Велико Търново: Средното царство

Ако гледате икономическите данни, като нищо може да пропуснете Велико Търново. Областта се озовава в средата на почти всяка регионална класация, в която попадне, а дори в собствения си Северен централен регион често остава в сянката на Русе и Габрово.

Областният център успява да привлече млади хора от съседни населени места с възможностите за висше образование и културен живот, но това не е достатъчно да свали напрежението на пазара на труда от недостига на хора с нужните за местния бизнес умения. Ниското ниво на чужди инвестиции и липсата на усилия от страна на местната власт да привлече такива е притеснителна, а продължаващото протакане на магистрала "Хемус" ограничава допълнително опциите за ускоряване на икономическото развитие в региона.

Бавно, направо незадоволително

Великотърновската икономика е девета по обем в страната - 2.2 млрд. лв. е стойността на създадените на територията на областта стоки и услуги през 2017 г., а добавената стойност за същия период надвишава 1.9 млрд. лв. По отношение на икономическо развитие обаче Велико Търново получава оценка "незадоволително" в последното издание на изследването "Регионални профили" на ИПИ.

Растежът в региона изостава от други, по-малки, но по-бързо развиващи се индустриални центрове, като Добрич и Ямбол например. През последното десетилетие икономиката на Велико Търново нараства с 45% при 59.2% средно за страната. Дори ако премахнем столицата от това уравнение, областта изостава с почти 7 процентни пункта от средното увеличение в България.

Добра новина на пръв поглед е повишението на БВП на човек от населението - 68.5% до 9254 лв. през периода 2007 - 2017 г. Но и тук областта се движи под средното за страната ниво, а пред нея излизат близки региони като Габрово, Търговище, Разград с темпове над 70%. При създадената брутна добавена стойност картината е аналогична - увеличението през последното десетилетие е 48.1% при средно 62.7% в България.

Усещане за туризъм

Съдейки по последните регионални данни на НСИ, в икономическия профил на областта са силно застъпени услугите с дял 63.7% от генерираната през 2017 г. добавена стойност. Разпределението на основните икономически сектори през годините почти не се променя, като индустрията е отговорна за още 28.6%, а селското стопанство - за 7.7%.

Традиционно в България търговията е един от доминиращите сектори и Велико Търново не е изключение - с 12 хил. души персонал и 2500 фирми по данни на К100 към края на 2018 г. Но за разлика от страната секторът лидер с най-високи приходи е преработващата индустрия.

Но оценките на община Велико Търново са че, шампионската позиция сред браншовете на местната икономика има туризмът и свързаните с него индустрии с 47% от регионалния брутен продукт. Същевременно броят на наетите в хотели и ресторанти не е голям - от общо 67.4 хил. души, работещи на трудов или граждански договор, едва 4% са в хотели и ресторанти през 2017 г., докато във Варна и Бургас например делът е над 10%.

От друга страна, 1.3% работят в информационните и комуникационните технологии. Числото действително не изглежда много впечатляващо и представлява едва 875 души, особено на фона на столичните 10.2%, но е четвъртият най-висок дял сред областите в страната след София, Пловдив (2.3%) и Варна (1.8%). "Според анализаторите на този бизнес Велико Търново се нарежда сред водещите 5 градове и региони в страната по темпове и мащаби в развитието на този тип бизнес и компании", коментират от общината.

Други данни обаче показват, че перспективите за развитие на този фронт не са чак толкова обещаващи в средносрочен план. Според проучване на Агенцията по заетост от началото на тази година за регионалните нужди на работодателите фирмите във Велико Търново не са заявили "очаквани потребности от компютърни специалисти със средно образование в близките 3 до 5 години". Преглед на подробните въпроси и отговори в анкетата показва, че специалистите в ИКТ сектора почти не фигурират в бъдещите планове на бизнеса в региона. Възможно е обаче в извадката на агенцията да не са попаднали много местни фирми от сектора или такива с централи в столицата, а само с офиси в града.

Голям брой наети има и в бюджетния сектор - 4 хил. души, или 6% от всички в областта. Делът е сравним с области, където бизнес активността е ниска и държавата осигурява значима част от заетостта, като Ловеч, Монтана, Силистра.

Сладката индустрия

На фона на добавената стойност, която услугите генерират във Велико Търново, индустрията остава леко на заден план със своите 552 млн. лв. през 2017 г. Други данни обаче показват, че мащабът на сектора не може да бъде пренебрегнат за сметка на други. По обем на приходите на бизнеса индустрията изпреварва търговията в региона с общ оборот 1.77 млрд. лв. и печалба над 133 млн. лв.

Водещи тук са производителите на храни, оръжие, производители на хартия, а големите представители на бизнеса са военният завод "Аркус" в Лясковец с над 2000 души персонал, свищовският завод за целулоза "Свилоцел" и 23 предприятия за храни и напитки, сред които "Захарни заводи", "Престиж 96", "Ден и нощ". Повече за водещите компании в Търновско прочетете на стр. ...

В преработващата промишленост работят над 20 хил. души, което се равнява на 30% от наетите във Велико Търново по данни на националната статистика. Строителството също създава работа за 4.9% от наетите, но броят и делът им намаляван почти наполовина от финансовата криза насам.

Работещите във Велико Търново

Според националната статистика 106.8 хил. души в област Велико Търново работят или търсят работа, което се равнява на 70.4% от жителите на възраст между 15 и 64 години в областта. Активността на пазара на труда е над средната за Северен централен регион (69.3%) и близка до средната за страната (71.4%). Две трети от населението работят, а едва 5.4%, или 5.8 хил. души, си търсят работа активно през последните месеци. "Велико Търново е сред градовете, които практически нямат безработица", коментират от местната управа на областния център. Велико Търново е в средата на класацията в региона по тези показатели, като в Русе и Габрово те са по-силни, а в Разград и Силистра - значително по-слаби.

От община Велико Търново отбелязват, че високото образователно ниво на служители и мениджъри в региона е един от плюсовете на областта като инвестиционна дестинация. Леко притеснителна обаче е тенденцията при хората с висше образование. Ако през последното десетилетие средно в страната броят на висшистите е нараснал с 5 процентни пункта до 27.8% от хората между 15 и 64 години, във Велико Търново той намалява с 2.5 пункта до 22.1% към края на 2017 г.

Средните възнаграждения в областта растат с темповете на тези в България, като така остават на ниво от около 78-79% от средните за страната през последните 10 години. Към края на 2018 г. средната брутна месечна заплата във Великотърновска област достига 909 лв., докато в България тя надвишава 1170 лв. И тук Велико Търново се конкурира с Габрово и Русе, където възнагражденията са по-високи - съответно 1051 лв. и 986 лв. Разград също отчита по-висока средна заплата, но там статистиката е изкривена от твърде висока стойност в сектор "Култура, спорт и развлечения" покрай футболния клуб.

От друга страна, добра новина е растящият брой на населението, макар и само със 79 души в град Велико Търново. Градът отчита увеличение с 1645 души, или 2.4% на жителите, от 2010 до края на 2018 г., което се дължи на по-големия брой заселващи се в града спрямо изселващите се. "От няколко години разрастващият се бизнес осезаемо изпитва глад за кадри на всички нива. Тази икономическа активност превръща Велико Търново в един от градовете в региона, които стават центрове на трудова мобилност и миграция и част от хората, които пътуват, за да работят тук, се заселват и трайно остават във Велико Търново и региона", коментират от общината. Фактор са и университетите, които привличат млади хора от съседни региони.

Градът успява да привлече хора и с качеството на живот. "Културният живот в област Велико Търново е силно застъпен", пишат от ИПИ. Регионът може да се похвали с най-големия брой посещения на библиотеки на човек от местното население в страната, а музеите са на второ място. Това в комбинация с ниското ниво на замърсяване на въздуха, слабата урбанизация и наличието на пречиствателни станции помага на Велико Търново да се добере до "добра" оценка по отношение на социалното развитие в "Регионалните профили" на ИПИ.

Положителният механичен прираст на населението компенсира минуса от естествения прираст, но не е достатъчен, за да посрещне нуждите на пазара на труда. "Усилено се търсят терени от компании, които стартират или разрастват своят бизнес", казват от общината.

Проучването на агенцията по заетост показва, че 21% от бизнеса във Велико Търново ще търси нов персонал през следващата половин година, а близо 6.7 хил. нови работници ще са нужни през следващите 12 месеца. Експертите на агенцията сравняват заявените потребности спрямо свободната работна сила в региона и стигат до извода, че във Велико Търново има дефицит на кадри. А над 87% заявяват, че имат трудности при намирането на служители с нужните квалификации.

Малки и местни

Велико Търново далеч не е най-проблемният регион в държавата. Въпреки това развитието в областта видимо изостава от останалата част на страната.

Бизнесът в региона е силно фрагментиран. Големи предприятия на практика липсват - те са само две към края на 2018 г., а средно големите са едва 41 по данни на К100. Преобладават микрофирмите с до 10 служители. А сравнението с числата отпреди десетилетие показва, че ситуацията не само не се е подобрила значително, а и донякъде се е влошила. Ако през 2008 г. броят на фирмите в региона е бил 11.3 хил., сега той е малко над 7 хил.

Друга голяма сигнална лампичка светва по линия на инвестиционната активност. "Велико Търново изостава по отношение на чуждите инвестиции спрямо останалите региони в България", посочва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проблемът е видим както в данните за стоте най-големи фирми в региона, където почти липсват чуждестранни, така и в числата на НСИ. Според националната статистика общата сума на преките чужди инвестиции в област Велико Търново е 134 млн. евро през периода 2000 - 2017 г., което е една от най-ниските стойности в страната. На човек от населението акумулираната сума възлиза на 561 евро, като по-ниски са само чуждите капиталовложения в Хасково, Ямбол, Кюстендил, Силистра и Монтана.

Ситуацията при местните разходи за машини, сгради и оборудване е малко по-добре - 381 млн. лв. разходи за дълготрайни материални активи през 2017 г., което означава, че на човек от областта се падат по 1593 лв. Това отново е по средата в класацията на регионите в страната, като напред излизат други области като Русе, Шумен, Пазарджик.

Липсата на инвестиционен интерес към региона обаче остава странна. Велико Търново е на добра географска локация, през него минава Паневропейски транспортен коридор 9 с връзки в Гърция, Румъния, Украйна, Русия, Финландия. Успоредно с това областта е позиционирана в центъра на Северна България, близо до икономическите центрове като Габрово и Севлиево, Русе, както и относително близо до Шумен, Добрич и Варна. Велико Търново предлага и възможности за висше образование - тук са Великотърновският университет, филиал на Медицински университет - Варна, Националният военен университет и филиал на частното Висше училище по агробизнес и развитие на регионите от Пловдив.

Чиновници в миналото

Местните институции стоят направо пасивни. Опитът на "Капитал" да се свърже с работодателските организации във Велико Търново беше или игнориран, или учтиво пренасочен към областната администрация. Тук обаче стана ясно, че каченият на интернет страницата инвестиционен профил на региона е с данни от 2004 г. и 2005 г., а по отношение на членството на България в Европейския съюз пише "приключили технически преговори".

Страницата на община Велико Търново пък има само няколко раздела на английски, сред които не е "Инвестиционният справочник". Но това надали е голяма загуба, тъй като там така или иначе отново, изглежда, няма обновления, съдейки поне по данните за населението на територията на общината - те също са за 2004 г.

По принцип усилията на местните власти да привлекат инвеститори невинаги са успешни или задължителни. Възможно е тази дейност да минава по други канали, които не са публично достъпни. От друга страна, липсата на лесно откриваема информация за ползите и условията за бизнес в региона не помага.

Гимназии без профил

Фактор за бавното развитие е и липсата на професионални гимназии. "Центърът предлага относително ограничени възможности за професионално образование", пишат експертите от ИПИ в своя анализ за икономическите центрове в страната. Макар че във Велико Търново има университет и съответно висок дял на висшисти сред потенциалните кадри, което обикновено привлича инвеститори от високотехнологични браншове, за ниско и средно технологично ниво на производство компаниите гледат повече към професионалните гимназии като източник на служители, става ясно от думите на Николов. Тук, изглежда, води община Горна Оряховица с пет професионални гимназии с фокус върху индустрията. Във Велико Търново пък има само една по електроника и две в сферата на строителството.

Резултатите на Агенцията по заетостта показват, че именно в тази област търсят кадри местните работодатели. След строители най-голяма ще е нуждата от машинни оператори, електромонтьори и машинни монтьори, работници в хранително-вкусовата промишленост. Най-търсени през следващите 3 до 5 години ще са специалисти със средно образование в търговия, производствени технологии (текстил, хартия, пластмаса), електроника и електротехника, строителство, хранителна промишленост.

Безпътица

Макар че Велико Търново на теория е свързан с Европа посредством транспортен коридор, частта от него в България все още не е и няма изгледи скоро да бъде магистрала.

Качеството на пътищата към останалата част от страната донякъде изолира региона и от други близки икономически центрове. Според "Регионални профили" на ИПИ гъстотата на пътната и железопътната мрежа е по-висока от средната за България, но делът на магистрали и първокласни пътища е малък. Един от проблемите на Северна България като цяло е липсата на еквивалент на магистрала "Тракия". И докато "Тракия" превърна част от Южна България в една непрекъсната линия на икономически силни региони, продължаващото протакане на магистрала "Хемус" обрича областите на север от Стара планина в разхвърляни острови.