Новите търновчани

"Първото нещо, което направих, когато пристигнах през 2007 г., бе да купя няколко имота, да ги поправя и да ги препродам, което ме вкара в пазара на недвижими имоти. Това стана и основното ми занимание от 2011 г. насам", разказва Анди. Той основава собствена компания, Yantra Homes, чрез която за осем години е продал 432 имота, основно, но не само на британци, които решават да се пренесат в България. Средната възраст на купувачите е между 48 и 55 години. Той описва различните типажи хора, които избират да закупят имот около Търново, по следния начин: "Разбира се, има хора, които избират да се пенсионират тук, защото ще получат много повече с пенсиите, които получават, заради разходите за живот, които са наполовина на тези във Великобритания. Но не идват само възрастни пенсионери – има хора, които се пенсионират преждевременно, на възраст 55 години вместо на 67, или дори по-млади, ако имат спестявания от продажба на имоти във Великобритания или нещо друго. Те знаят, че ще имат по-висок стандарт на живот в България, отколкото във Великобритания. Друга група са хората, които не могат да си позволят да си купят дом във Великобритания. Има и т.нар. интернет работници, които могат да работят навсякъде по света и избират региона заради перфектната интернет връзка", обобщава Анди. Добавя, че има хора с различни желания – някои искат да живеят близо до големия град или в село с вече установена британска общност, но има и пълни противоположности – хора, които сякаш искат да се изолират от другите британци и предпочитат по-откъснати от града села. Средните цени при сделките за имоти на агенцията му варират между 10 и 20 хил. евро в зависимост от състоянието на къщите и нуждата от ремонти.

Международно Славейково

Александър пък описва селото, в което родителите му притежават къща, а самият той строи две нови – Славейково, като своеобразно сборище на националности и култури. "Чудесен микс е, хората се разбират идеално. Имаме представители на 12-13 националности, включително българите. Има още холандци, белгийци, австралийци, новозеландци, хора от Дубай и Кувейт, САЩ, шотландци и ирландци, германци и руснаци... о, и една дама от Малта", изброява той. Макар да уточнява, че в Славейково повечето чужденци са на възраст, подчертава, че в Търново и Горна Оряховица, където живее засега, има и много хора в активна възраст, които работят за чуждестранни компании в града.

"Има двама бивши военни, пенсионирали се рано, единият – пилот на хеликоптер – започна собствена строителна компания и се грижи за домовете на хората, когато те не са там. Руснакът си строи къщата с приятели през лятото, виждаме се в бара, малтийката – както и повечето други – гледат зеленчуци в градините си", описва интернационалната атмосфера в Славейково Александър. Добавя, че когато родителите му се местят в селото, то е било почти опразнено, а в момента има само една къща, която все още стои неподдържана.

Освен че съживяват позамрелите села със самото си присъствие, чужденците ги облагородяват и чрез труда си.

"Хората в работоспособна възраст предоставят много услуги вътре в експат общността, но и не само. Имаме къмпинг в Драгичево и хотел в Ресен, британска пекарна, пътуващ транжор, който приготвя месото по специфичен британски начин и го продава на седмичните пазари в Дряново и Павликени, имаме фризьор, строители и зидари, дори дама, която продава бутикови дрехи", изброява Анди. Има и по-нетрадиционни професии, като например тази на организатора на турове с офроуд автомобили в планината или на друг англичанин, който предлага автентични трансбалкански пътешествия с полски фиатчета.

Без много оплаквания

Животът, разбира се, не е само работа. Чужденците обичат и да се забавляват – в Славейково единствената кръчма е превърната в "пъб" от британските ѝ съдържатели и е централното място за срещи, освен когато хората не си ходят на гости за барбекю, разказва Александър. Анди пък изброява баровете с типични британски имена, които са създадени от англичани – "Вълчата бърлога" (Wolve’s Den) и "Пчелния кошер" (Bees’ Hive), където редовно има тематични вечери с музика, забавления и дори уроци по български. И двамата чужденци споделят, че българският е труден за повечето чужденци, но за сметка на това повечето българи под 40-годишна възраст говорят поне някакъв английски, което улеснява комуникацията. "Това е голяма промяна, откакто идвам в България – в началото сякаш никой не говореше английски, а сега почти всеки знае поне малко и всички са сякаш по-отворени към общуване. Хората свикват с чужденците", казва Александър, който още учи български и допълва, че това е най-трудният език, с който се е сблъсквал, въпреки че говори свободно няколко други.

Противно на очакванията, чужденците далеч не звучат претенциозни, а дори доста доволни от условията в Търновско. Александър не пести похвалите си за това как пътищата в региона са в далеч по-добро състояние, отколкото като ги е заварил преди 11 години. "Бързо ги изчистват дори зимата – в Холандия автобусите и влаковете спират при 5 см сняг, а тук карам след снегорина и стигам веднага до Търново от село – снегопочистването е по-добро, отколкото на Запад", казва той. Липсата на аптеки, медицински центрове, а понякога и магазини в селата също не притеснява повечето хора, част от които са свикнали с подобни липси в собствените си страни, където също са живели в малки населени места без същите удобства. "Има супермаркети с всички международни продукти, има два големи магазина за строителни материали във Велико Търново. Това е много комфортно място за британците, те много бързо се чувстват комфортно тук и не им отнема дълго да се аклиматизират", казва и Анди.

Защо точно Търново?

Освен от спокойствието на селата чужденците са привлечени в Търново заради централното му разположение. "Търново е целогодишна дестинация, което го прави подходяща локация за постоянен живот – говори се английски, има добри инфраструктурни връзки, транспортът до столицата с влак и автобус е добър, стига се лесно както до морето, така и до планински курорти, бързо се пътува до Румъния на север и Турция на юг", казва Анди. "Като холандец оценявам много планинския ландшафт на региона. В средата на страната сме, можем да стигнем до летищата в Букурещ и София бързо, а живеем по-евтино, отколкото в столицата или на морето", добавя Александър.

Разбира се, чужденците не си затварят очите за проблемите. Анди, например, усеща ефекта от несигурността около излизането на Великобритания от ЕС върху собствения си бизнес – тази година е продал само 20 имота при средно 50 на година досега. "Има голяма неяснота в момента. Никой не знае дали ще трябват визи, дали ще продължат да получават пенсиите си в България и как ще стои въпросът с достъпа до здравеопазване тук", казва предприемачът и добавя, че много хора чакат да вземат решение относно купуване на дом и преместване към България след Brexit. "Българското правителство заяви, че ще приеме постоянно пребиваващите британци на територията си, но не знаем какво ще става с новопристигналите, защото очакваме да видим как Великобритания ще се отнесе с новопристигащите в страната българи", казва Анди.

Иначе като повечето бизнесмени и той споменава трудността с намирането на подготвен персонал. "Трудно е, защото градът има хубав университет и завършващите го предпочитат да отидат в чужбина или в големите градове за по-високи заплати", казва той и добавя, че задържа собствените си служители с възможности за кариерно развитие и подобряване на уменията.

За Александър пък единственото сериозно оплакване е това от бюрокрацията. "Отне ми година и половина да си пусна вода и електричество за новите къщи, които ще строя в Славейково. Първо говорих с кмета на селото, той ме прати в общината в Дряново, те пък – в Габрово, които пък ми посочиха София, но се оказа, че трябва да ида до централата на "Енерго-про" във Варна", разказва той. След целия този процес пък се чака шест месеца за потенциални оплаквания от съседи и едва тогава той може да започне да прокарва електричеството. "От друга страна, в Холандия не можеш просто ей-така да си построиш къща, защото ще трябва да си милионер. Така че всичко си идва с позитивните страни", обобщава холандецът.