Три тренда за икономиката на област Бургас

Последствията от разпространението на COVID-19 неминуемо ще обърнат досегашната положителна тенденция в региона

Лилия Игнатова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Безработицата е ниска, заетостта и заплатите нарастват, индустриалният сектор и услугите с по-висока добавена стойност се развиват - така според макроикономическата статистика изглеждаше област Бургас в последните години. Днес тези числа са поглед в миналото - от вече далечните 2018 и 2019 г., преди глобалната икономика да изпадне в ступор вследствие на коронавирус пандемията.

Сега трезвата оценка за близкото бъдеще показва, че надали ще има регион в Европа, който да не понесе удари - от загубата на работни места, през стагнацията на възнагражденията до спад на потреблението и инвестициите. За съжаление бургаската икономика е по-уязвима от други. Освен силната зависимост от туризма областта разчита както за заетост, така и за приходи на бизнесите в логистиката и транспорта, търговията и индустрията. Но когато големите компании в областта са свързани с външния пазар - било то ценово или чрез веригите за доставки, икономическите шокове отвън бързо се прехвърлят на местна територия.

Слаб ръст (засега)

През 2018 г. бургаската икономика на пръв поглед стагнира. При среден номинален ръст на БВП в страната 7.2% увеличението в черноморската област е едва 0.3% до 5.17 млрд. лв. спрямо предходната година. Повишението на брутната добавена стойност е също толкова скромно - 0.7% до близо 4.5 млрд. лв.

Забавянето се дължи основно на спад от над 20% на добавената стойност в индустрията (до 1.1 млрд. лв.) за сметка на сектора на услугите. Това не е непременно лошо - областта полага усилия да пренастрои туристическия си профил към сектори с по-висока добавена стойност като аутсорсинг и информационни технологии.

Кризата, която донесе коронавирусът, ще удари особено силно сектора на услугите. Ограничителните мерки на практика замразиха голяма част от бизнеса в туризма, транспорта и търговията, където са наети над една трета от работещите в Бургас.

Промишлеността също няма да остане незасегната, тъй като разчита на поръчки от други големи европейски икономики. А те също в момента са замръзнали. Една от първите компании, която временно спря дейността си, беше производителят на кабелни системи "СЕ Борднетце - България", който има заводи в Карнобат и Мездра. Дружеството работи за групата Volkswagen, която затвори европейските си заводи заради COVID-19. В "СЕ Борднетце" работят близо 2900 души, които по информация на компанията от 7 април са се върнали на работа най-рано на 20 април, или месец след прекратяването на дейността на фирмата.

Липсата на работа, било то временно или за по-дълъг период, неминуемо ще се отрази негативно както на генерираната добавена стойност, така и на потреблението на домакинствата в областта.

Заплатите изостават

Средните възнаграждения в Бургас нарастват с 10% до 1072 лв. през последното тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на предходната година при 1313 лв. в страната.

Подробна разбивка от предходни години показва, че конкурентно за страната заплащане се предлага в три сектора. Транспорт и логистика например предлага със 17% по-високи заплати от средните в страната (1195 лв. през 2018 г.), преработващата промишленост с 9% отгоре (1118 лв.), а хотели и ресторанти с 3% (705 лв.). От другата страна обаче стоят други сектори като ИКТ, които изостават - тук фирмите в Бургас предлагат 54% от средното, или 1494 лв. Изостава заплащането и в професионални и научни дейности (61% от средното, или 1005 лв.), финанси и застраховане (65% от средното, или 1274 лв.).

Макар че и в страната, и в областта заплатите нарастват с двуцифрен темп през последните години, разликата между тях се увеличава в полза на средната за страната, а Бургас изостава. Ако в края на 2014 г. средната за България беше с едва 99 лв. по-напред, сега пропастта е 241 лв.

Икономическите трудности на Бургас тази година вероятно допълнително ще увеличат разликата заради силната зависимост на областта от туризма.

Инвестиции

Ако човек погледне общия размер на постъпилите през годините чужди инвестиции в Бургас, би помислил, че това е най-търсеният инвестиционен център след столицата и Софийска област. На глава от населението в областта се падат по 9.8 хил. лв. чужди капиталовложения при малко под 7 хил. в страната. Но данните видимо варират през годините, докато вътрешните инвестиции годишно се задържат на около 3-4 хил. лв. на човек от населението.

Причината за промените в чуждите инвестиции е, че те разчитат основно на най-голямото по приходи българско предприятие - "Лукойл Нефтохим Бургас". Увеличението през 2015 г. например се дължи главно на рафинерията, която тогава завърши инвестиционна програма за 1.5 млрд. долара. През 2018 г. пък получи над 300 млн. долара от "Лукойл Европа холдингс" Б.В. - Холандия, за подобряване на финансовото състояние в подготовка за нов инвестиционен проект.

Несигурната икономическа и епидемиологична обстановка по всяка вероятност ще принудят и местния, и чуждия бизнес да преосмислят плановете си за инвестиции в следващите месеци, което означава, че числата за 2020 г., които ще бъдат публикувани след повече от година, ще бъдат значително под сегашните си стойности. Предвид доминацията на "Лукойл" в чуждите инвестиции на Бургас и 20-годишното дъно на цената на петрола на международните пазари шансът да бъдат инициирани значителни инвестиционни проекти през 2020 г. е минимален.