Машини за успех

Милен - тогава 22-годишен, получава машината в замяна на дела си в "Мегапорт". Той заедно с брат си и тримата им близки приятели Николай Колев, Недко Христов и Ивайло Пенчев създават "Екстрапак". Петимата се познават от Математическата гимназия в Търново и по думите на Милен са се сближили още повече след един десетдневен преход в Пирин. Цехът им е тържествено открит през 1995 г., но след едно принудително местене и разширяване на производството, през 1998 г. съдружниците решават да инвестират в собствен завод. Той е открит през 2001 г. През 2009 г. в покрайнините на Търново е открит вторият завод на компанията, която вече работи с полимер, биополимер, хартия и текстил.

Новите торбички

В предишни интервюта Милен Георгиев набляга на факта, че бизнесът на "Екстрапак" за българския пазар се е обезсмислил през 2012 г., когато екоминистерството въвежда високата продуктова такса за всички найлонови торбички над определени размери. Големите фирми се оттеглиха, защото нямаха сметка да продават торбички и да плащат такса, а на тяхно място се настани сивият сектор, разказва Милен и допълва, че мярката не е проработила, защото няма кой и как да я контролира. Нито е допринесла за бюджета, нито за по-разумното потребление на торбички. Тя обаче кара "Екстрапак" да се ориентира изцяло към външния пазар и към производство на луксозни хартиени, текстилни чанти и опаковки от полимер и биополимер. Днес около 80% от продукцията на компанията се продава в Западна и Северна Европа. Клиенти на "Екстрапак" са най-големите търговски вериги в Европа и престижни марки от целия свят. Наемани са от принца на Монако и краля на Швеция и се гордеят с работата си за олимпиадата в Атина през 2004 г. и за Формула 1.

През 2014 г. "Екстрапак" печелят проект по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", чиято цел е да се закупят нови машини с по-висока производителност и по-ниска консумация на енергия за производство на чанти за многократна употреба, които замърсяват по-малко от еднократните. Той е за близо 5 млн. лв., като половината са безвъзмездно финансиране, а другата - собствени средства. Една от новите инсталации на предприятието е за нетъкан полипропилен - плат с добри механични свойства и ниска цена. "Ползите от европроекта бяха неочаквани. Попаднахме на голям пазар и се превърнахме в единствени доставчици на нетъкан текстил от тази част на ЕС", посочва Милен.

В края на 2017 г. с инвестиция 16 млн. лв. заработва и третият завод на "Екстрапак" - за производство на въпросния плат и торби за многократна употреба. През 2018 г. "Есктрапак" приключва изграждането на нов логистичен център, който обслужва всички производства на "Екстрапак".

Оборотът на компанията през 2018 г. е близо 65 млн. лв., което е с около 5% по-малко спрямо година по-рано, а печалбата - около 6 млн. лв. в сравнение с 9 млн. лв. през 2017 г. Същевременно обаче капиталът и активите отбелязват ръст на годишна база, а задълженията се свиват от близо 30 млн. лв. на 27 млн. лв. (виж таблицата). "Причината за спада е преустройството на производството ни - от 60%/30%/10% (полиетилен/хартия/текстил) към 30%/50%/20%. Клиентите промениха предпочитанията си, а ние не можахме с такава скорост да променим производството си и логистиката. Наложи се да поддържаме на склад 700 - 800 тона хартия, като дори и при това положение не успяваме да покрием всички поръчки", посочва Милен и казва, че още му е трудно да прогнозира как ще завърши 2019 г. за компанията, макар че новата организация върви гладко от април насам.

Комплекс за наематели

Веселин Георгиев, Николай Колев и Милен Георгиев по време на представянето на проекта за бизнес център в Търново на 19 септември т.г. Фотограф : Цветелина Белутова

Преди месец предприемачите се впускат в необичайно начинание - инвестиция в бизнес център, който се изгражда на терен, съседен на първия завод на "Екстрапак". Вложението е 25 млн. лева (без обзавеждането и оборудването) и се финансира със заем от Уникредит Булбанк. Крайният срок за завършване е 2021 г. Разгънатата площ на комплекса е над 30 хил. кв.м. Половината от тях ще са офиси за отдаване под наем, но в центъра ще има още конгресен център, споделен офис, data център (помещения за сървъри), склад за архив и документи, плувен басейн, спортен център, кантина, паркинги, зарядни станции за електромобили и др. Комплексът е на осем етажа плюс един подземен и един технически. Захранва се с геотермална енергия, добивана от 72 сонди плюс електричество, като компанията ще купува енергия, добивана от възобновяеми източници.

"В града не се предлагат висококачествени офис помещения. Ако някой иска да развива бизнес с висока добавена стойност, трудно може да го направи без наличието на подобен проект", посочи Милен Георгиев при представянето на проекта. Самият той осъзнава преди време, че не може да наеме още хора и да развива IT компанията си с наличните офиси в Търново. Така се стига и до идеята за изглаждането на бизнес центъра.

Винаги заедно

"Защо сме заедно и защо сме толкова добри? Отговорите на двата въпроса имат различен генезис. Ние сме приятели много преди да се случат промени в България. Събрахме се през 82-ра година в Математическата гимназия, седяхме на съседни чинове, приятелството ни датира много преди 1995 г., когато започнахме този бизнес", коментира Веселин Георгиев, брат на Милен. "Защо сме добри - защото всички ние се интересуваме от същността на нещата, а не от тяхната форма. Това, което правим, го правим от сърце, правим го с желанието да стане по най-добрия начин, да го обновяваме, да го развиваме. Така действаме и резултатите са тези, които се виждат", казва още той. По повод инвестицията в бизнес центъра Георгиев посочва, че тя "не е случайна, не е плод на това, че някой иска да прави пари от него". "Акцентът е да се създадат възможности за други фирми да се развиват. Това е приносът на "Екстрапак" за бъдещето на България, за бъдещето на Велико Търново", казва Георгиев.

Според Николай Колев успехът на "Екстрапак" и неговите съдружници се дължи на факта, че "не си задаваме въпроса как го правим". "Когато пред нас има ново предизвикателство, нови проблеми, никога не сме се питали: ох, сега как ще се справим. Може би ключът е, че от самото начало започнахме заедно и целият процес ни е познат от първия ден. Не сме имали нито конфликти, нито раздели", казва Колев. И добавя: "И няма да спрем да се развиваме."

Макар че трима от петимата съдружници живеят в Търново и следят отблизо процесите в компанията, тя на практика се самоуправлява, твърди Милен Георгиев. "Ние почти не участваме в оперативното управление. Аз най-много се занимавам с инвестициите и софтуера. Ходя и на изложения, откъдето ми идват идеите, какво ново да правим. Николай се занимава с хората и инфраструктурата, Веско има съвсем малки задължения (предимно с хората от администрацията), Недко - суровини и материали, Ивайло не участва в никакви оперативни дейности", разказва Милен.

Петимата съдружници на 20-годишнината на компанията през 2015 г. На микрофона е бащата на Милен и Веселин - Георги Георгиев, офицер от запаса и преподавател във военното училище в Търново. От ляво надясно са Веселин Георгиев, Ивайло Пенчев, Милен Георгиев, Недко Христов, Николай Колев Източник: Архив