🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Отваряне към морето

Бургас променя изцяло своя облик, превръщайки пристанищната си зона в нов градски център с площади, алеи, магазини и ресторанти

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Големите бетонни тетраподи, солените пръски от вълните, момчешката смелост и скритото "съкровище" зад стената на кея. Така си спомням първото незаконно по онова време влизане в пристанището на Бургас. Било е към средата на 90-те, когато корабите и крановете бяха в забранената зона, охранявана от Гранична полиция, а любопитството ми - достатъчно голямо, за да стигне все пак до тях.

Във времето, в което високите стени, бариери и униформени служители откъсваха тази част на града от морето, мечтата Бургас да стане като Барселона - с отворен достъп до кейовете, търговски площи и забавления на пристанището, изглеждаше пълен абсурд.

Точно затова, когато преди повече от 10 години се заговори за проекта "Супер Бургас" и превръщането на пристанищната зона в нов градски център, мнозина го определяха като пиар ход на управляващите. Но промяната вече е факт. Достъпът до вълнолома е свободен, има ресторанти, магазини, детски площадки, красиви залези и един съвсем различен дух. Може да се стигне дори до морския фар, откъдето да се наблюдават пристигащите и напускащите Бургаския залив кораби. А това е само началото на една голяма трансформация, която тепърва предстои.

Една идея без давност

Идеята за отваряне на Бургас към морето е на повече от четиридесет години. Още в градоустройствения план от 1978 г. територията на пристанището е била предвидена за частично отваряне и създаване на пряка връзка между централната градска част и морето. Това се повтаря и в обновените планове през 1984 г. и 1992 г.

В момента върви архитектурен конкурс за визията на част от старото пристанище, която е с площ 16 000 кв.м. Подадените предложения са 8, а финалният проект трябва да е готов до края на 2020 г.

Реалната натовареност на пристанищния комплекс и липсата на ресурс за инвестиции обаче винаги са били сериозна пречка пред осъществяването на това намерение. Първите по-сериозни проучвания са направени от администрацията на пристанище Бургас през 1992 г., като за целта се сътрудничи с пристанището на Барселона. Към 1996 г. вече има прединвестиционни проучвания за различните пристанищни райони, които са включени в разработения тогава Генерален план за развитие на пристанище Бургас до 2015 г.

Ситуацията обаче не се променя чак до 2008 г., когато тласък на проекта дава членството на България в ЕС и приемането на единната политика за развитие на градските пристанища като зони за обществен достъп. В резултат на това на 25 януари 2008 г. Министерският съвет създава Зона за обществен достъп и я обявява за обект от национално значение. Включена е цялата територия на Терминал Изток на бургаското пристанище с площ 306 хил. кв.м, терен на БДЖ от над 7000 кв.м, както и имот на община Бургас - над 6000 кв.м. С прилежащите територии около пристанището пък цялата зона обхваща общо 580 декара.

Първи стъпки от трансформацията

След документалната трансформация започва и физическата. Първият символ на промяната е бракуването и нарязването на четирите огромни крана, които са оформяли силуета на пристанището години наред. По същото време, през 2012 г., Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" обявява обществената поръчка за избор на изпълнител, който да реконструира зоната от 1-во до 4-то корабни места на пристанищния Терминал Изток и да изгради международна Морска гара Бургас, каквато към онзи момент въобще не съществува.

Паралелно община Бургас започва цялостното обновяване и интегриране на пътната и входно-изходната инфраструктура до пристанището, така че да отговарят на бъдещите му функции. "Пристанище Бургас" ЕАД освобождава 79 декара, използвани преди за товаро-разтоварна дейност, за яхтинг, пасажерско обслужване и рекреация. Към 2016 г. приключва ремонтът на най-стария пристанищен склад "Магазия 1", като там се откриват ресторанти, детски площадки и зони за почивка. Корабчето до остров Св. Анастасия започва да прави редовните си курсове от откритата Морска гара.

В началото на тази година бе завършен и Конгресният научноизследователски център за контрол и изследване на Черно море. През изминалите две години в него са били инвестирани над 16 млн. лв., като освен за провеждането на конгреси сградата ще може да се ползва още за изложби, концерти и различни образователни събития. През 2021 г. тук ще се проведе и годишната Черноморска среща на конгресен туризъм.

В търсене на нова визия

Вдъхването на нов живот в тази част на пристанището обаче само загатва за това, което предстои. След изгpaждaнeтo нa Конгресния цeнтъp вече е oблaгopoдeн и paйoнът около него и достъпът до тази зона е оформен като продължение на Морската градина. А в момента върви и архитектурен конкурс за визията на останалата част от старото пристанище, която ще бъде променена. Става дума за зона от над 16 000 кв.м, в която се предвижда да се обособят обществено-търговска и развлекателна зона, централен площад с открита сцена, яхтено пристанище с яхтклуб, плаващ ресторант и други обслужващи дейности.

Срокът, в който архитектите можеше да представят своите визии за територията, изтече на 24 май и сега проектите им се разглеждат от жури, чийто председател е новият главен архитект на Бургас Емил Бурулянов. Засега е известно, че подадените предложения са осем, но едва след избора на конкретно от тях ще стане ясно как ще изглежда новият градски център.

Заданието е да се осигури пълноценен обществен достъп чрез изграждане на нови улици, зона за паркиране, велосипедни алеи, подмяна на настилки и съобразяването на всичко това с очакваното пешеходно движение - зоната пpeдcтaвлявa ecтecтвeнo пpoдължeниe нa главната пeшexoднaтa yлица "Александровска", зaвършвaщa в мoмeнтa в гapoвия площад "Царица Йоана".

Очакванията са финалният проект да е готов до края на 2020 г., за да може от следващата година да започнат и строително-ремонтните работи.

Бъдещият градски център

Бетонният сега кей, скрит зад стените на автогара "Юг", ще бъде превърнат буквално в нов градски център - с площади, алеи, магазини, зони за отдих и ресторанти. "Участниците в конкурса имат свобода в съчетанието на предложени функции, но трябва да се съобразят с предвидените за реализация смесена търговска и многофункционална зона, както и предстоящо изграждане на многоетажен паркинг", пишат в документите от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Най-общо новият градски център ще бъде разделен на три зони. Първата е обществено обслужващата, в която ще се разположат различни самостоятелни обекти за търговия и услуги, като площта им трябва да бъде максимално малка, за да има повече открити пространства. Изискването е обектите да са икономически ефективни за изпълнение и с лесна поддръжка, като се търси интересно архитектурно и дизайнерско решение за модулна структура, която да дава възможност за реализиране на разнообразни конфигурации, закрити и открити пространства. Предвидено е да има и малко бутиково заведение - кафе с открито пространство към него за разполагане на маси.

Втора функционална зона е за публични събития. Тя ще включва площадното пространство, което трябва да бъде оформено атрактивно, удобно и природосъобразно за обществени и културни събития като концерти, срещи, събори и други. Според плана трябва да е възможно образуването на амфитеатрална сцена за минимум 250 посетители, като от проектантите се иска да предложат и варианти на мобилна конструкция за покриване на сцената и задължителни елементи за монтаж на осветление и озвучаване на събитията. "Да се предвиди изграждането ѝ от трайни и лесно възстановими материали, естествени, с елементите на вертикалната планировка да се търси естествен преход и организация на обемите с визия, близка до естествените природни форми", пишат още в изискванията си от държавното предприятие.

Трета зона ще бъде за отдих. Тя обаче не е фиксирана на конкретно място, а ще обхваща цялата разработвана територия. Целта е "да се създаде усещане за потапяне в природата, далеч от градския шум, асфалта и бетона на улиците и жилищните структури". Ще има кътове за сядане, водни площи и други водни ефекти за подобряване на климата, живи прегради и зелени екрани, ефектно осветление и озвучаване. Задължително трябва да се включат възобновяеми източници на енергия и други похвати за осигуряване на енергийна ефективност - озеленени покриви, слънчева енергия и т.н.

След реализирането на проекта, което се очаква да стане най-късно до 2024 г., ще се търси решение за надграждане на традиционния за Бургас линеарен пешеходен маршрут от ул. "Александровска", през ул. "Богориди" до Морското казиното и превръщането му в кръгов - през територията на новия площад.

21 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 1

    А по какъв начин настоящата дейност на пристанището може да се повлияе от тези планове. От чист интерес питам - ако някога решат да развиват пристанището, да го разширяват и т.н., това как ще се случи?

    Нередност?
  • 2
    spitfire924 avatar :-|
    Ivan Hristov

    На юг има доста място за това, а и то реално плана обхваща най старата част на пристанището която не беше използваема.
    До коментар [#1] от "sfasaf":

    Нередност?
  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#2] от "Ivan Hristov":

    Благодаря. Наистина ми беше интересно, все пак и бизнес развитието е важно. Пожелавам ви много позитивни изживявания в новата градска придобивка.

    Нередност?
  • 4
    lgg50680406 avatar :-|
    Елена Димова

    Димитър Тойчев се възползва от младите хора в България като ги изнудва за да получава рушвети... Нима няма и той деца?

    Нередност?
  • 5
    enb26680753 avatar :-|
    Найден Матеев

    Множество жалби и сигнали срещу този човек, а без резултат... И на всичкото отгоре да парадира,че има чадър във вътрешна сигурност - наглост.

    Нередност?
  • 6
    dac13635356 avatar :-|
    Данаил Миленов

    Ей това е българска работа. Този нагъл полицай бива оставен да се надува и своеволничи. Заплашва, че няма да спре да глобява, докато не стане на неговото. Къде е правосъдието?

    Нередност?
  • 7
    opd15605875 avatar :-@
    Николай Георгиев

    Какво да се очаква от полицай в студентски град - подкупен, нагъл и явно няма деца, за да изнудва младите по този начин. Сигурно не може да спи спокойно и с причина. Само като го видиш колко тежко ходи, ти става ясно що за човек е!

    Нередност?
  • 8
    bbk45635065 avatar :-|
    Андрей Костович

    хахаха кой не е чувал за Тойчев. Велик е в схемите си. Не веднъж ми е искал рушвети, търси за какво да се заяде, за да изкара някой лев. И камерите в патрулките не го спират. Явно сериозно го пазят.

    Нередност?
  • 9
    kfy04682133 avatar :-|
    Камен Даскалов

    Виждам,че не само аз мисля така за Тойчев. Ти му подадеш пръст - той ти отхапва ръката... Види ли те, че отстъпваш - настъпва смело. Никаква милост с такива хора като него.

    Нередност?
  • 10
    wxp16682798 avatar :-|
    Дани Илиев

    Господин Тойчев години наред се възползва от незначителния си пост за да изкарва черни пари.. не е справедливо да бъде оставян да си своеволства по този начин. Няма ли кой да го спре?

    Нередност?
Нов коментар