Математическото чудо на Морската столица

Основен фактор за тяхната подготовка и мотивация е подкрепата от училището. То стои зад техните идеи и следва техните амбиции. От една страна, интересът на учениците е причината в гимназията като концепция да се въведе предприемачеството. От друга пък, самото училище все повече дигитализира учебните и административните процеси през и трансформира базата в по-високотехнологично пространство, за да предостави максимални условия за изява на младежите. Ако има една спирачка пред развитието на варненската математическа гимназия, в която се обучават близо 1200 деца, тя е дългогодишната липса на собствена сграда.

Овладяване на инструментите

Ако влезете в раздел "Новини" на Математическа гимназия "Д-р Петър Берон", ще бъде трудно да намерите нещо различно от постиженията на учениците на национални и международни състезания. Изявите в сферата на математиката и информатиката не могат да се приемат като изненада предвид профила на гимназията. Но училището има класирани на финал на олимпиади в почти всички образователни направления - лингвистика, езици, астрономия, физика, география, биология, химия, философия.

За разлика от други профилирани гимназии МГ - Варна, държи на фундаментална подготовка по всички предмети, а не само по профилиращите.

"За да постигнем силно средно образование, трябва във висока степен да се задълбочат знанията и уменията по отношение на това, което наричам "инструментите" - математика, компютърни науки и езици", казва дългогодишният директор Павлин Петков пред "Капитал". "Ако човек владее инструментите, той ще бъде добър във всяка област, с която се захване", допълва той.

Ползите за младежите са известни - лауреатите се озовават в базата данни на университети и фирми, което ускорява развитието им след завършване на гимназията.

"Главната ни цел не е да правим олимпийци", обяснява Петков. Фокусът на училището е върху осигуряване на условия и задълбочена подготовка за тези ученици, които проявяват интерес и потенциал, и екипиране на всички с базовите умения, които биха им гарантирали успех във всяка професия. В усвояването на точните науки е избран е изследователският подход.

Учениците се реализират в различни направления, а това, че масово заминават за чужбина, е мит. Наблюденията на гимназията показват, че едва между 10 и 20% от възпитаниците продължават образованието си в чужди университети.

Училище от бъдещето

Училището въвежда технологиите в ежедневния учебен процес, като преплита дисциплини и модернизира административните процеси. Облачните технологии и платформата на Google за образование G Suite, включително дигиталните класни стаи, са част от учебния процес от вече четири години. Администрацията е преместила онлайн и цялата бумащина - във вътрешен сайт всеки учител може да намери полезни документи, насоки и стандартизирани формуляри.

Часовете също се променят. От 2018 г. гимназията разполага с "дигитална класна стая" с интерактивни тъчскрийн маси, 70-инчов мултифункционален тъчскрийн дисплей с NUC компютър и два сателитни екрана за аудитория 60 - 80 души, както и 30 устройства Chromebook, които работят с G Suite. Техниката е свободна за достъп от всеки учител, който иска да използва интерактивен подход в час.

"Задачите, които даваме на учениците, се реализират в часовете - включително изследването и проучването на информация, създаването на презентации", казва Димитрина Докимова, зам.-директор по образователни технологии. Една от целите е младежите да развият самостоятелност в ученето, което също е фактор да са толкова успешни, счита Докимова.

Друга цел е да могат да прилагат знанията от един предмет в друг. "Природните науки, макар че не са профилиращи предмети при нас, са изключително удобна среда от гледна точка на учебни програми и съдържание, за да се интензифицира подготовката чрез вплитане на технологии в обучението", казва Петков. "За един проект е необходима автентична задача и да се обединят повече учебни предмети. В живота процесите са свързани - не влизаш в различни часове", обяснява Докимова.

Опитът с технологиите и облачните пространства подготвя училището за гладък преход при рязкото преминаване към дистанционно онлайн обучение след обявяването на извънредно положение в страната на 13 март. "Уменията, които натрупаха учителите през последните два месеца, ще се отразят и на часовете, когато се върнем в клас. Рязко ще се увеличат заявките от учители за технологични решения в класната стая", счита Петков. Активните виртуални класни стаи нарастват от около 100 до близо 500 през втората половина на март.

Фактор за посоката на гимназията през последните години е зададеният на национално ниво ход към модернизация на образованието. Водещият двигател обаче, изглежда, е нематериален - връзката между учителите, учениците и бившите възпитаници на гимназията, от която се зараждат куп нови идеи.

Предприемачеството и MG Talks

"Защо не си направим клуб по предприемачество?" Това е ученическият въпрос, който преди 7 години стартира нова глава в близо 50-годишната история на математическата гимназия. По думите на Докимова този клуб дава възможност на учениците да развиват идеите си, а на училището - да подкрепи проекти, които са важни за тях. Като учител по география и ръководител на клуба, Докимова започва да учи за предприемачеството наравно с младежите. В тази неформална среда се раждат общо 18 учебни компании и много нови идеи.

Една от тях е MG Talks - неформални лекции, разговори и презентации от бивши възпитаници на гимназията за учениците. Концепцията е базирана на популярните TED Talks, а темите са разнообразни - от предаване на житейски опит в университета или в работа и кандидатстване след 12-и клас, през презентационни умения и предприемачество до медийна грамотност. "Учениците трябва да имат възможност да се запознаят с различни направления, в които могат да се развиват. Срещите с бивши възпитаници им помагат да се ориентират", счита Докимова.

Според зам.-директора ключът е доверието между ученик, учител и училището. Това дава увереност на младежите, че могат да предлагат идеи, а те да бъдат приети и подкрепени от гимназията. "Средата в МГ е такава, че хората много си помагат. Фактор са и високите изисквания - хората се обединяват, за да преодолеят трудностите", казва Докимова.

Умна къща, но без покрив

Ако има едно нещо, което спира гимназията, това е продължаващата липса на собствена сграда. От десетилетия училището дели помещенията с ОУ "Захари Стоянов" - обстоятелство, което нито едното от двете учебни заведения не намира за приятно.

При всички извънкласни занимания в гимназията учениците в първа смяна трябва да са напуснали сградата до 13:15 ч., за да може да влезе основното училище. Общо 1000 души в 46 паралелки в гимназията делят по един кабинет по физика, биология и химия. "Фоайетата са преградени и превърнати в класни стаи. При нормални условия извънкласните дейности, подготовката за състезания и допълнителни обучения, свързани с интересите на учениците, могат да се провеждат следобед, след задължителната част от обучението. Но това не е възможно в сегашните условия", казва Петков.

За изграждането на собствена сграда за едното от двете училища се говори от години. На моменти дискусията се ускорява, но след това отново настъпва затишие. А липсата на реален проект и яснота за бъдещото пространство, с което ще разполагат, предотвратява изготвянето на дългосрочни стратегии и за двете училища.

"Липсата на пространство ни ограничава от кандидатстването по различни проекти. В базата в кв. "Чайка" трудно можем да направим повече", казва Петков. "Имаме парцел в района на техникумите, изготвихме техническо задание за проектиране. Знаем какво е необходимо като видове помещения, лаборатории и кабинети. Но няма ясен хоризонт кога би могло да се случи", допълва той.