🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Арена на обещанията

Новият срок за завършване на спортната зала в кв. "Изгрев" е есента на 2020 г., но е възможно ситуацията около коронавируса да забави проекта още

Полагането на покрива се забави заради ограниченията покрай коронавируса
Полагането на покрива се забави заради ограниченията покрай коронавируса
Полагането на покрива се забави заради ограниченията покрай коронавируса    ©  Йово Николов
Полагането на покрива се забави заради ограниченията покрай коронавируса    ©  Йово Николов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Строи се. Този отговор получават вече четвърта година бургазлии, докато чакат откриването на най-голямата (по площ и височина) спортна зала в България. Последните обещания са арената да отвори врати през есента, но кризата около коронавируса и блокираните за няколко месеца доставки може отново да изиграят лоша шега и да изместят церемонията към 2021 г. Ако това се случи, това ще е поредното закъснение по проекта, чието финализиране трябваше да е в края 2019 г., но беше първоначално отложено за пролетта на 2020 г., а впоследствие с още няколко месеца.

По последни данни досега в строителството на залата са вложени около 60 млн. лв. от държавата и отложеното за есента откриване няма да увеличи тази сметка, но в нея не е включено оборудването. А то по най-консервативните оценки ще струва поне 5 млн. лв.

Към момента въпреки наложените ограничения заради разпространението на COVID-19 работниците са на обекта и изпълняват довършителните работи, които не се виждат отвън.

Бонус епидемия

Изпълнението на проекта за залата срещна редица перипетии в годините назад. Последното забавяне се дължи обаче не толкова на проблеми със самия проект, както беше в началото (високи подпочвени води, неподходящи метеорологични условия за монтаж на покрива, липса на средства и фалит на единия изпълнител - бел. авт.), а на чисто логистични неуредици, обяснява ръководителят на проекта Николай Николов. Забавяне на доставките е имало при турския завод, който е трябвало да изработи стоманените арки за покрива, които са уникални не само заради размерите си - най-високата дъга е с дължина 116 метра и е съставена от няколко 36-тонни части, но и заради геометрията си - елементите са огънати под различен ъгъл.

Стандартно залата ще има 6000 седящи места плюс още 2000, които ще са подвижни. При концерти обаче капацитетът може да стигне до внушителните 21 хил. души, тъй като теренът е много по-голям от този на софийската "Арена Армеец".

"Столовете за трибуните вече са тук. Стъклата за фасадата също са доставени и дори повечето са вече монтирани. Изоставането възникна заради проблеми при доставката на покривните елементи. А без тях няма как да започне да се слага финалната обшивка и да се работи по вътрешните инсталации", обяснява и арх. Ивайло Петков, който е проектант на обекта.

Ограниченията заради коронавируса обаче създават нов проблем. И то не защото строителите не могат да работят, а пак заради доставките. "Има редица елементи от Германия и Гърция, които очакваме, но в сегашната ситуация не могат да пристигнат", обяснява Николов. От друга страна, високотехнологичната покривна обшивка на Zambelli, която трябва да придаде завършения вид на залата, е доставена, но пък супервайзърите от Германия не могат да дойдат в България и съответно няма как да започне монтажът. "Без тях няма да имаме гаранция за обекта", казва още ръководителят на проекта.

Работата е там, че това е първият проект на Zambelli в страната и технологията за монтажа е изцяло нова. Затова няма как да бъде извършена от друг. Уговорката с германските експерти е била да са тук в средата на март, но заради въведените ограничения не са пристигнали. "Всичко зависи от това кога ще бъдат отменени мерките заради COVID-19, но надеждата ни е да сме готови най-късно през октомври", казва още Николов.

В месеците на извънредно положение строежът на залата все пак продължава - работи се по вътрешните инсталации. Ако обектът беше вече готов през пролетта, нямаше да може да се използва и вероятно щеше да има отменени първенства и събития. Сега би могло да се случи така, че откриването на арената да съвпадне с възстановяването на икономическия живот и съответно да привлече провеждането на множеството отложени форуми.

Голямата цел

Когато бъде напълно готова, залата в Бургас ще бъде единствената в България с пълноценна лекоатлетическа писта, но в комплекса ще има още три големи спортни зали и множество по-малки, както и триетажен паркинг. Оттук идва и парадоксът с размерите - покривът й може да покрие напълно софийската "Арена Армеец", но седящите места са наполовина по-малко.

Иначе е предвидено теренът да бъде с идеално гладка бетонна основа, върху която ще може да се изграждат всякакви настилки - за лека атлетика, тенис, волейбол, баскетбол, гимнастика и т.н. Големият бонус в случая са предвидените в комплекса складове, в които може да се съхраняват различните подови конструкции за терена - нещо, което липсва при повечето многофункционални спортни зали и значително усложнява и оскъпява използването им за разнообразни дейности.

Освен това покривната конструкция, която тежи внушителните 1200 тона, може да понесе до 300 тона допълнително оборудване за осветление и озвучаване, което я прави единствената с такива възможности в страната. Липсата на подпорни колони пък осигурява уникална височина от 35 метра в залата. Това според арх. Петков може да позволи провеждането на пълноценно представление дори за антуража на Цирк дьо Солей.

Въпрос на управление

Спортният комплекс в Бургас е замислен да осигурява разнообразни дейности и услуги, които могат да се ползват по всяко време поотделно, а не само когато има събитие в голямата зала. "Такъв проект в България няма. Той съчетава различни функции и се стреми да бъде обществено място, нещо като градски площад с кафета и зони за игра, така че около него постоянно да има живот", изтъква арх. Петков.

За да се случи това обаче, е важно кой и как ще управлява този огромен комплекс. Формален собственик е Министерството на младежта и спорта чрез "Академика 2011", но община Бургас също има дял. Най-удачният вариант изглежда провеждането на конкурс, дори международен, за избора на оперативен мениджър. Именно специализирана в управлението на такива зали фирма би могла да изпълни проекта със съдържание - да организира достатъчно на брой събития, за да може залата да се самоиздържа, както и да отдава чрез гъвкави схеми различните по-малки зали и обекти, така че да има постоянен поток от хора, а и огромният подземен паркинг да се използва пълноценно. Предвидено е да има помещения за йога, за танци, за фитнес и т.н., които са с отделни входове и могат да се отдават под наем на различни спортни клубове. Ще има SPA център с обществен достъп. Също така са заложени места за магазини, кафета или други търговски дейности.

Една от възможностите на пространството пред самата зала според арх. Петкова е да служи като лятна сцена за големи концерти на открито. Малката кръгла зала под площада, която вероятно ще се управлява от община Бургас, пък би могла да се трансформира за различни цели. От проектантското студио "10 Архитекти" са разработили концепции за концерти, изложби, спортни събития, балове и дори автосалон.

През февруари от "Академика 2011" обявиха пред "Дневник", че е планирана среща, на която да бъдат поканени големи рекламодатели и фирми, желаещи да инвестират под формата на реклама и за генерално спонсорство. Коронавирус пандемията и въведеното заради нея извънредно положение осуетиха и този план.

Инвеститор: Община Бургас, "Академика 2011" EAД

Проектант: "10 Архитекти"

Изпълнител: ДЗЗД "Дворана", съставено от "Билдникс" и "Водстрой 98"

Обща РЗП на обекта: 54 хил. кв.м

РЗП cгpaдa: 29 хил. кв.м

РЗП на eтaжния открит паркинг: 25 хил. кв.м