джамбазов. Изглежда, че и "Вая 7 холдинг" (41) е свързана с "Нафта трейдинг". Тя е доставчик на горива и пътни битуми както в България, така и в Гърция и Румъния. Собственост е на Стефан Джамбазов, който вероятно е син на Димитър Джамбазов, сочи съвпадение в имената. Освен това и двете фирми са регистрирани на адреса на бизнес центъра в хотел "Приморец", собственост на известния бургаски бизнесмен Стоян Караненов. Там е и офисът на местната организация на КРИБ.

Търговията с метали също е представена в топ фирмите чрез "Маяк М" (20), чиито приходи са почти 50 млн. лв. през 2020 г., а печалбата над 1.7 млн. лв. Компанията тази година навършва 30 години и е собственост на Валентин Вълчев и децата му Румен и Виолета Вълчеви. Освен с внос и търговия на черни метали фирмата изпълнява производствена дейност, която се изразява в обработката на метали. Тя разполага със складови бази в градовете Варна, Русе, София, Пловдив и Бургас.

Бургаски машини

В областта на машините сред стоте най-големи компании в региона на Бургас няма много представители. Две чужди компании са съответно на 5-о и 6-о място - това са "СЕ Борднетце - България", която се намира в Карнобат, и "Нурсан отомотив", чието предприятие се намира в с. Люляково, в община Руен. "СЕ Борднетце", собственост на японската Sumitomo Electric, бележи спад около 13% в приходите си. "Нурсан отомотив" има подобен спад - почти 12%.

Българската "Трансвагон" (11) е успяла да запази почти идентични приходи и през първата година на пандемията. Компанията е наследник на вагоностроителния завод в Бургас, като в момента собствеността й е разделена между изпълнителния директор Васил Василев и Георги и Евгения Попеску. С 9% са намалели и приходите на "Елкабел" (20), който е един от най-старите заводи за проводници в България, приватизиран през 1995 г.

Вино и бисквити в Бургас

Секторът на храните и напитките далеч не е най-големият от групата на преработващата промишленост - през 2020 г. е акумулирал 363 млн. лв. приходи. Тук се намират някои емблематични компании. Най-голямата е "СИС индустрийс" (10) от карнобатското село Венец.

Фирмата, свързана с Миню Стайков, произвежда алкохолни напитки под марките на Savoy, Mary Jane, "Карнобатска", редица вина, включително "Братя Минкови". Компанията е с впечатляващите 500 служители. Приходите й обаче през първата година на пандемията са спаднали с 15%, като и печалбата е вървяла надолу, но все пак е над 3 млн. лв. Към което може би имат и отношение проблемите на Стайков с правосъдието в последните години. Друга компания от сектора е "Вин С индустрийс" (24), отново близка до Стайков.

Друг значим винпром е "Винекс - Славянци" (45), собственост на инж. Жеко Жеков, а изпълнителен директор е синът му Георги Жеков. Към 2020 г. компанията има близо 200 служители, а приходите й растат с 9% и надвишават 27 млн. лв. На 52-ро място в класацията е и голямата винарна "Черноморско злато". Компанията се свързва с Петя Славова, като действителни собственици в Търговския регистър са посочени дъщеря й Жени Славова и Ивайло Василев. Приходите на винарната бележат лек спад през 2020 г., както и печалбата, която все пак е почти 2.4 млн. лв. Сред известните марки на фирмата е ракията "Бургас 63".

Освен вино обаче в област Бургас има и големи хранителни производства. Приходите на производителя на сладкиши "Победа" растат съвсем леко през 2020 г. до малко над 30 млн. лв. Компанията е с краен собственик Сава Чоролеев, който притежава и редица хотели като "Гранд хотел Пловдив" и хотел "Европа" в Слънчев бряг.

С над 21 млн. лв. оборот е и фабриката за скариди "Алмар сийфуд" (54). Собственици са шведски гражданин и Ивайло Русинов, както и баща му Петко Русинов и сестра му Зорница Русинова. Компанията е единствената в топ 100 на най-големите фирми по приходи от област Бургас, която се намира в Айтос. Ивайло Русинов управлява и рибното тържище в Бургас през дружеството "Атлантик" и рибното предприятие в Созопол "Делта индъстри".

Засега тенденцията за концентрация на големи предприятия в Бургас остава, а Карнобат, Айтос и Малко Търново още са на заден план.