🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

За птиците и мрежата

Как енергийната мрежа може да съществува безопасно с природата

Обезопасен стълб на EVN със система от изолирани проводници (ПАС система)
Обезопасен стълб на EVN със система от изолирани проводници (ПАС система)
Обезопасен стълб на EVN със система от изолирани проводници (ПАС система)
Обезопасен стълб на EVN със система от изолирани проводници (ПАС система)
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Общата представа за електроразпределителните компании е, че те са по-скоро статични организации, чиято дейност не е свързана с производство, отделяне на емисии, влияещи на околната среда. Това наистина е така, защото тяхната цел е доставката на електроенергия чрез разпределителната мрежа. По тази причина много хора не асоциират разпределителните компании с дейности, свързани с опазване на природата и биоразнообразието.

Зоната около град Бургас обаче е добър пример за обратното. Надали в България има друго подобно място, което да концентрира в себе си толкова добре два обществени интереса: сигурността при доставка на електроенергия и опазването на биоразнообразието. И тук идва нелеката роля на "EVN България", в чиято група е местното разпределително дружество "Електроразпределение Юг".

От една страна, компанията има задължението да доставя енергия на клиентите, а от друга, да извършва тази дейност в зона със силна концентрация на птици, които гнездят или преминават през езерата около Бургас. Предизвикателството идва от факта, че освен силното присъствие на птици територията около Бургас е силно заселена, с гъста мрежа от електропроводи. Така електромрежата и птиците са в ситуация на взаимно съществуване, защото ползват една и съща територия. Това е предпоставка както за аварии и нарушаване на доставките до клиентите, но и често за фатален край за самите птици. Нито едно от двете не е приемливо.

Какво да се прави

Разбира се, идеалният вариант би бил, ако тази мрежа още при изграждането й през миналия век е била полагана под земята. Това обаче не е направено, което води до логичния въпрос какво да се прави. Това беше и въпросът, който EVN си постави, когато през 2005 г. придоби мрежата от държавната компания и наследи тази ситуация.

Първата мярка, която важи за цялата територия на компанията в Югоизточна България, беше решението, че всяка нова мрежа вече ще се изгражда само под земята. Така от 2005 г. насам EVN изгражда само подземна мрежа. Остава въпросът обаче за съществуващите, наследени въздушни мрежи като тази около бургаските езера. Поради големия им брой автоматичното им вкарване под земята е разход, който трудно би се приел от обществото. Така компанията прие смесен подход: обезопасяване на съществуващите електропроводи, а там, където е възможно - осигуряване на алтернативни трасета за захранване на клиентите.

Пример за подобна мярка е извършеното през 2019 г., когато в района на село Братово и местното сметище (което е естествена примамка за птиците) бяха изцяло премахнати проводниците от въздушна линия с дължина 2 км. Допълнително в този район, в който през 2019 г. имаше случаи на сблъсък на птици с мрежата, беше изолиран електропровод с дължина 2.5 км. На съоръженията, които по технологични причини не позволяват подобно обезопасяване, бяха монтирани т.нар. кацалки, които да привличат птиците, за да не кацат върху откритите проводници.

В много от предприетите от компанията мерки EVN взаимодейства с екологични и неправителствени организации. Такова взаимодействие е проектът на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) "Живот за Бургаските езера" по програма LIFE+ на Европейския съюз. В рамките на проектa EVN обезопаси 60 стълба.

През 2018 и 2019 г. в областта бяха обезопасени общо 714 стълба от общо 72 км мрежа. Допълнително през 2013 г. за пръв път в страната бяха монтирани 760 дивертора по линии около Атанасовско езеро.

Работят ли тези мерки

При отговор на този въпрос е важно каква е целта и доколко реалистична е тя. Ако целта е да няма нито една пострадала птица от контакт с мрежата, то това означава да няма въобще човешка дейност в съвременния й вариант, изискващ снабдяване с електроенергия. Ако обаче целта е да се намаляват случаите на фатален контакт между птиците и мрежата, да се следят миграционните движения на птиците, защото те не са константа всяка година, и да се предприемат превантивни мерки, то със сигурност тази цел е реалистична и дейността на EVN го доказва.