Топ 100 на компаниите в Бургас: В сянката на петролния гигант

Ако рафинерията се изключи от групата, останалите 99 компании всъщност отчитат подобрение на общия си финансов резултат със завидните 71.82%, като само осем от тях са приключили годината със загуба. А общата рентабилност на 99-те е 6.81%. Любопитното е, че дори и заедно с "Лукойл Нефтохим Бургас" местната стотица изпреварва по този показател националната, като успява да постигне 3.09 стотинки печалба на всеки лев приходи през 2018 г. при средно 0.79% рентабилност, постигната от топ 100 компании в страната за същия период.

Един грамаден, няколко големи и множество малки

На фона на общия ръст на приходите на водещата стотица в региона увеличението на оборота на местния мастодонт изглежда сравнително скромно - едва 2.05%. За компания от ранга на "Лукойл Нефтохим Бургас" обаче в номинално изражение това са 122.6 млн. лв. повече. При това постигнати в условията на извършен през годината голям капитален ремонт, довел със себе си и застой на производството в продължение на два месеца. Той е в основата и на значителните 254.6 млн. лв. загуба, отчетени от дружеството въпреки по-високите международни цени на петрола през 2018 г. в сравнение с предходната година. Много ниският марж между цена и преработка на нефта също затруднява европейските преработвателни предприятия да покриват разходите си.

Любопитна подробност в класацията на най-големите в региона е и това, че освен огромната дистанция между рафинерията и всички останали видимо разделение съществува и между челната десетка и другите 90 в подреждането. Приходите на всички компании, заемащи от второ до десето място, се измерват с деветцифрени числа. Всички обороти извън топ 10 пък са под чертата от 100 млн. лв.

Втората позиция е за производителя на стомана "Промет стийл", който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов. След известни проблеми с доставката на заготовки от Украйна през 2017 г. компанията приключва 2018 г. с общи приходи 505 млн. лв., като отбелязва ръст на бизнеса си с 23.39%. Увеличението на печалбата пък е с внушителните 141%. Зад по-силните резултати отчасти стоят и наложените от американския президент Доналд Тръмп мита на стоманата от Турция, които позволиха на български компании в сектора да запълнят част от освободените от турските им конкуренти пазари в САЩ.

Челната тройка допълва доскорошният национален лидер в селското стопанство "Севан". През 2018 г. заради по-ниски цени на продукцията оборотът на компанията се сви с над 18% до почти 364 млн. лв., а печалбата намаля от над 13 млн. лв. до под 7 млн. лв. Очакванията на собственика Артур Акопян за стопанската 2018-2019 г. са за ръст от порядъка на 5%, а в края на март 2020 г. мениджърът прогнозира пред "Капитал", че заради коронавируса в следващите два месеца ще започне усилено търсене на зърнени продукти, като потреблението им в света ще скочи с 5-10% поради презапасяване. Дружеството е най-големият износител на зърно в страната, като почти 100% от продукцията се продава на азиатските пазари.

Големи и растящи

Макар и да остават извън челната тройка, следващите две компании в подреждането могат да се похвалят с друг впечатляващ резултат - през 2018 г. те са успели да постигнат трицифрен ръст на бизнеса си. При заемащата четвъртото място "БМФ Порт Бургас" оборотът нараства двойно, а при класиралата се на пета позиция "Ес Ти Ел ойл енд газ сървисиз" увеличението на приходите е над три пъти.

Ръстът на постъпленията на концесионера на пристанище Бургас "БМФ Порт Бургас" със 105% до 304.5 млн. лв. до голяма степен се обяснява с еднократен ефект от промяна в счетоводната политика и приключване на голям инфраструктурен проект. Като "еднократен" от компанията, която е собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви, обясняват и постигнатия финансов резултат от почти 110 млн. лв. (при 37 млн. лв. година по-рано). Това е и най-голямата печалба в класацията на водещите 100 фирми в областта.

Източник: Shutterstock

С над 230% пък скачат приходите на "Ес Ти Ел ойл енд газ сървисиз", достигайки почти 230 млн. лв. Дружеството е собственост на две италиански компании, зад които стои група италиански физически лица, и извършва различни спомагателни дейности в транспорта като товарене и разтоварване на кораби и шлепове, както и операции за преместване на тръби. Компанията извършва и превоза и управлението на всички тръби за оператора на подводната част на газопровода "Южен поток" - руската "Саут стрийм транспорт Б.В.".

Иначе най-голям измежду топ 100 е ръстът на приходите на регистрирания в Малко Търново търговец на оръжие и боеприпаси "Каландор", чийто оборот се увеличава от символичните 4 хил. лв. през 2017 г. до 38.6 млн. лв. през 2018 г. Дружеството е създадено през 2010 г., но според финансовия отчет за 2018 г. дейността му реално е започнала през същата година - което обяснява и внушителния скок.

На обратния полюс е текстилната "Куш мода", чиито приходи през 2018 г. се свиват с над 40%. Компанията шие основно за шведския моден гигант H&M, а спадът на оборота се обяснява с намалели поръчки от главния клиент. Междувременно обаче през годината дружеството е инвестирало в нови машини, в принтер за щамповане на тениските и в увеличение на персонала.

В челната десетка по приходи в областта влизат още производителите на автомобилни кабели "СЕ Борднетце - България" (Япония) и "Нурсан отомотив" (Турция), австрийската компания за дървени плоскости "Кроношпан България", един от най-големите търговци на течни горива в страната - "Нафта-трейдинг", както и германският концесионер на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт".

Сред най-големите 20 дружества в областта са и други представители на индустрията като карнобатския производител на вино "СИС индустрийс" (11-о място), свързаните помежду си производители на PVC и алуминиеви профили "Алупласт - ЖТГ" (13) и "Алтест Джи Ти Ес" (19), както и заводите за товарни вагони "Трансвагон" (15) и за производство на кабели "Елкабел" (18).

Най-печелившите

Заедно с "БМФ Порт Бургас" сред най-печелившите компании в стотицата се нареждат "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" (10), "Ес Ти Ел ойл енд газ сървисиз" (5) и "Промет стийл" (2) и дружеството "Галерия Бургас" (59), което управлява едноименния мол в града.

През 2017 г. търговският център смени собственика си и от полската имотна група GTC премина в портфолиото на южноафриканския фонд MAS Real Estate, който плати 62 млн. евро в пакетна сделка за моловете на GTC с бранда Galleria в Бургас и Стара Загора. Под новото ръководство оборотът на мола в Бургас отново расте, след като през 2017 г. отбеляза спад на годишна база, а финансовият резултат не само се връща на положителна територия, но и компанията "Галерия Бургас" е лидер по рентабилност в областта - през 2018 г. тя е успяла да постигне 56 стотинки печалба на всеки лев отчетени приходи.

По сектори

Автор : Капитал Преглед на оригинала

И докато в челото на класацията са компании от секторите горива, метали и селско стопанство, то в останалата й част осезаемо доминира търговията - представителите на сектора в топ 100 са общо 42. А близостта на петролния великан "Лукойл Нефтохим Бургас" си личи по факта, че почти една трета от тях са търговци на горива.

Следващата най-многочислена група в подреждането е тази на строителите - общо 13 (като в бройката е включено и дружеството "Галерия Бургас", изградило едноименния търговски център, въпреки че основната му дейност към момента на практика не е строителна). Най-голямата компания между тях е "Пътстрой Бургас" (24), която е свързана с групата около Велико Желев, включваща още ВДХ (бившето "Водстрой 98") и "Хидрострой".

С по осем представителя са секторите на транспорта и на храните и напитките. Освен "СИС индустрийс" (11) тук попада още едно дружество от групата на "Винпром Карнобат" на подсъдимия за злоупотреба с евросредства Миню Стайков - винзаводът в карнобатското с. Церковски "ВИН. С. индустрийс" (29). Групата на напитките включва още производителя на концентриран алкохол "Черноморско злато" (45) на мажоритарния собственик на Инвестбанк Петя Славова и избата от едноименното село в община Сунгурларе "Винекс-Славянци" (46), управлявана от бизнесмена Жеко Жеков.

Най-големият местен представител на хранителния бизнес в региона е производителят на хляб и хлебни изделия "Агрокорн" (27), който има два хлебозавода в Средец и Ямбол и цех за тестени изделия в Бургас. В групата са още предприятието за преработка на скариди "Алмар Сийфуд" (71), производителят на патешки продукти "Ависпал" (82) и захарният завод "Победа" (44) на бизнесмена Сава Чоролеев, който има и още една компания в класацията - хазартната Ес Ви Ес (23). През него Чоролеев държи хотел "Перун" в Банско, казина в планинския курорт и в Слънчев бряг, както и хотел "Новотел" в Пловдив, който купи в началото на 2019 г. за 22.8 млн. евро. Собствеността на "Победа" също минава през Ес Ви Ес - хазартното дружество държи 98.97% от капитала на захарния завод.

Хотелиерският бизнес в класацията е представен и от веригата "ДИТ хотели" (72) на Румен Чандъров, под чиято шапка са "Еврика" и "Маджестик" в Слънчев бряг (като във втория собствеността е поделена с основателите на "Винпром Пещера"), както и от "Съни травел клуб" (85) на Веселин Данев, която държи ребрандирания през 2019 г. на Melia (преди Iberostar) хотел в Слънчев бряг, както и още три хотела в Несебър и по един в Обзор и Златни пясъци.

Най-големите работодатели

Най-голям работодател в района е японският производител на кабели за автомобили "СЕ Борднетце - България". Компанията, която произвежда за групата Volkswagen, има два завода в страната - в Карнобат и в Мездра, в които са заети общо над 3200 служители. Отделно от това като подизпълнител на дружеството работи и сливенският завод "Атес", който има 600 служители.

Другият производител на автокабели в региона - турската "Нурсан отомотив", също е сред най-големите работодатели в областта. В завода на дружеството в бургаското с. Люляково към края на 2018 г. са били заети над 1000 души. Над този праг е и числеността на служителите на "БМФ Порт Бургас", а по над 1200 души работят във "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" и в местното ВиК дружество.