Велико Търново: С корона от тръни и перли

Търново е хубаво и релефно. Но великолепието му стои назад в миналото и евентуално в бъдещето, но не е в настоящето. През погледа на песимиста старата столица се развива икономически по-бавно от средното за държавата. Уж на централен кръстопът, а няма грам магистрала в нито една посока - нито към София, не и към Черно море, нито към Дунав и Букурещ, все точки на иначе достъпно разстояние от около 200 км. В града инфраструктурата е по-скоро зле, липсва и работещо летище, а старият жп център Горна Оряховица изглежда ръждив остатък със залязващо значение. Туристите, които всички сочат като местен двигател, идват за много кратко. Няма големи предприятия, няма и повече от десет чужди инвеститора. Заплатите на живеещите са под средните за страната. Общината е пасивна към търсене на нови инвеститори и към обединение със съседни градове и региони за по-голяма забележимост. Но пък жителите харесват това и пасивно преизбират кметовете си.

Извън тръните в Търново има и перли. Поне дузина индустриални предприятия, собственост на местни предприемачи, растат. Има нова голяма чужда инвестиция ("Кроношпан"). Няма отявлен феодал, който да запушва бизнес средата. Множат се офисите на аутсорсинг и IT компании. Градът е университетски, а за цвят и по-високо качество вече пред пълнолетието си е и частен колеж. Има арт места, творци, идеи. А в близките села тече глобализацията - с поне 1000 британци и букет от други нови търновчани. Този заряд и бъдещите магистрали оставят надеждите, че старата столица може да има дълго и по-живо бъдеще, но корените му трябва да се поливат от днес.