Заключеният свят на Търново

Но демографската ситуация не е трагична като в Северозападна България. А десетките нови предприятия на местни бизнесмени, занимаващи се основно с храни и опаковки, все пак задържат една стабилна част от търновци. Има и нови попълнения - над хиляда британци и още стотици западноевропейци избрали града и съседните села за живот, основно след пенсия, но не само. С този микс от нови жители областта е неповторима, като по цвят "бие" руската колония в Поморие и по морето като цяло.

Особености на местната среда

Числата показват средна картина, особено на фона на другите градове в Северна България, която формира един от най-изостаналите региони в ЕС. Брутният вътрешен продукт на човек в областта е значително по-нисък от средния за страната, инвестициите са малко, а местните данъци и такси - сравнително високи (за точните числа виж текста "Средното царство"). Бизнесът като цяло е слабо развит, съставен основно от малки и средни предприятия, като в националния топ 100 на най-големите компании по приходи реално няма търновски представител. Преобладават производителите храни и напитки, основно захарни изделия и бира, добро присъствие има и свързаният с това бизнес с опаковки, а заради географските особености на района добре се развива и земеделието.

В областта огромната част от фирмите са с български собственици, а чуждестранните инвестиции са над 5 пъти по-ниски от тези в страната. А общината залага единствено на туризма и напълно пасува при привличането на производства или IT фирми. Областта е и в дъното по привличане на евросубсидии.

Фотограф : Цветелина Белутова

Работещи бедни

Силният фокус върху туризма и свързаните услуги е причината заплатите да продължават да изостават от тези в страната. В сектора фирмите твърде често държат в сянка част от оборотите и плащанията към служителите. Ниските заплати не са само търновски синдром, а са характерни и за други курортни зони.

Като антипод на ниските заплати в Търновско стои число за много ниска безработица (4.6%) и добър образователен профил на хората, над една пета от които са с висше образование.

Ниските доходи са основният проблем за живеещите в града. "Като област сме на 14-о място по средна работна заплата в цялата страна, съответно в града доходите също са ниски, а цените на стоките и услугите са като в София", казва журналистът и писател Елена Чамуркова. И добавя: "Нямаме големи инвеститори, нямаме и достатъчно работна ръка. Просто имаме работещи бедни."

Компаниите също посочват като трудност недостига на работници, макар че Велико Търново не е изключение от националната картина. Като се добавят обаче и чисто регионалните предизвикателства като лошата пътна инфраструктура, това се оказва пречка и за навлизането на нови фирми. "Имахме такъв случай, преди половин година дойде много голяма фирма, с която работим, и искаше да направи завод в града. Разгледахме парцели, изчислихме разходите за идване, но когато стигнахме до работниците и те разбраха колко хора излизат от университетите в региона, се отказаха и избраха да го направят около София", каза Мирослав Младенов, директор на завода "АК Пластроник", който е собственост на един от малкото чужди инвеститори в града - шведската група AQ.

За по-едрите инвеститори пък сериозен проблем е наличието на сив сектор. "Все още редица фирми избягват плащането на данъци и осигуровки и по този начин влияят негативно на пазара на труда", коментира Венцеслав Аврамов, инвестиционен директор във фонда Stage Capital, който е акционер в производителя на захарни изделия "Престиж 96".

Инфраструктурата като спънка

Това обаче, което всички се съгласяват, че спъва развитието на града, е липсата на адекватна инфраструктура. Макар че областта има доста гъста пътна и жп мрежа, лошото й качество не прави това предимство. Велико Търново няма удобна връзка със столицата, морските пристанища, Румъния или другата част на България на юг, няма и работещо летище. Основното решение е изграждането на автомагистрала "Хемус". "Много често шведските ни гости отказват да дойдат при нас заради липсата на магистрала и ходят в другите ни две фабрики - в Радомир и Годеч, където пътят е хубав", казва Младенов.

Връзката между севера и юга също е ключова за отпушване на комуникацията с града. "Първо трябва да бъде достроен пътят до Русе, защото това означава динамика в движението, и вторият много важен проект е тунелът под Шипка", смята Димитър Симеонов, заместник-ректор на Великотърновския университет и преподавател по икономическа география. Както и за "Хемус" обаче, за тях също няма ясен график кога ще се случат, но към средата на следващото десетилетие се чака поне връзката със столицата и с Русе. Според Симеонов магистралата ще облекчи много придвижването на студентите, но може да доведе до лек спад в местния бизнес, тъй като пътническият поток между София и Варна, който в момента минава през града, ще го заобикаля. Но пък в дългосрочен план със сигурност ще се повишат шансовете за нови инвестиции.

Заради липсата на пътища градът губи и друга възможност въпреки централната си локация в Северна България. "Местоположението на града е отлична предпоставка за развитие на логистичния бизнес", смята Иванова. Ако се разработи и летището в Горна Оряховица, регионът ще получи реална възможност за активни контакти с външния свят.

Търново е малко и за да стане по-забележимо, много биха помогнали обединените усилия със съседните общини Габрово и Севлиево, с които областта може да оформи силен образователен, индустриален и туристически център. Трите града могат да работят заедно и за развитие на обща индустриална зона и привличане на инвеститори, което засега не се случва.

Фотограф : Цветелина Белутова

Къде е потенциалът

До голяма степен хората в града, а и местните власти, виждат Велико Търново като място за туризъм - с множеството си исторически и културни паметници и събития градът има този потенциал. Като че ли липсва обаче цялостна стратегия как това да се случи. Повечето от туристите идват за ден или два, само за да разгледат и да си тръгнат. Огромен проблем в града е паркирането, а като се добавят и не навсякъде поддържаните улици, често разходката се оказва предизвикателство. Много къщи в стария град са изоставени и се рушат, а общината явно не принуждава собствениците да ги възстановят.

"Трябва да се наблегне на туризма, защото той носи приходи, но трябва да има концепция. В момента имаме една Самоводска чаршия, която е в перфектно състояние, и един стар град, в който паметниците на културата рухват, всяка година губим по 7-8 сгради, а това е витрината на града", смята Чамуркова.

Въпреки всичко според Симеонов през последните години градът и туризмът са се променили много. "Потокът на чуждестранни туристи нарасна значително, особено през летния период, включително се организират пътувания от морето. Търново вече се посещава и от много български туристи заради историческия център. Броят на хотелите и настанителната база се увеличиха многократно", казва той. По думите му студентите също захранват града с капитали и енергия.

Не всичко обаче е туризъм. "За мен като търновец проблемът е, че няма достатъчно индустрия. А няма как да има индустрия, ако няма кадри", казва Младенов. Затова според него основният фокус трябва да бъде образованието, защото в противен случай градът ще обезлюдее. "В момента това се случва в Североизточна България, следващите сме ние. Защото има работа, но не и работа, от която да живееш спокойно", смята той.

Според Чамуркова бизнесът има нужда от облекчени процедури и повече съдействие от общината. "Имам познати, които отварят фабрика, създават работни места, но сами си изграждат инфраструктурата, въпреки че това е работа на общината. Подобни случаи донякъде отблъскват инвеститорите", казва тя.

Без помощ от общината обаче във Велико Търново успешно се развива една от новите индустрии - аутсорсинг, като офиси имат няколко такива компании. Това, разбира се, не е случайно - благодарение на университета градът разполага с много млади хора, които говорят повече от два езика.

Завръщане

В унисон със ситуацията в страната обаче Велико Търново не остава незасегнат от демографските проблеми. Въпреки многото студенти населението продължава да застарява - главно заради ниската раждаемост, но също и защото хората се изселват, най-вече към София, Варна и Бургас, както и в чужбина. Това е и основният риск за града.

Независимо от всичките си проблеми Търново има много предимства като място за живеене - чист въздух, богат културен живот, образователни възможности и доста сигурна среда с относително ниска престъпност. Затова не са изключение и случаите, когато дошли от други градове студенти пък решават да останат. "В най-голямото училище, с което работим - "Емилиян Станев", до един новите учители са завършили при нас и това не са хора от Търново. Градът може да привлича също с археология, история, а защо не и филология", казва Симеонов.

Друга добра новина е, че има и българи, които се връщат от чужбина, но това е свързано с възможност за професионално развитие. Такъв например е случаят с двама от водещите инженери в "АК Пластроник". "Единият си дойде след 16 години в Англия, другият след 5 години в САЩ. Искат да живеят тук", казва Младенов.

За да се превърне в тенденция това обаче, градът ще има нужда от доста повече бизнес. А това пък зависи най-вече от властите, които да направят Велико Търново достъпно и гостоприемно място за инвеститорите и за образовани служители.