Строителство в подем

Но гигантите в бранша са едва 2% от всички строителни фирми на пазара и над 80% от приходите им се дължат на европейските фондове. Освен тях има още 4500 компании - средни и малки по размер, за които изминалата 2015 г. също може да се нарече добра. Логично е - възходът на големите и ударните разплащания по оперативните програми издърпаха целия сектор. Съживяването при малките и средните фирми се дължи и на други фактори - устойчивата тенденция за ръст на жилищното строителство например. Делът му е около 10% от всички договори в строителството, според данни на Камара на строителите в България (КСБ), но ръст има.

Трябва да се има предвид, че данните за строителната активност се различават. Тези на КСБ показват 1.5% ръст на издадените разрешителни за строеж на жилища и увеличение с 13% на разгънатата площ. Според статистиката на Националния регистър за ново строителство и реконструкции (bcc.bg), отчитаща всички започнати строителни обекти, ръстът при жилищните проекти на годишна база е цели 86%, като с най-голям дял е столицата. Регистърът отчита и възстановяване на пазара на офис площи с увеличението от 52%. За пръв път през последните три години се регистрира повишение при търговските площи, където има 112.99% повече започнати да се изграждат квадратни метра разгъната застроена площ. Въпреки увеличението обемите остават сравнително ниски, се посочва в анализа на bcc.bg.

Възход на малки и големи

Класацията на най-динамично растящите средни и малки строителни фирми показва, че приходите им са се увеличили с над 255% - от 75.6 млн. лв. през 2014 г. до 267.7 млн. лв. през 2015 г. Оборотите на компаниите от топ 20 в подреждането са нараснали с близо 24% - от 22 на над 27 млн. лв. В топ 10 влизат компании от всякакъв профил - такива, които работят основно по изграждането на малки и средни по мащаб строителни обекти, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, както и такива, които разчитат изцяло на частни инвестиции. Тук са и компании, ангажирани с енергийна ефективност, топлинни инсталации, разрушаване и демонтаж на строителни обекти и др.

С най-голям ръст на приходите и на първо място в класацията е строителната компания "Крит" с 24-годишна история зад гърба си. В годините преди кризата тя е една от най-големите, но след срива на имотния пазар влиза в графата на средните по мащаб - с под 249 служители и оборот под 95 млн. лв. Приходите й през 2014 г. са едва 1.7 млн. лв., а година по-късно - най-вероятно заради раздвижването на пазара на жилища и ваканционни имоти, скачат на над 13.5 млн. лв. От ръководството на компанията не пожелаха да коментират на какво се дължи промяната в представянето.

Нарастването с шест пъти на оборотите на старозагорското дружество "Клас Бойчев" го изстрелват на второ място. Основната му дейност е свързана с изграждане, преустройство и поддържане на тръбопроводи, отоплителни и технологични инсталации и др. През последните 6 години 80% от проектите на компанията са финансирани с евросредства, основно по Програмата за развитие на селските райони и Програмата за енергийна ефективност. През изминалата година е завършила 4 големи обекта от селската програма, един от които е за изграждане на отоплителни системи във ферми за отглеждане на пуйки и патки в Ихтиман. "В областта на агробизнеса трябва да представиш семпли, евтини и надеждни решения. Те трябва да бъдат евтини и като експлоатация и ремонт", коментира успеха на компанията управителят Мартин Бойчев (повече за "Клас Бойчев" може да прочетете тук).

Третото място отново е за компания, базирана извън столицата и неангажирана с изцяло строителна дейност. Това е създадената през 2008 г. в Костинброд "Космострой груп", която се занимава с разрушаване на строителни обекти, демотаж и извозване на строителни отпадъци. Оборотите й през 2015 г. растат с над 388% спрямо година по-рано и достигат 6.153 млн. лв. Още по-голямо е увеличението на печалбата - над 10 пъти - от 88 хил. лв. на 939 хил. лв. По думите на нейния собственик и управител Мирослав Гаврилов тази година ще бъде още по-добра. Причината е ангажирането на компанията с разрушаването и демонтажа на многобройните обекти в металургичния комбинат "Кремиковци". Това е основният и най-голям клиент на фирмата. През 2015 г. "Космострой" е премахнала редица обекти в "Кремиковци", като за всеки от тях се е явила на търг за избор на изпълнител. Тази годината работата по разчистването на металургичното предприятие продължава. По думите на Стефан Узунов ситуацията в сектора е се подобрила за всички през 2015 г.

Софийската "БМ инженеринг груп" - на четвърто място в класацията с ръст на оборота от над 340% до 16.45 млн. лв., е представител на строителните компании, ангажирани с европроекти, и по точно тези за неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони. По същата програма се финансираха много спортни площадки, градски центрове, енергийна ефективност на училища и детски градини в малки населени места, паркове, улична мрежа, къщи за гости и др. Фирмата е работила по проекти в Чирпан, Тополовград, Костинброд, Божурище и др.

"Ръстът се дължи на разплащането на проектите от изтеклия програмен период. Всички строителни фирми имаха работа", казва собственикът Алберт Александров. "Сега, през 2016 г., нещата са доста по-зле, новият програмен период още не е започнал, а, изглежда, това са основните източници на инвестиции в сектора. Трудно може да се разчита на чужди или местни инвеститори", продължава Александров и припомня проблема с невърнатия от държавата ДДС: "Все още не сме си получили ДДС в пълен размер, или по-точно 25%." През тази година мениджърът разчита основно на средствата от Националната програма за енергийна ефективност на жилищни сгради.

2016 г. - умерен оптимизъм

Докато за гигантите в строителството и онези, които разчитат на еврофондове, тази година се очертава тежка след златната 2015 г., динамично развиващите се малки и средни компании имат много повече поводи да са оптимисти. Шансове да се задържат на гребена на вълната имат най-вече компаниите в сектора на жилищното строителство и онези, ангажирани с енергийна ефективност - тук инвестициите са не само по линия на държавата, общините и ЕС, но и на частни вложители, които побързаха да се възползват от раздвижването на жилищния пазар след кризата. Статистиката е категорична: през първата половина на 2016 г. високото строителство в столицата бележи ръст от над 100%. При административните сгради, търговските и промишлените обекти също се наблюдава увеличение.

Независимо от регистрираната положителна тенденция все още има трудности - липсата на сигурност, високата междуфирмена задлъжнялост, липсата на условия за стимулиране на чуждите и местни вложения и др. Тези фактори дърпат назад не само строителството, но и икономиката като цяло.