Неща

Вулканът до морето

Изложба разказва за поколението художници и бунтари във Варна през 80-те години

Светослав Тодоров

Кирил Янев © Александър Николов

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Връщане към 80-те години. Това предложи една от първите изложби след разхлабването на мерките в страната. "Вулкан" в Градската художествена галерия във Варна събира 152 черно-бели снимки на фотографа Александър Николов, документирал атмосферата в едноименните ателиета, които между 1975 и 1991 г. приютяват експерименталните творци на града.

Този период е свързван с ранните примери на западно влияние в изкуството въпреки рамките на социализма и далеч от погледа на столичното статукво. Повечето снимки са портрети на художниците и това ги прави още по-ценни - за голяма част от тях информацията онлайн е оскъдна.

Те се помещават в бившата фабрика за печки за твърдо гориво "Вулкан", построена през 30-те години на ХХ век. Мястото се намира до ул. "Парижка комуна" и може би тогава общността във "Вулкан" е изглеждала като такава. В пика на пространството работят над 70 художници, а също така и печатари.

Сред тях са Стоимен Стоилов, едно от основните имена в арт събитията във Варна, Димитър Трайчев, един от дизайнерите на "Галактика" и участник в многобройни важни проекти в града тогава и през следващите десетилетия, Веселин Димов, свързан с първите въобще документирани примери за съвременно изкуство у нас, Владимир Иванов, който след 1989 г. си пробива път към галериите в Холандия, Александър Капричев (1945 - 2008), който през 90-те работи във Великобритания, Лора Маринова, която по-късно се утвърждава като сценограф. След периода си във "Вулкан" множество международни изяви имат също така Ванко Урумов (1941 - 2020) и Милко Божков.

В книгата си "Въведение в българското съвременно изкуство 2012 - 2015" Весела Ножарова определя този кръг от творци като "истинска артистична колония" и пише: "Ще бъде пресилено, ако кажем, че на тях се гледа с лошо око, че се налага цензура или някаква репресия. Това се дължи на обстоятелството, че в самото начало чисто концептуално художниците не засягат политически или социални теми. Техният бунт е артистичен, художествен и има ролята на освобождаваща вълна в силно идеологизираната културна среда."

Тази среда провокира и създаването на Биеналето на графиката във Варна от Стоимен Стоилов през 1981 г., фестивалът, който утвърждава града като място, където новите идеи имат едновременно платформа и публика.

"Във "Вулкан" течеше живот денонощно", казва Александър Николов, който е един от фотографите, близки до художниците в тези години. Преди да се нанесат във "Вулкан", ателиетата на голяма част от тях се намират в близки гаражи, поради което за това поколение се е говорило като "гаражистите". "Всеки е портретиран в естествената си среда на работа. Не снимах с някаква определена цел, но предполагам, че го е имало усещането, че трябва да се документира настоящето - доста преди разрушаването на ателиетата се говореше, че пространството ще бъде реституирано."

Въпреки това истинският му край настъпва след пожар през 1991 г., когато изгарят и произведенията от подготвяна от Стоилов изложба. След това той работи предимно във Виена. В крайна сметка след пожара и последвалото изравняване с парцела не се случва нищо - сега пространството е просто поляна. Част от творците тогава продължават да работят заедно по един или друг начин, но не толкова масово и с усещането за сцена. "Художниците тогава се събраха по естествен път, този процес не би могъл да бъде повторен. Те бяха различни един от друг, но винаги си помагаха."

Изложбата "Вулкан" е в Градска художествена галерия до 19 юли. През 2017 г. подобна изложба прави и Саркис Саркисян.