Някъде ТАМ

Има ли нещо, което със сигурност работи и не работи при аудиторията им? Концертите с авангардна музика са предизвикателство, но изненадващо дискусиите са нещо, което провокира голям интерес и смислено участие. "Те винаги се получават. До голяма степен защото младите нямат възможност да изразяват мнението си на особено много места", казва Деница Милушева и отличава среща, в която местните са били много ангажирани и идейни какво може да се случи с квартала около бившата фабрика "Мавриков", където по време на социализма е имало солидно кубинско население. Това води до парти с кубинския диджей, организирал подобни събития в града през 80-те години. Театралните постановки на експерименталния театрален колектив "Метеор" също се ползват с доверие от търновската публика - често постановките на Ани Васева се разпродават за часове.

"Не разглеждаме теми, които са твърде биполярни в обществото, не търсим конфронтация", казва Галин, който често организира публиката около бара да гостува на събития в други градове. "Опитваме се да съберем единомислещи хора, които да помислят как една идея може да бъде осъществена по най-добрия начин. Когато няма комуникация, има объркване."

ТАМ виждат ролята си и в по-голям план. Според тях културният потенциал на града е нещо, което трябва да се стимулира максимално, тъй като иначе за живеещия в него след работа не остава нищо друго, освен да се прибере вкъщи и да гледа телевизия. Според Галин има голям потенциал в развиването на творчески резиденции в региона и привличането на повече чуждестранни творци, което да доведе до използването на пустеещи къщи, иначе отредени от общината за културна дейност. Най-доброто, което им се случва засега, е да се превърнат в офиси.

"Голяма мода е да се говори за културни квартали, но в български контекст ми се струва малко пресилено. Моделът с културните квартали все повече означава просто повече места с крафт бира и бургери. Много по-важно е да се мисли как събитията могат да бъдат обвързани в културна мрежа и повече хора да знаят за това, което се случва. Няма чак толкова неща, които ни липсват в Търново – те просто не са добре комуникирани извън града."

През последната година все по-често си сътрудничат с артисти от Румъния. Това, че Търново е между София и Букурещ, е фактор, който им се иска да използват по-интензивно. С годините публиката се променя, до голяма степен заради интензивния ход в самия град – гимназистите често продължават образованието си другаде, студентите и лекторите обикновено са за определен период от време в града, а някои се завръщат след години живот другаде.

Това създава непостоянност, но пък гарантира и приток на нови сили и идеи. Динамиката се вижда и от самия екип зад пространството – Деница Милушева идва в Търново, след като е живяла в Търговище, Ямбол, Лодз и Порто, а Ваня Димитрова пристига от София покрай работата на съпруга си: "В началото го възприех болезнено, като крачка назад, но сега имам чувството, че преместването тук е сред най-хубавите неща, които са ми се случвали."

Въпреки че културният мениджмънт е постоянно ходене по тънък лед, Галин Попов има увереност и смелост, че най-доброто пред ТАМ предстои. "Може да живеем в балон, но пък този балон не мрънка. Когато има среда, нещата се получават."

За събитията, организирани от ТАМ, може да се информирате от Facebook страницата им и vtevents.wordpress.com.