Как Бургас мери сили в програмирането

Хакатоните в града позволяват на ученици и студенти да покажат уменията и идеите си, както и да бъдат забелязани от местните компании

Преподавателят и общински съветник Сотир Сотиров е движещата сила на хакатоните в Бургас

Йоан Запрянов

Преподавателят и общински съветник Сотир Сотиров е движещата сила на хакатоните в Бургас © Хакатон Бургас

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Бургас се налага като привлекателна IT дестинация в страната и не е изненадващо, че това води след себе си развитието на цяла екосистема, гостоприемна и към най-модерните начини за демонстрация на умения в сферата - хакатоните. Това са състезания по писане на код и разработване на софтуерни решения в рамките на определен отрязък от време. Те станаха особено популярни навсякъде по света и се организират и от университети, и от бизнеси, позволявайки, от една страна, на по-младите да се докажат в реални условия, а от друга, на компаниите да открият бъдещите си служители.

Редовните хакатони в Бургас се провеждат от есента на 2016 г. насам, като оттогава винаги има по две издания годишно. Изключението е 2020 г., когато пролетният хакатон не се състоя заради ограниченията, наложени от коронавирус пандемията. Градът обаче все още таи надежди за есенното състезание, както и за по-мащабен международен хакатон.

Движещата сила на проекта е Сотир Сотиров - заместник-ректор по международна дейност и следдипломна квалификация в университет "Проф. д-р Асен Златарев" и ръководител на лаборатория "Интелигентни системи". От 2019 г. насам Сотиров е и общински съветник от ГЕРБ.

Сотиров казва, че идеята за хакатоните в Бургас се ражда от желанието на неговите студенти да покажат умения, без да има къде. По това време в града все още няма толкова добре развита IT екосистема, колкото сега, компаниите са по-малко на брой и имат по-малко служители. "Поинтересувах се как се организират хакатони и направих такъв, който да е отворен и за ученици, и за студенти", разказва пред "Капитал" Сотиров.

В сърцето на хакатона

Хакатоните в Бургас традиционно започват в петък следобед и продължават до неделя на обед. Датата и тематиката се обявяват месец по-рано, а темите варират. Една от последните е свързана със "синята икономика" заради морския град, докато в други случаи фокусът пада върху екология, спорт и др. Младите екипи трябва да предложат софтуерен продукт и в рамките на даденото им време да създадат един модул от него, след което да го представят.

Сотиров казва, че най-голяма тежест в оценката винаги има идеята. Няма ограничения какъв компютърен език ще ползват отборите, а за да се достигне най-оптимален продукт, в зависимост от тематиката се канят и гости с експертиза в различни области. "Последният път например имаше рехабилитатори, които обясняваха за подвижността и как се раздвижва мускул", казва още Сотиров.

Продуктите се оценяват от жури между 15 и 20 души, които са основно преподаватели. Освен идеята тежест в оценката имат работещият модул, креативността, приложимостта и др. Всяка категория се оценява по десетобалната скала и сборът показва общия брой точки на даден отбор.

В партньорство с бизнеса

В последния хакатон в Бургас са участвали 22 отбора, или над 100 души. Състезанията се организират съвместно с Бургаския свободен университет и гимназиите в града. Участие взимат Природо-математическата гимназия, новата Професионална гимназия за компютърно програмиране и иновации, както и други училища, в които има специализирани паралелки в сферата на информатиката.

Финансова подкрепа идва основно от община Бургас, но не само - частният сектор в града помага и чрез спонсорство, и чрез менторство. Такива партньори при последните издания са "Технологика", "Мусала софт", "Скейл фокус", Codific, JSoft, "Адастра" и ИКТ клъстерът.

Наградният фонд идва от общината и компаниите. При последното издание той е на стойност 15 хил. лв., които са под формата на материални награди като смарт часовници и таблети. "Компаниите участват в наградния фонд, но имат и ангажимент да минат през отборите като ментори. Да им дадат опит - например да им кажат, че в тяхната фирма са направили подобно решение, и да внимават за конкретни особености", казва Сотиров. По един човек от фирма участва и в оценяващото жури.

Разбира се, компаниите също печелят от хакатоните, които обичайно изваждат на показ най-напредналите ученици и студенти в града. Според Сотиров това е била движеща концепция при създаването на хакатона и превръщането му в традиция. "Доскоро всяка от компаниите имаше остра нужда от персонал и при менторстването можеш да видиш младежите какво и на какъв език са произвели. Не е без значение и че там се работи за време, т.е. не е нещо, което се пише един или два месеца. На хакатона раждаш идея и я произвеждаш", казва още той.

Стажуването на участници от хакатоните в големите IT фирми в Бургас вече изобщо не е изключение, а много често стажът приключва с предложение за работа.

Международна сцена

След провалените планове за пролетното издание на хакатона в Бургас сега организацията се насочва към есенното. Наред с това градът се готви и за домакинство на международен хакатон и поне за момента осъществяването му изглежда реалистично. Той трябва да се проведе в първите дни на септември и да предизвика 20 отбора, от които четири или пет български. Засега заявен интерес от чужбина има от отбори от Мексико, Бразилия и Швеция.

По думите на Сотиров идеята за международен форум не е нова, но досега не е имало възможност да се осъществи заради по-високите разходи, които ще трябва да бъдат поети в голяма степен от общината.

Интересът към есенния хакатонски календар на Бургас не е изчезнал покрай фрустрацията от вируса и месеците на извънредно положение в България и Европа.

Напротив, Сотиров очаква, че тази есен той ще бъде дори по-висок, защото цялата ситуация ще отприщи стаена енергия. "Когато можеш да приложиш нещо и да покажеш творчество, когато имаш възможност за изява, излизаш от монотонността", завършва той.