Бургас и аз: Мартин Колев

Свръхскоростен гид на (един) Бургас

Мартин Колев

Бургас, 2001 © Цветелина Белутова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Роденият в Бургас Мартин Колев е писател, който, след като спечели верен кръг читатели с кратките си разкази, придоби широка популярност с поредицата си "Софийски магьосници" - рядък за страната опит да се фикционализират градските пространства, и то във фантастичен контекст.

В момента работи по четвъртия роман от нея, а междувременно направи и драматургичен дебют с пиесата "Кроасан", поставена в Театър 199.

"Капитал: Градове" продължава серията от есета за родните градове, която започна със Стефан Вълдобрев и погледа му върху Стара Загора.

Тръгваме от югозапад, от жк "Меден рудник". Всеки ден след даскало ходя в читалището, където работи майка ми. Началото на 90-те е, престоят между книгите е далеч по-забавен от действителността. Качваме се на автобуса, билетът е пет стотинки. Подминаваме индустриалната зона и първото вкъщи, близо до затвора, където работи баща ми.

Продължаваме към центъра, вече съм пораснал и живеем до Билковата. Пускам дълга коса, пиша поезия и дори печеля торта в един конкурс. Славата ми се услажда ‒ към момента тортата е по-рядка гледка даже от мобифон. Мястото е дом-музей "Петя Дубарова", където ще се връщам отново и отново. На работилниците по творческо писане ще срещна прочути автори и връстници със сходни интереси. Заедно ще четем Керуак, ще слушаме Джанис и "Нова генерация".

Ще се срещаме вечер на телефоните пред "Хеликона" и ще киснем в "Йеса", в пиано бара и "Вила Вилекула", а щом се затопли ‒ в Морската. Междувременно ме приемат в ГРЕ "Г. С. Раковски", по-известна като Френската гимназия от едноименната песен. Вълнуват ме главно звънецът за края на часа и Teatro 89, театралната трупа на испанската паралелка. 5 сутринта е, на гарата ухае на прилив.

Вече сме студенти и яхваме "Чайката" за София. Година-две ще обикалям столицата напосоки, в търсене на синята бариера, която прекратява всяко лутане. И това ще мине.

Избирам автобус пред влака, но Бургас ме посреща с все същия познат, комично свиден мирис на нафта. Връщам се в дом-музея, но вече като лектор. Винаги намирам време за среща с Елица Дубарова, която работи неуморно в интерес на младите бургаски творци. Старите заведения ги няма, а новите не чувствам като свои. Морската обаче е на мястото си, и то по-хубава от всякога. Тук се провеждат "Спирит", Фестивалът на пясъчните фигури, Международният филмов фестивал и още...

Всеки градски гид води в една и съща посока. Нагоре по "Богориди", към Гъбката и Моряшкия паметник, по-известен под друго име. Оттам (след задължително зареждане от "Абсолюта") слизаш към Моста, който ‒ всеки бургазлия ще потвърди ‒ въобще не е кей. Най-малкото защото води към нещо "развихрено, възторжено и младо" И макар че не смея да надничам в далечното бъдеще, се уповавам на близкото.