🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Топ 100 на компаниите във Велико Търново: Много сладко и един оръжеен великан

Хранителният сектор е най-силен в региона, а той е "произвел" и много компании за опаковки

Акционерите в трите най-големи компании по приходи в региона (отляво надясно): Банко Банков, Красимир Дачев, Григор Григоров
Акционерите в трите най-големи компании по приходи в региона (отляво надясно): Банко Банков, Красимир Дачев, Григор Григоров
Акционерите в трите най-големи компании по приходи в региона (отляво надясно): Банко Банков, Красимир Дачев, Григор Григоров    ©  Капитал
Акционерите в трите най-големи компании по приходи в региона (отляво надясно): Банко Банков, Красимир Дачев, Григор Григоров    ©  Капитал
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Те са средни или малки, основно местна собственост. Това е описанието на стотицата най-големи компании в област Велико Търново. Общите им приходи са 2.6 млрд. лв., т.е. почти наполовина на оборота, който прави най-голямата компания в България - рафинерията на "Лукойл" в Бургас.

Друга отлика с националния топ 100 е, че чуждите инвеститори почти отсъстват. Само десет от стоте търновски дружества имат чуждестранни собственици. При това в най-ярките примери, това са компании, основани от търновци и по-късно продадени на мултинационални концерни или фондове. Например "Престиж 96" и сладоледите "Дени". Другият голям чужд собственик на завод в града - "Кроношпан", не излиза в подреждането, защото компанията е регистрирана в Бургас, където е първият завод на австрийската компания за дървени плоскости.

Любопитен детайл е, че трите лидера по приходи всъщност не развиват дейност във Велико Търново, а в други точки на региона. Някогашният търновски гигант от социализма - "Битова електроника", познат с телевизорите си, изчезна. Заводът, в който в пика през 1985 г. са работили 6 хиляди души, фалира преди пет години. Всъщност на част от площадката днес е фабриката на "Кроношпан".

Местните гиганти

Класацията в числа

6% е ръстът на приходите в топ 100 на Велико Търново, което е по-ниско от националната класация, където скокът е 9%

15 550 са заетите в стоте фирми на областта. Едва шест компании имат над 500 служители

6 компании от стоте са отчели загуба през 2018 г., като общият минус е под 5 млн. лв.

Великанът на региона е "Аркус" - Лясковец. Със своите приходи - 165 млн. лв., оръжейният завод е чак на 161-о място в националната класация "Капитал 100". Той е и най-големият работодател в областта, като със своите 2370 служители в пъти надскача персонала на следващия завод. Наследник на бивше държавно предприятие, приватизирано през 1999 г. от работническо-мениджърското дружество РМД "Аркус", което купи 55% от акциите срещу 12 млн. долара, "Аркус" произвежда основно боеприпаси за средно- и малокалибрено огнестрелно оръжие (85% от продажбите за 2016 г.), взриватели (15% от продажбите) и по-малко бройки стрелково оръжие (под 1% от продажбите). Почти цялата продукция се изнася. Заводът е собственост на Дочо Караиванов с 50.75% и Банко Банков с 40.62%. През "Аркус" те притежават и още едно предприятие в региона - "Дунав лизинг", което прави както както части за военния завод, така и цивилни продукти като работно облекло и алуминиева дограма. А индиректно Караиванов има участие и в новото предприятие "Армако" (виж по-долу). Доколкото оръжейната индустрия последните две години има по-малко поръчки, свиване може да се чака и в групата на "Аркус". Първи сигнали идват от броя служители - към лятото те са свити до малко над 1800.

Вицешампион е също стара фабрика от ядрото на "Свилоза" - свищовският завод за целулоза влиза в подреждането през производственото си звено "Свилоцел". Предприятието на Красимир Дачев има силна година, като приходите се увеличават, включително заради ръст в цената на основния продукт с почти 20%. Над 90% от произведеното (основно целулоза за хартия) се изнася, главно към съседните страни като Турция, Румъния и Гърция.

"Свилоцел" и "Аркус" са и с най-големи нетни печалби - общо миналата година те са отчели плюс от 52.5 млн. лв. Трети е "Престиж-96" с почти 10 млн. лв. положителен финансов резултат. Общата печалба на стоте лидера е 167 млн. лв., т.е. трите дружества произвеждат над ⅓ от печалбата.

Триото на най-големите по приходи се затваря от търговеца на зърно "Агроком". Компанията на Григор Григоров е активна в Северна България - от Плевен до Добрич, като освен че изкупува, предлага семена, торове, препарати. Групата притежава и собствена земеделска земя - според местни публикации около 25 хил. декара в община Полски Тръмбеш, като според баланса на "Агроком" за 2018 г. тя е оценена на 21 млн. лв., а сградите (вероятно зърнобази) - на 2.2 млн. лв. Григоров има участие и във втора силно растяща компания в подреждането - "Пътни строежи - Велико Търново", при която приходите растат с 21% до 51 млн. лв.

Периферно Григоров е финансирал и инвестицията в пивоварната "Бритос" - неин собственик е дъщеря му Габриела Григорова Попова. Зърненият търговец има и имотни проекти, включително в столицата - той беше основен инвеститор в жилищния комплекс "Цариградски" в София. В миналото Григоров е бил и общински съветник във Велико Търново от листата на ГЕРБ и е бил сред спонсорите на партията.

Най-растящите

Компаниите с гигантски трицифрени скокове в приходите традиционно, а и в Търново, имат различно от чисто бизнес обяснение за бурния си ръст. Най-често към въпросните фирми просто е прелят друг бизнес или има еднократна сделка или финансова операция.

Такъв "изкуствен" растеж например има при "Би Си Си Хандел", която доскоро се е казвала "Строй маркет". Там към строителния хипермаркет, правещ оборот 2.4 млн. лв., изведнъж към февруари 2018 г. се прелива нов основен бизнес - на млекопреработвателната фабрика в Елена, става ясно от отчета на компанията. Активи няма преместени, но пък се ротират съдружници. Причината за новия бизнес може да се открие в новина от средата на миналата година, в която Стефан Василев, управител и един от тогава четиримата съдружници в еленското предприятие, е арестуван с обвинение за източване на 900 хил. лв. ДДС за четири месеца, публична информация за съдебно дело няма.

Другите рекордьори по ръст на приходите имат сходни обяснения, например "АБВ 5" е свищовски търговец, който често през годините рои фирми и тази просто е поредната. Работа през ново дружество е и обяснението за бум в оборота на транспортната "Магдак", където се пренася бизнес от едноличен търговец.

Реални ръстове на бизнеса все пак има, но те са по-често двуцифрени. Например производителят на касови апарати "Тремол" удвоява приходите си, вероятно покрай масовата подмяна на фискалните устройства.

"Армако" пък от търговец на военна продукция става производител. Новият завод край Лясковец е построен в края на 2017 г. И според информация в местни медии инвестицията е била 10 млн. лв. Новият оръжеен производител в региона е свързан със стария - в "Армако" дял има Цвета Караиванова, дъщеря на Дочо Караиванов - мажоритарен акционер в "Аркус". Това ще е новата "звезда" във военния сектор, тъй като представители на индустрията разказват, че към него се насочват новите поръчки на групата и инвестициите в машини.

Яж, продавай и сей

Традиционно и тук доминира търговията - с ⅓ от компаниите в стотицата. След нея най-силно в Търновско са представени производителите на храни и напитки - 23 предприятия. Гигантът, ако се погледнат консолидираните приходи (класацията е по индивидуални отчети), е "Захарни заводи", които произвеждат захар, сладки изделия и т.н. и има общи приходи над 110 млн. лв. Обяснението за многото компании за храни е, че покрай захарния завод има сладкарски фабрики ("Престиж 96", "Ден и нощ", "Кармела", "Сладоледена фабрика"), а и регионът е част от Дунавската равнина, където отглеждането на растения и животни е удачно, затова има преработватели на меса, мляко. Това е и градът с цели два средно големи производителя на бира - "Болярка" и "Бритос".

Следващи по многобройност са земеделските компании - те са общо 12, като преобладават зърнопроизводителите и търговците. С две агрокомпании е най-големият арендатор в България, познат с холдинга си "Октопод", Светлозар Дичевски - "Сортови семена Вардим" и "Ресен".

За разлика от други региони тук почти отсъстват компаниите за машини и оборудване - само шест сред стоте. Няма и нито един изграден на зелено завод за авточасти.

Специфичен за Велико Търново е един подсектор - два са големите производители на пластмасови опаковки - "Екстрапак" и "Мегапорт". Дует има и при производителите на опаковки от картон - "Унипак" и двете компании в групата "Велпа".

Един от най-видимите в региона бизнеси - туризмът, също почти отсъства. Обяснението е, че е разпокъсан и в отделни дружества и това го изважда от подреждането на най-големите 100.

Област на производители, а не на търговци

Данните за приходите на всички компании във Великотърновска област показват различна от националната картина. Докато общо в България най-висок оборот генерират фирмите от сектор търговия, то в региона лидер е производството.



Сумарните приходи на всички дружества в областта за 2018 г. са 5.4 млрд. лв. Най-голям дял от това число държат преработвателните предприятия - 35%, следвани от търговците с 32%. За страната лидерството от години е на търговията: 37% от приходите на всички работещи в България компании (които са общо 319 млрд. лв.) идват от търговски дружества, а производството държи малко над 19% на национално ниво. Третият "най-богат" сектор в Търновско е земеделието, на което се падат 10.5% от произведения оборот, докато в страната агросекторът е чак шестият в подреждането, изпреварван от строителство, енергетика и транспорт.



Най-голяма печалба в региона имат производствените и земеделските дружества, докато средно за България големите плюсове са в търговия и технологии и телекоми.

Друга видима разлика е отсъствието на големи компании (с приходи над 50 млн. евро): в региона те са само две ("Аркус" и "Свилоцел"), докато в държавата общо са 380 хиляди.



Разбивката по сектори показва, че за 10 години най-много е скочил земеделският бизнес - над двойно до общо 900 млн. лв. приходи. Отчетлив спад има за десетилетие в строителството. Иначе силният за областта туристически бизнес е отчел общо приходи 125 млн. лв., което е доста повече от преди 10 години. Но все още много вероятно част от оборотите да стоят в сивия сектор.

Детайлният преглед на най-големия сектор - производството, показва очаквана картина. Топ 3 на подотраслите са храни, металургия (вероятно тук стои оръжието) и хартията (заради опаковките).

При търговията картината също не е традиционната. Докато в държавата най-големи са оборотите от продажби на горива и храни, в област Велико Търново на върха са храните, а втората позиция е на търговията с отпадъци и скрап.
Все още няма коментари
Нов коментар