"Агрополихим" - от списъците за ликвидация до челните позиции в химическата промишленост

Новото начало, което можеше да не бъде реалност

Тези хора бяха убедени, че ликвидацията на такъв завод би била огромна грешка с много по-сериозни негативни последици от който и да е друг завод, претърпял ликвидация в България. За "Агрополихим" имаше бъдеще, тъй като компанията беше от ключово значение както за голяма част от минно-металургичния бизнес на страната, така и за развитието на селското стопанство, което през 90-те беше в окаяно състояние.

Norsk Hydro, днес Yara, един от най-големите производители на азотни торове в света, беше във водеща позиция в продължение на почти 3 години, "опитвайки се да финализира" приватизацията от 1997 г., като използваше този период, за да монополизира пазара на торове, произвеждани от "Агрополихим", и на практика получаваше големи печалби под формата на търговска отстъпка. Статутът на "предпочитан инвеститор" носеше своите ползи.

Мениджърите се интересуваха от "Агрополихим" заради логистично-складовия потенциал и прекия достъп до пристанище, а не от самия завод. Ясно заявиха в офертата си, но не и публично, че ще преустановят производството на фосфорни торове, представляващо 50% от капацитета на завода. Планираха да работи само азотната линия, но единствено ако получеха право да договарят природен газ директно с доставчик, различен от "Булгаргаз". Всъщност на България й отне 20 години, за да стане такова договаряне възможно.

Norsk Hydro оттегли офертата си след настояването на Министерския съвет да сключи споразумение с Union Miniere (сега "Аурубис") с оглед съхранението на фосфорната линия и респективно - преработка на произвежданата в Пирдоп сярна киселина. Същевременно търговци на скрап, покровителствани от някои политици, отчаяно се опитваха да влязат в "Агрополихим", за да започнат нарязването му инсталация по инсталация. Те бяха спрени от работниците и инженерите, които се опитваха да спасят завода си. Това беше изключително напрегнат и съдбоносен период.

Правителството реши "Агрополихим" да бъде включен в списъка с дружества за ликвидация. За седмица бяха освободени близо 2200 от общо 2400 работници!

Агенцията за приватизация обяви търг за "Агрополихим", по това време в ликвидация, през лятото на 1999 г. Първоначално бе приета офертата от 1 млн. евро на IBE Trans, тъкмо "приватизирали" "Химко", чиято предложена цена надделя над тази от 1 USD и 15 млн. евро в инвестиции на Acid & Fertilizers. "Агрополихим" можеше да поеме по безславния крах на "Химко", но тогава дойде и изненадата: Acid & Fertilizers, а не Агенцията по приватизация, разкри, че IBE Trans са използвали фалшифицирана банкова гаранция от швейцарска банка, за да участват в търга. Така IBE Trans бяха отстранени от приватизационния процес и Acid & Fertilizers направи сделката. И да, офертата беше за 1 лв., но "Агрополихим" имаше дълг 30 млн. USD, а след приватизацията се оказа, че всъщност са с над 10 млн. USD повече.

След приватизацията през декември 1999 г. предстоеше да се възобнови производството, но същевременно имаше конфликти с разпуснатите профсъюзи, проблеми с техническото състояние на оборудването, трудности със заварени неизгодни за дружеството договори, които трябваше да се предоговарят, и липса на финансиране...

Накратко, нищо особено изненадващо предвид ситуацията. Бяха много трудни времена. Никой не правеше подаръци на "Агрополихим" и всички се бореха за възобновяване на дейността - не само собствениците, но и ръководителите, инженерите, служителите и работниците.

Собствениците решиха да поемат огромен личен риск и през 2002 г. заложиха всичко, което имаха, срещу лична гаранция, за да получат кредит 15 млн. евро от Unicredit - единствената банка, осмелила се да кредитира "Агрополихим" по това време. И нещата наистина потръгнаха 20 години по-късно същата банка обслужва "Агрополихим".

Няма нищо по-хубаво от кризата, стига да я преживееш

Сега "Агрополихим" е процъфтяваща компания, претърпяла огромна положителна промяна. Но ние не приемаме нищо за даденост, защото знаем пътя, който сме извървели. Кризата съществува, за да бъде преодоляна, и след всяко предизвикателство трябва да излезем по-силни, не само от финансова гледна точка.

Кризата, породена от COVID-19, е много важна в контекста на глобалното осъзнаване и промените, които създава в някои възприятия и оценки (например чистия въздух и колко ценен е добрият медицински персонал), но най-точен отговор доколко са засегнати нашите клиенти, дори и в условията на пандемия, дава стихотворението от 1935 г. на известния холандски поет Бънингс: " но орачът, той не спира свойта оран". Това означава, че светът не спира и сезоните продължават да идват и да си отиват и каквато и криза да се случва - трудности, войни - дойде ли времето, земеделецът ще бъде на полето и ще направи каквото трябва. Криза или не, "Агрополихим" е бил и ще бъде в подкрепа на земеделските стопани.

Предизвикателствата и неизпълнените обещания на държавната администрация

Едно от най-големите ни предизвикателства е да реализираме всичките си инвестиционни идеи достатъчно бързо. Това за съжаление е огромно препятствие. Времето, което минава от идеята за нова фабрика, през изграждането й, до пускането й в експлоатация, е поне 4 години. Тази продължителност не е само заради вътрешни инженерни дебати, а най-вече заради регулаторните процедури и понякога поради абсолютното бездействие от страна на държавните институции.

Дори сега, 20 години след приватизацията, елементарните задължения на продавача, т.е. Република България, не са изпълнени. Историческите щети върху околната среда отпреди приватизацията не са отстранени, а рекултивацията на старото депо за фосфогипс дори не е започнала. Това е договорно и законово задължение на държавата. Бихме искали да виждаме зелена планина, шофирайки покрай кв. "Повеляново" (гр. Девня), но това не зависи от нас. Същевременно ние изпълнихме ангажиментите си, заложени в договора за приватизация преди 15 години.

Друг пример е, че преди 4 години трябваше да е извършено удълбочаването на един от кейовете на пристанище Варна-запад. Инвестирахме над 20 млн. евро в терминал за течен амоняк, но все още имаме ограничения в проекта. Сега инвестираме още 15 млн. евро и единствено се надяваме, че до края на 2020 г. този малък кей най-накрая ще бъде удълбочен и ще можем да използваме пълноценно нашата инвестиция.

Пътят за достъп до може би най-значимото пристанище в България - Варна-запад - е истински позор за държавата. Състоянието му е толкова окаяно, че камионите редовно пукат гуми и чупят осите. Заедно с община Девня се опитваме да обясним на различни министерства, че държавата трябва да отдели средства за ремонт на този път, който е едва 1 км. Може би ще се случи тази година, но междувременно очакваме увеличение на трафика от над 1 млн. тона по този път през следващите 6 месеца.

Виждаме промяна в манталитета на определени администрации - има хора, които станаха по-кооперативни, има чуваемост и искрена заинтересованост от това сложните проблеми да се решат. Местната подкрепа е без съмнение.

Оптимизъм и много възможности за растеж

И така, ние сме оптимисти и продължаваме да инвестираме средно по 15-20 млн. евро на година. Нашите клиенти - земеделците, се промениха коренно през последните 20 години заедно с нас. Станаха по-предвидливи, добре информирани, посещават големите земеделски панаири в Европа и имат за цел все по-високи добиви, както никога досега. Що се отнася до пшеницата, вече 400 кг/дка не са достатъчни, за да се оцелее при заплащане на висока рента, а конкуренцията с Украйна и Русия влияе все по-добре. Сега новата норма, новата цел е 800 кг/дка, а някои земеделци достигат дори и тон. На полето всички дейности са важни и вече не се тори с амониев нитрат веднъж годишно. В наши дни се прилага комплексен подход за чисти резултати, известен на земеделците, при който всички минерални торове, фунгициди, хербициди и почвена киселинност биват правилно контролирани и прилагани.

Израствайки с нашите клиенти, станахме по-разнообразни, по-ефективни и по-гъвкави. Всяка година "Агрополихим" пуска на пазара нови продукти не просто заради продажбата на нещо различно, а защото сме убедени, че този продукт се вписва в асортимента от торове, необходими на фермерите. През следващите две години изцяло с наше финансиране, без помощта на субсидии, ще бъдат построени две нови инсталации с по-висока добавена стойност, с което ще се създадат 50 нови висококвалифицирани работни места. С неминуемите ефекти от промяната в климата България трябва да премине и дори да се върне към повсеместно напояване на насажденията, но този път комбинирано с торове, наречено фертигация. Висококачествените комплексни течни торове ще трябва да се прилагат все повече и повече. Като ги произвеждаме на по-ниска цена от конкуренцията, ние искаме да ги направим по-достъпни и с по-висока добавена стойност за нашите клиенти.

Дейности, които на пръв поглед не са свързани с торовете

Виждаме голям потенциал в разрешаване отглеждането на индустриалния коноп (който няма нищо общо с марихуаната), както и преработката му. Това вече е разрешено в Румъния и в почти всяка държава от ЕС, но не и в България. Закъсняваме, но все още не прекалено много. Конопът не се нуждае от много торене и човек би се замислил защо насърчаваме отглеждането му. Разрешаването да се обработва индустриален коноп за хартия, текстил, масла, строителни материали и т.н. ще бъде ключов двигател за стартирането на по-малки и по-големи преработвателни компании в селските райони. А това е, от което се нуждаем сега, особено след кризата с COVID-19. Всичко, което ще създаде работни места сега, трябва да се отглежда, без да се отлага за следващата година.

От агрономична гледна точка конопът е отлична ротационна култура, която може да бъде засаждана като заместител на царевицата там, където не може да се осигури напояване. За да бъдат ефективни торовете, почвата трябва да бъде запазвана и подхранвана, работейки на печалба ежегодно, а не през година. Ако земеделските стопани започнат да пропускат царевица в ротацията си поради засушаването или други причини, общото състояние на почвите ще се влоши и няма да можем да постигнем устойчива реколта от средно 800 кг/дка. Ротацията в сеитбата трябва да бъде запазена, а конопът е отличен алтернативен кандидат.

Зърнен терминал Варна-запад ще влезе в експлоатация през юни т.г. Той е с капацитет 100 000 т, оборудван с модерно покрито разтоварище за камиони и с капацитет да приема 1200 т/час и да товари кораби с 1500 т/час. Тази инвестиция, от една страна, е добро решение на проблема, касаещ пътните такси, т.е. предвидливите клиенти ще идват със зърно до терминала и ще се връщат с торове, а от друга страна - инвестицията е реакция спрямо проблема със замърсяването на въздуха заради оптимизацията в трафика на камиони. Зърното ще може да бъде разтоварвано за рекордно кратко време, както и товаренето с торове. Ще спрат задръстванията на пътя към пристанището, а също и прекъсванията в разтоварването и товаренето, предизвикани от минимални превалявания. Ще бъдат направени много спестявания за земеделци, транспортни фирми и търговци, като това допълнително ще позволи на "Агрополихим" да предоставя торове на още по-конкурентни цени занапред.

Печелете, споделяйте и се забавлявайте

"Агрополихим" е компания, собственост на две семейства, които пряко участват в управлението. Нашата мисия има кратко и ясно послание: "Печелете, споделяйте и се забавлявайте."

- "Печалбата" е ключова и ние преживяхме периода на това да сме на ръба всеки ден. Никога не искаме да се връщаме към този стрес - без печалба, без инвестиции, без растеж

- "Споделянето" е израз на грижа и е много важно да имаме мотивиран екип от хора, които да правят всичко това в "Агрополихим". Споделяме добрите резултати, като предлагаме конкурентно заплащане и редица социални придобивки, но споделянето е също така и с общността и хората, които живеят около нас, особено по време на криза като COVID-19. Споделяме ноу-хау с нашите клиенти, защото искрено вярваме, че това ще ги направи по-силни и по-устойчиви. Споделяме мъдростта на грешките, които сме допуснали, споделяме конструктивно и критиките си към администрацията, за да направим България едно по-добро място.

- "Да се забавляваме" е много важно и рядко се среща в мисията на една компания. Това е усмивката, доброто настроение и чувството на удовлетвореност от това, че едновременно работим, учим, напредваме и прекарваме добре заедно.

Това е нашата история и нашата цел; надяваме се, че успяваме да я постигнем, ако не винаги, то през повечето време.

Филип Ромбаут е изпълнителен директор на "Агрополихим". Преди 17 год. "Капитал" публикува статия за него и го нарече "Белгийският Рамбо на българската индустрия". Това е времето на възобновяването на "Агрополихим" след успешната му приватизация и реструктурирането на МДК "Пирдоп" (днес "Аурубис") - 1997 - 2000 г. Филип Ромбаут е бил изпълнителен директор на един от най-успешните инвестиционни фондове на Балканите - Southeast Europe Equity Fund, в периода 2000 - 2002 г. Двадесет и три години след пристигането му в България Ромбаут е все още такъв, какъвто беше и тогава: открит, конструктивен индустриалец, предпазващ компанията си от различни предизвикателства, но преди всичко - обичащ България.