Завод след 500 млн. лв.

През 2018 г. "Кроношпан България" получи външно финансиране в размер на 195 млн. лв., което е изцяло за нуждите на инвестиционния проект, казва изпълнителният директор на дружеството Николай Банков. През пролетта на миналата година компанията сключи договор за заем за 100 млн. евро, обезпечен със залог на предприятието. Средствата бяха осигурени от Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк (България) и австрийската Raiffeisenbank.

Дружеството получи и сертификат за инвестиция клас А, т.е. за подкрепа на проекта от държавата.

Групата и търновският ефект

"Кроношпан България" е собственост на кипърската "Коникато холднигс лимитид", но в отчета пише, че крайно контролиращо лице е лихтенщайнската фондация "Бетува", а според медийни публикации групата се държи от пето поколение на австрийската фамилия Кайндл. Актуални данни за групата няма, но според последни налични числа (за 2015 г.) оборотът е бил 4 млрд. евро, а служителите - 14 500.

"Преди старта на инвестициите в "Кроношпан България" във Велико Търново работеха 93 души. Към момента работят над 200, като броят им ще надхвърли 260 след приключване на инвестициите", казва изпълнителният директор на компанията Николай Банков Фотограф : Юлия Лазарова

През 2018 г. приходите на българското дружество са били 178 млн. лв., а заетите в двете производства на компанията - около 450 души. "Преди старта на инвестициите в "Кроношпан България" във Велико Търново работеха 93 души. Към момента работят над 200, като броят им ще надхвърли 260 след приключване на инвестициите. Индиректно дружеството осигурява заетост на над 3000 души, ангажирани в съпътстващи дейности по транспорт, дърводобив, поддръжка, строителство, мебелно производство, а сега и в процеса по събиране и оползотворяване на дървесни отпадъци. Общо новооткритите работни места след приключване на инвестицията ще са над 170", обяснява Николай Банков. По негови данни средното възнаграждение за персонала, ангажиран в производството, е с близо 30% над средната заплата за Велико Търново, която по данни на НСИ за третото тримесечие на 2018 г. е била 885 лева. Сега средната възраст на работещите в дружеството е 39 години, като 70% са с висше или средно специално образование.

Разрастването на "Кроношпан" във Велико Търново вече се отразява върху целия бизнес климат в района. "През изминалата година компанията е осигурила оборот 150 млн. лв. към български доставчици по договори, свързани със строителството на новата фабрика, както и за оперативна дейност - добив на дървесина, ремонтни дейности, поддръжка, транспорт и други услуги", позовава се на данни от анализите изпълнителният директор.

Дружеството е инвестирало и в закупуването на индустриални площи от бившия радиозавод с цел създаване на клъстър за мебелната индустрия. В него ще бъдат съсредоточени фирми, които използват продуктите на компанията в своето производство. По този начин производствените процеси ще се оптимизират, ще се елиминират транспортните разходи и ще се намали цената за продукцията, което ще направи тези фирми още по-конкурентни. "Кроношпан България" продължава да работи в посока за привличане на стратегически партньор (водещ мебелен производител от Централна и Западна Европа или Близкия изток), с който да доразвие местната мебелна индустрия. Когато това стане факт, ще бъдат осигурени допълнително до 500 работни места в региона.

Компанията си партнира с едно от средните училища във Велико Търново за дуална форма на обучение, в което е открита специалност "Автоматизация на непрекъснати производства". "С помощта на дружеството е оборудван и кабинет за практически занятия", разяснява производственият мениджър на местното предприятие Мирослав Цвятков.

Ново, от използвана дървесина

Най-голямата иновация в новия завод е производството на плочи от дървесни влакна, в което "Кроношпан" е първа на българския пазар. Част от суровината, която се използва за производство на нови плоскости, е под формата на отпадъчна дървесина, която след рециклиране се влага отново в производството.

Тази технология практически ще позволи оползотворяването на дървесните отпадъци, които в България досега са били изхвърляни, депонирани и горени, а преходът към този кръгов модел на бизнеса е част от глобалната стратегия на Kronospan за устойчиво развитие. "Целта ни е да стигнем до 20 - 40% дял на рециклата като суровина в производството, но този процент ще варира в зависимост от продукцията, защото невинаги можеш да вложиш толкова много", казва производственият мениджър на завода във Велико Търново Мирослав Цвятков.

Дървесният материал, който се използва като суровина за производство на нови плоскости след рециклиране, пристига в предприятието в големи сини контейнери. Това могат да бъдат стари палети, дървесни опаковки, дървесни отпадъци от строителството, врати, масивни мебели, ламперии, отпадъците от мебелното производство и др. Освен безспорните ползи за околната среда тази практика спестява разходи по цялата верига, защото при влагането на масивна дървесина дърветата трябва да бъдат отгледани, добивани, пренесени, преработени и пр. В някои от заводите на Kronospan по света делът на влагане на вече използвана дървесина в производството вече достига 70%. Компанията има собствена разработена логистична мрежа, която позволява гъвкави решения по транспортиране на дървесния отпадък в България.

Рециклираната дървесина трябва да се пречисти от всякакви недървесни примеси като метали, пластмаса, стъкло и минерали. Специална линия, издигаща се до височина от 43 метра, отделя тези примеси Фотограф : Цветелина Белутова

До момента "Кроношпан България" има сключени споразумения за сътрудничество с няколко общини, сред които Бургас, Велико Търново и Пловдив. Съгласно това споразумение компанията ще рециклира генерираните от населението дървесни отпадъци, спомагайки за намаляването на дела на депонираните отпадъци.

Компанията има договори и с корпоративни партньори, сред които производители на мебели, големи търговци, строителни компании и фирми от сферата на дъскорезното и амбалажното производство.

Входната точка в технологията за преработка на тази дървесина е голяма машина, която троши и извършва предварителното раздробяване. След това материалът тръгва по затворени транспортьори (транспортни ленти), които го пренасят до един от силозите за съхранение на суровини. В момента са изградени два, а още три са в процес на строителство. Всеки един от тях е с обем 10 хил. куб. м. Запасът от рециклираната дървесина се съхранява само в един силоз. Разстоянието, което изминава дървесината по тези транспортьори, е около 630 метра.

Спецификата на рециклираната дървесина е, че тя трябва да се пречисти от всякакви недървесни примеси като метали, пластмаса, стъкло и минерали. В процеса по пречистване специална линия, издигаща се до височина от 43 метра, отделя тези примеси. След като материалът мине през пречистване, се транспортира за вторично раздробяване.

"Производството е изключително автоматизирано, но и най-добрата машина има нужда от управление и поддръжка, ето защо всяко ново работно място създава индиректно 10 работни места в обслужващи фирми, ангажирани в съпътстващи дейности по транспорт, дърводобив, поддръжка, строителство, мебелно производство, а сега и в процеса по събиране и оползотворяване на дървесни отпадъци", казва Мирослав Цвятков. Водещи производители от Централна и Западна Европа (Германия, Италия, Австрия, Белгия, Чехия, Словакия) са основните доставчици на новата техника.

След силозите суровината потегля към следващата най-високотехнологична стъпка от процеса. Това е преминаването й през т.нар. контирол преса. Пресата е с дължина 44 метра и представлява две огромни метални ленти, в които материалът влиза с определени параметри на температура и влажност, пресова се и се получава готовият продукт – ПДЧ плоча. Тя излиза оразмерена, с нужната плътност и размер според поръчката на клиента. Крайният продукт на завода са сурови ПДЧ плоскости и ламинирани ПДЧ плоскости. Предстои да бъде пусната и линия за плочи от дървесни влакна (МДФ).

Технологията за производство е създадена така, че да е с минимално въздействие върху околната среда. В базата на компанията във Велико Търново е изграден нов WESP (воден електростатичен филтър), отговарящ на европейските стандарти за най-добри налични техники в момента.

"Това, което излиза от коминa на предприятието, е водна пара. Технологията е много сложна и не се различава по нищо от тази, която използват всички предприятия в Западна Европа, в т.ч. и Германия, за да удовлетворят законовите изисквания и екологични норми", казва Мирослав Цвятков.

Същевременно след монтаж и поредица от тестове работят с пълния си капацитет "циклон филтри" и "ръкавни филтри", чрез които се гарантира покриване на най-новите български и европейски изисквания за допустимите норми на съдържание на прах в атмосферата. Нормите ще бъдат официално въведени в ЕС на 25.11.2019.