Търновският "Щастливец"

Началото - зимен уикенд в Свищов

Идеята за "Щастливеца" се ражда в един зимен уикенд в далечната 1997 г., когато Вилислав Димитров, тогава студент в Свищов, и бъдещата му съпруга Мариана се оказват блокирани от изобилен сняг в дунавския град. "Единственото, което можехме да правим, е да стоим на топло кръчмичките. Така попаднахме на едно място с много уютна обстановка, което ни допадна и се роди идеята да направим наше място в родното ни Търново, където да се събираме с приятели и да ни е приятно", спомня си Димитров.

Първият "Щастливец" е малко, непретенциозно заведение. Избират това име, защото и двамата много харесват творчеството на Алеко Константинов, а и защото идеята ги е споходила в родния град на Щастливеца. "Нямахме големи планове. Почнахме скромно и постепенно правехме подобрения с идеи, които черпехме от пътуванията ни из чужбина, но пречупени през нашия поглед. И хората започнаха да го харесват", казва той.

През 2000 година отварят и втори ресторант в Търново, а през следващите години заведенията сменят различни стилове - през битов, стар градски и по-модерен градски до настоящия стил винтидж и шаби шик.

Фотограф : Цветелина Белутова

През различни фази минава и кухнята, като днес менюто е доста обширно и включва салати, мезета, разядки, предястия, основни ястия от българската и европейската кухня, както и някои собствени рецепти, но също и паста, пица, популярните напоследък бургери и още.

Развитието на ресторантите е предимно екипна работа с идеи от много хора, но като цяло креативната сила на тандема с водеща роля в дизайна и менюто е Мариана, докато Вилислав по собствените му думи е "повече по търговската част и маркетинга". И двамата са пряко ангажирани в бизнеса си, нo не харесват твърде много публичните изяви. За това и не пожелаха да застанат пред фотоапарата ни.

Димитров смята, че заведенията в България трябва да потърсят българска идентичност, ако искат да са успешни. "Всички знаем какво да очакваме, когато идем в Гърция или Турция - кое е типично гръцкото или турското. В България обаче това липсва, и то не само в заведенията, а в туризма ни като цяло. Нямаме идентичност", казва той. Все пак казва, че в последните години поне на кулинарната сцена нещата се развиват по-добре и вече се заформя силуетът на модерната българска кухня. "Когато започвахме през 1997 г., кулинарното ниво и навици въобще в България бяха доста ниски. Сега е друго и аз много се надявам и ние да сме допринесли за промяната", казва той.

Първият ресторант извън Търново отваря в мол "Галерия" в Стара Загора през 2011 г. Три години по-късно "Щастливеца" пристига на столичната улица "Витоша", а след това и в "Сан Стефано плаза" срещу БНТ. "В двата ресторанта публиката е доста различна. На "Витоша", както е и в Търново, преобладават туристите, докато на "Сан Стефано" посетителите са предимно хора, които живеят и работят в района, доста бизнес срещи се случват там също", казва Вилислав Димитров.

Семеен бизнес за над 10 млн. лв.

Решението за инвестиции в столицата е разбираемо предвид туристическия бум в София а и добрата бизнес среда в последните години. Въпреки това - поне засега, Вилислав Димитров е по-скоро сдържан в плановете си за голяма експанзия. "Получаваме много предложения и покани за партньорства за още обекти в страната, дори в чужбина. Но не искаме на всяка цена да растем. Ние сме бутиков бизнес, а не франчайз. Ако тръгнем по този път, ще ни бъде трудно да контролираме всички обекти и целият бизнес модел ще се промени", казва той.

По думите му четирите ресторанта и екипите им сега са като част от семейството. "Част от управителите на заведенията са с нас от 15 години. Даваме им възможности за развитие, някои дори са част от управлението на фирмите", казва Димитров. Самият той управлява бизнеса през няколко компании, в които участие освен съпругата му имат още двама близки приятели. За 2018 г оборотът им надхвърля 10.5 млн. лв., а печалбата е над 600 хил. лв.

Фотограф : Цветелина Белутова

Инвестициите осигуряват през банки, както и с натрупания собствен капитал. "Лихвите са ниски, така че сега е добър момент да се реализират идеи", казва Вилислав. Иначе по думите му успехът в този бранш се нуждае от време и предприемачите трябва да са търпеливи. "Гради се с години. Особено в туризма", казва той.

По думите му формулата на успеха освен време включва и старание: "Ако влагаш усилия и искаш да направиш нещо качествено, това се оценява впоследствие. Но трябва добър екип. Без него нищо не става." Важно е и да не се подминават новите технологии и маркетингови канали, иначе бизнесът започва да изостава от тенденциите. "Ние сме се погрижили на сайта ни да имаме всякакви опции за клиентите - електронни резервации, поръчки за вкъщи, подаръчни ваучери - те са особено популярни в момента. Живеем във време, в което всички са заети, и тези функционалности улесняват хората и са добри за бизнеса", казва собственикът на "Щастливеца".

Трудностите: с хората и с продуктите

Като всички други и в "Щастливеца" усещат осезаемо кризата с кадрите в България, но засега успяват да се справят, като предлагат конкурентно заплащане и почивка за основните празници. Качеството на обслужването пък опитват да поддържат и подобряват с обучения, като за целта имат собствен обучителен център (виж карето).

По думите на Вилислав Димитров най-големият проблем пред развитието на бранша е общото ниво на туризма в страната, тъй като ресторантьорският бизнес до голяма степен е част от него. "Когато общото ниво е ниско и ти трябва да се съобразяваш, дори да имаш по-големи идеи - не можеш да надскочиш", споделя той.

За кухнята на ресторантите донякъде проблем е липсата на достатъчно и качествени български продукти. "Цели групи продукти липсват за жалост. Комунизмът е нанесъл огромни щети на селското стопанство - и като продукт, и като мислене на хората. Във Франция и Италия например всичко е сортово и породисто - от пилетата до ябълките и крушите. А при нас всичко е било мислено само в количествено измерение и едва сега започваме да правим някакви разлики и да градим наново", казва предприемачът.

Направи си сам

Именно заради този проблем Димитрови инвестират в собствен цех във Велико Търново за производство на заготовки и продукти за нуждата на ресторантите. "Там произвеждаме наденички, кайма, лютеница, колбаси, разядки и още много заготовки, а също и су-вид (бавно готвено месо във вакуумни опаковки - бел. ред.). Включително и десерти, торти и други сладкиши, които приготвяме за събития. Правим нещата, както ние ги харесваме - в домашен стил", разказва Вилислав Димитров.

Цехът работи вече почти от три години, оборудван е модерно от технологична гледна точка. Засега обемите на производство са бутикови, но именно с тези продукти са свързани и бъдещите планове за развитие на семейството. Идеята им е да отворят малки места за продажба за вкъщи на собствените им продукти, но и с възможност да се опитат на място "на крак". "Ако е успешно, пък може и да излезем в чужбина с такива места - може би в няколко града с по-големи български общности", казва Вилислав.

Въпреки че вижда много потенциал за растеж, той признава, че не би искал да посвети всяка минута на работата, защото времето за себе си, за хобита и пътуване са нещата, които ги зареждат и където се раждат добрите идеи.