Ураганът и пясъчните замъци на Варна

През 2018 г. област Варна за пръв път превишава 6 млрд. лв. брутна добавена стойност, като заслугата за това постижение имат услугите. За съжаление все още водещ за местната икономика е сектор строителство с 19% от произведената продукция, или над 1.5 млрд. лв. Развитието през последните години е бурно, но тук има две лоши новини. Секторът все още не е възстановил работните места, които изгуби по време на финансовата криза преди десетилетие - националната статистика показва, че текущите 13.5 хил. наети са с 11.5 хил. по-малко от работещите през 2008 г. А тепърва ще губи пак, когато спадът на търсенето на имоти в морските курорти дойде.

На второ място във варненската икономика застава търговията с 1.3 млрд. лв. произведена продукция и над 26 хил. наети. Хотели, ресторанти и транспорт добавят още 1.5 млрд. лв. и над 21 хил. работещи.

Строителството и пазарът за недвижими имоти например са свързани с очакванията за краткосрочен наем от туристи, от намеренията на чужди инвеститори и студенти. Над половината от обучаващите се 5.3 хил. студенти в медицинския университет например са чужденци. Влошените условия за международна търговия пък излагат на риск морския товарен трафик, а липсата на туристи помрачава перспективите пред местните търговски обекти и автобусните превози.

"Тези традиционни сектори ще бъдат силно повлияни от кризата с коронавируса, което означава, че и ефектът върху икономиката на Варна в краткосрочен план ще бъде сериозен", пишат от ИПИ.

Код червено за туризма

Най-прекият и видим удар от кризата обаче е върху туризма и развлекателния сектор.

Подобно на всички морски градове в България, Варна е силно зависима от чуждестранните туристи. Големият проблем пред областта сега е временната кома на сектора. "Дори и границите да бъдат отворени, туроператорите трябва да са наясно кои хотели ще работят, за да знаят какво да предлагат. А част от хотелите се двоумят дали да отворят, защото не знаят дали ще постигнат нужния минимум от резервации", казва председателят на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев пред "Капитал".

Близо 90% от туристите в областта са чужденци. Но дори преди корона кризата интересът намалява - за петте топли месеца от май до септември миналата година хората се увеличават с малко, но нощувките се свиват спрямо 2018 г.

Пренощувалите в хотели на територията на област Варна, в която влизат кк Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена, през май - септември нараства с 1.1% през 2019 г. спрямо 2018 г. до общо над 1.2 млн. души. Дори и преди обаче интересът към региона намалява - реализираните нощувки за петте топли месеца намаляват с 3.8%, предимно от страна на чужденците.

Именно заради чуждите туристи областта отчита и по-слаби приходи през 2019 г. спрямо 2018 г. - те намаляват с 2% до 326.4 млн. лв., от които над 283 млн. идват от чужденци.

Докато чужденците пълнят хотелите в курортите, градските хотели във Варна разчитат в по-голяма степен на бизнес пътувания и командировки. Но дори тук първоначалните данни от последните седмици не са обнадеждаващи. "Карантината ни научи, че голяма част от бизнеса може да се осъществява онлайн, включително бизнес срещи, сделки, обучение. Фирмите осъзнаха, че не е наложително да заделят разходи за командировки", казва Косев. Той обаче таи надежди: "Смятам, че сезон ще има, макар и не в мащабите, които сме очаквали."

Оборотът от нощувки не е единственият стимул за местната икономика от посещенията на туристите. Според оценките на ИПИ общите приходи за града от престоя на чужди граждани достигат 900 млн. лв. през топлите месеци - в хотели и ресторанти, за транспортни услуги, туроператори, културни събития и други. "При продължителни ограничения и проблеми с международния транспорт Варна трудно може да компенсира и да "спаси" сезона само с български туристи", пишат икономистите на ИПИ.

Работни места в риск

Двата месеца пълна неактивност и очакванията за слаб летен сезон обуславят оценката за рисковете за пазара на труд. Според икономистите до 80% от работните места в хотели, ресторанти и в развлекателния сектор са застрашени, а в косвено засегнатите търговия, транспорт и строителство залагат на 25% от наетите. Така в най-лошият сценарий на ИПИ пряко застрашени от корона кризата са 25 хил. работни места.

В преработващата промишленост на Варна работят 14 хил. души по данни на ИПИ, без да се брои тежката индустрия на Девня. Макар че част от преработващата промишленост работи за външни пазари, ИПИ изчислява, че едва 10% от работните места в сектора са застрашени. Тук проблемът е по-скоро недостигът на инвестиционни стоки с по-висока добавена стойност. Данните от годишното изследване на "Капитал" за най-големите компании в страната - К100, показват, че Варна се движи по-зле от средното за страната в секторите с по-добри перспективи - електрически съоръжения, машини и оборудване, електроника. Приходите от тях тук достигат едва 4% от общите за областта през 2018 г. при 15% в страната.

Всъщност област Варна вече е загубила над 7.5 хил. работни места, съдейки по седмичните данни на Агенцията по заетостта и НСИ. От началото на извънредното положение до края на май новорегистрираните безработни са 10.3 хил., а наетите през същия период са близо 2.8 хил. души. Друг фактор обаче е сезонната заетост - през летните месеци общият брой на наетите в областта традиционно нараства с около 5-10 хил. души над средномесечното ниво през годината.

Добрата новина е, че туристическите сектори могат бързо да се възстановят, ако бъдат позволени международните пътувания и чужденци са склонни да пътуват до българското Черноморие. "Възможно е и бързо възстановяване на голяма част от загубените работни места при "отпушване" на летния туристически сезон", както отбелязва и ИПИ.

А сега нещо ново

Зависимостта от външното търсене безспорно носи позитиви на Варна при бърз световен икономически растеж, но сега действа в обратна посока. Ето защо кризата може да предостави на морската столица възможност да разшири други, досега подценявани сектори от местната икономика. Като например технологичния.

"През 2014 г. във Варна имаше 2-3 компании в сектора на информационните технологии. През последните шест години обаче растежът е сериозен", казва съоснователят на варненския образователен стартъп Advance Academy Станислав Тодоров пред "Капитал". По данни на националната статистика през този период работещите в информационните технологии нарастват с близо 800 души до 3.8 хил. към края на 2018 г. В данни от К100 пък е видим ежегоден ръст на приходите във варненския технологичен сектор с над 20%. "Не само големите компании се разширяват на местния пазар, но навлизат и нови играчи", казва Тодоров.

Плюсовете са много. От една страна, информационните технологии не са значително засегнати от кризата и ограничителните мерки. Както и ИПИ отбелязват, това е и секторът с много висока добавена стойност: "53 хил. лв. на един нает на година, което е около два пъти над средната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и ресторантьорството."

От друга, това е още един начин морската столица да задържи перспективни младежи. "В момента ИТ секторът предлага най-добри възможности на младите хора, които могат да мислят. А това движи всички сектори от местната икономика нагоре", посочва Станислав Тодоров.

Тук обаче все още липсват основни свързващи звена за бързото развитие - например фондовете за стартиращи компании не са погледнали активно насам, общината все още няма звено, което да помага на тази част от икономиката, а за град с толкова университети развойната дейност е изключително слаба. В тежките месеци, които предстоят, е добре фокусът да бъде не само върху това какво изгуби Варна, но и какво може да спечели.