Видимо възстановяване

Малките и средните предприятия стават по-конкурентни, но голямата разлика между севера и юга остава, показва класацията "Гепард"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията на най-динамичните малки и средни компании "Гепард". Поръчайте изданието на хартия или в pdf формат тук или на 02/4615 271 и 02/4615 349. Цена 15 лв. с ДДС и доставка.
62% от всички растящи малки компании са съсредоточени в южната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас.
Лидер в класацията е германският производител на автомобилни климатични системи Behr-Hella Thermocontrol.

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да има поне 5 служители

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години

- да отговаря с резултатите си от 2015 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи и/или активи между 3.9 млн. лв. и 84 млн. лв.

- да бъде частна собственост

- да не е финансово, здравно, хазартно или холдингово дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал" от Търговския регистър, НСИ, НОИ

Най-големият растеж от седем години, по-висока заетост и частно потребление, но леко забавен износ. В такава среда се развиха и растяха най-динамичните малки и средни компании в България през 2015 г. Тези положителни сигнали върнаха надеждата, че разклатените основи на икономиката започват да се стабилизират след глобалната криза от 2008-2009 г. Така, ако преди две-три години новините за бизнеса не бяха много оптимистични, сега ситуацията изглежда по-добре. Разбира се, несигурността на средата и проблемите с намирането на квалифицирана работна ръка остават, но добрата страна е, че те могат да се разрешават с активното участие на предприемачите.

Да създадеш четвърт от икономиката

В класацията за най-динамичните компании "Гепард" за 2015 г. влизат 1557 малки и средни предприятия, в които работят близо 140 хил. души. През миналата година те са реализирали приходи от 21.4 млрд. лв., което е близо 25% от брутния вътрешен продукт за 2015 г. Нетната им печалба е 1.5 млрд. лв., а средният ръст на постъпленията през миналата година е бил 71.78%. София остава безспорният бизнес център на страната и това вероятно ще продължи с десетилетия при запазване на сегашния модел на икономиката. Затвърждава се тенденцията за развитието на южната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас. В северната част на страната Варна остава най-големият притегателен център за предприемачите и въпреки че Русе и Велико Търново се опитват да възстановят старата си слава, разликата между севера и юга в икономиката ще продължи да е очевадна.

Традиционно търговията на едро е най-привлекателната дейност за малките и средните предприятия, попаднали в класацията. На този сектор се падат малко над 26.1% от общите приходи. Компаниите от строителството и машиностроенето формират 11.8% и 7% от постъпленията. На опашката са малки и средни компании от хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство и горивата, като по-слабото представяне на последния сектор вероятно се дължи на рязкото поевтиняване на петрола през последните две години.

Столица на централизацията

Анализ на данните по области показва, че продължава негативната тенденция бизнес активността в България да е съсредоточена в няколко области. В София са базирани почти 45% от компаниите в подреждането, като те формират над 47% от общите постъпления на всички МСП в него. Пловдив затвърждава позицията си на втория бизнес център, като 158 компании от областта са сред най-добрите, които реализират близо 11% от общите приходи. Варна е последната област с трицифрен брой малки и средни компании в класацията - 101. Бургас, Благоевград и Стара Загора допълват челната шестица.

Не е изненада, че областите, които са на опашката по икономическо развитие, имат най-малко представители в "Гепард". Това са Кюстендил – 7 компании, Видин – 8, Разград – 9, Смолян и Силистра – по 12. Разбира се, че и в тях има успешни предприятия, но техният брой не е достатъчен, за да може развитието на тези части от страната да е устойчиво. Заради политиката на държавата, в резултат на която нова инфраструктура се изгражда главно в Южна България, тази част се развива доста по-добре от северната и привлича повече инвестиции. "Гепард" потвърждава тази тенденция, като показва, че в т.нар. южна икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас са съсредоточени 62% от всички растящи компании, които са реализирали приходи от 13.57 млрд. лв. през миналата година, или 63.4%.

Германският лидер от Божурище

Лидер в класацията е германският производител на автомобилни климатични системи Behr-Hella Thermocontrol (BHTC) с внушителния ръст на приходите от близо 4700%. Този резултат се дължи на факта, че предприятието в индустриалната зона в Божурище започна работа през пролетта на 2015 г. и тази година ще е първата цяла от дейността му в България. Постъпленията на българския завод "Бер-Хелла термоконтрол" през миналата година са били 43.247 млн. лв., като очакванията са през тази да достигнат 100 млн. лв., т.е. над двойно повишение на приходите. Освен производствена дейност компанията има и развоен екип, който е вторият по големина в групата. Досега в предприятието са вложени над 50 млн. лв., а през следващите две години BHTC планира да удвои производствените площи и служителите си. Германската компания е сред най-големите играчи в автомобилния отрасъл. Произвежда панели и уреди за обслужване и управление на автомобилни климатични инсталации, така също климатични сензори, контролери за въздух и нагреватели за стъкла. Сред клиентите й са световни марки като Daimler, BMW, Audi, Volkswagen, Volvo, Renault, MAN, Scania и др.

Месопеработвателното предприятие "Мултимес груп" от Лясковец е на второ място с ръст на приходите от близо 4500% - до 32.879 млн. лв. Фирмата е създадена през 2000 г., но като месопреработвателно дружество започва дейност през септември 2013 г. в нова фабрика, отговаряща на всички евростандарти.

Челната тройка допълва софийската "Евротранспорт 2000", чиито постъпления са пораснали през 2015 г. с почти 4200% и са достигнали близо 11 млн. лв. Тя е собственост на създадената през 2011 г. "Юрорент", партньор и официален представител в България на американската компания Carrier Transicold, доставчик на оборудване, резервни части и услуги за хладилен транспорт.

Успешните сектори

Анализ на класацията на 20-те най-растящи компании по сектори показва, че този на търговията е имал най-големи приходи. При търговията с автомобили те са 395 млн. лв., а при останалите търговци - над 364 млн. лв. Бизнесът с горива и производството на машини и оборудване са вторият и третият по значимост, като най-добрите компании в тях са имали постъпления от съответно 277 млн. и 274 млн. лв. през миналата година.

Технологичният бизнес се представя все по-добре – общите приходи на най-добрите 20 компании (които са различни) в него през последните три години почти са се удвоили – от 141 млн. за 2013 г. до 260 млн. лв. през миналата. Същото се отнася и за печалбата им, като за 2015 г. секторът е отчел най-добрия финансов резултат в класацията - 39 млн. лв. Следват бизнесът с метали и строителството – с печалби от 35.8 млн. и 27.4 млн. лв.

Интересно е да се отбележи, че в три отрасъла – горива, транспорт и храни и напитки, общият финансов резултат на 20-те най-добри компании в тях е отрицателен.

IT секторът е и най-рентабилният със съотношение между приходите и печалбата на 20-те най-добри компании от 15%. По този показател на второ място отново е бизнесът с метали с 14.3%, а трети е селското стопанство с 11.1%.

По-конкурентна икономика, но проблемите остават

Безпристрастните оценки на Световния икономически форум показват, че бизнесът в България става по-конкурентен. Според Глобалния индекс по конкурентоспособност на организацията за 2015 г. страната заема 50-о място от общо 138 анализирани държави, като отчита леко подобрение по показателите технологична готовност (интернет свързаност, мобилни абонати и т.н.), макроикономическа стабилност, пазар на труда. Основен проблем на средата на правене на бизнес остава ефективността на институциите, и особено на съдебната система.

В същото време предприемачите посочват като един от основните си проблеми липсата на добре обучени кадри. За справянето с него ще трябва да положат сериозни усилия, защото дори и да предположим, че средното и висшето образование в кратки срокове ще подобрят качеството си, новите кадри винаги ще имат нужда от практическа подготовка. До това заключение отдавна стигнаха IT компаниите, които откриха свои академии за подготовка на кадри. Подобни обучения предлагат и индустриални компании, което показва, че това е по-правилният път за разрешаването на проблема, отколкото постоянното чакане на бизнес организациите държавата да направи нещо в правилната посока. Вярно е, че в този случай са необходими допълнителни инвестиции от компаниите, но те със сигурност ще се изплатят. Още повече че такава е практиката в по-развитите страни от България.

Перспективи

В резултат на продължилата няколко години криза на голяма част от малките и средните предприятия в България се наложи да отложат инвестиционните си планове, а достъпът им до финансиране традиционно е по-труден. Ситуацията обаче се променя, след като през последните две години българската икономика се възстановява, като очакванията са това да продължи, макар и с по-бавен темп. Основните фактори за растежа се променят – от износа и държавните разходи през 2015 г. на вътрешното потребление през тази. Голям принос оказва и подобряването на пазара на труда, поради което и част от по-високо потребление се дължи на новите работни места. А те се създават главно благодарение на инвестициите в някои ключови сектори на икономиката – IT, аутсорсинг, производство на автомобилни части.

Така че от макроикономическа гледна точка са налице добри предпоставки за продължаване възстановяването на сектора на на малките и средните предприятия, защото според последните официални данни на Европейската комисия към края на 2014 г. България е в групата страни, в които добавената стойност и заетостта формирани от тях не са достигнали нивото от 2008 г.

Ситуацията в ЕС

Малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика и представляват 99% от всички компании. В последните пет години те са създали около 85% от новите работни места, при условие че две трети от общата заетост е в частния сектор в ЕС. Европейската комисия счита тези компании и предприемачеството като ключов елемент за осигуряване на икономически растеж, иновации, създаване на работни места и социална интеграция в ЕС.

2014 г. е била първата с ръст заетите в МСП в ЕС след финансовата криза, показва годишният доклад за сектора на Европейската комисия. Според него финансовото състояние на МСП се възстановява и те са започнали отново да наемат хора. През 2014 г. на тях в евросъюза се пада лъвският пай от създадените нови работни места в сектора на нефинансовите предприятия – със 71.4%. В 22.3 млн. МСП в страните от Европейския съюз са били заети почти 90 млн. души и тези предприятия са генерирали над 3.7 трлн. евро добавена стойност в общността. В сравнение с 2013 г. добавената стойност е нараснала с 3.3%, а заетостта - с 1.2%.

Възраждането на МСП е до голяма степен в резултат на подобрените макроикономически и бизнес условия. Въпреки това заетостта все още трябва да се увеличи, за да се постигне пълно възстановяване от кризата. Докато броят на малките и средните предприятия през 2014 г. е почти 2.5% по-висок от 2008 г., равнището на заетост в тях остава 1.3% под нивото от 2008 г. В анализа се открояват три групи страни в ЕС според развитието на МСП – с ръст на добавената стойност и увеличаване на заетостта над нивото от 2008 г.; с положителен темп на развитие и ръст на добавената стойност, но все още заетостта остава под нивото от 2008 г.; и третата, при която добавената стойност и заетостта не са достигнали нивото от 2008 г. България попада в третата група страни, заедно с Чехия, Хърватия, Кипър, Дания, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания.
Основни изводи от класацията Гепард 2016:

Видимо възстановяване

Малките и средните предприятия стават все по-конкурентни. Голямата разлика между севера и юга остава

Възраждането на регионите остава неравномерно

Различните темпове на развитие задълбочават централизацията на икономиката

Печалбите поемат нагоре

След две години на застой рентабилността на малкия и средния бизнес отново расте

И старите гепарди могат да скачат

20 от първите 50 дружества в миналогодишната класация задържат темпа си на растеж

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov
    • + 1

    "В класацията за най-динамичните компании "Гепард" за 2015 г. влизат 1557 малки и средни предприятия, в които работят близо 140 хил. души. През миналата година те са реализирали приходи от 21.4 млрд. лв., което е близо 25% от ц"

    Не, не е грешка: 140 000 човека са произвели 25% от брутния вътрешен продукт за 2015г, т.е. всичко в тази държава се произвежда от 700-800 000 човека. Толкова е работната ръка, която се намира и се обучава в момента в чужбина. Ако ги върнем, ще удвоим брутния вътрешен продукт, а от там и заплатите. А искаме ли да ги върнем? Или това е неудобно за някои политически сили в страната?

    Нередност?
Нов коментар