Селско стопанство: Пореден триумф на зърното

В орбитата на "Агрия груп холдинг"

Лидерът в класацията "Комерс" обработва около 20 хил. дка със зърнени култури в Северозападна България, от които 8 хил. дка са собствена земя. Половината от площите през 2015 г. са били засети с пшеница, като голям дял има и рапицата. Компанията е еднолична собственост на Стефан Иванов и е вторият най-голям акционер в публичната "Агрия груп холдинг". С ръст на бизнеса за 2015 г. от над 300% дружеството завзе място в друга класация на "Капитал" - за най-големите през изминалата година зърнопроизводители. Тогава собственикът Стефан Иванов обясни, че гигантският скок на приходите на "Комерс" не идва от оперативната дейност, макар резултатите от нея също да са добри. По думите му ръстът е от финансови операции, свързани с акциите на "Агрия груп холдинг", откъдето дружеството е генерирало приход в размер на 11 млн. лв. Печалбата на фирмата за 2015 г. е била 8 млн. лв. спрямо 387 хил. лв. година по-рано.

Сред най-динамичните компании в сектор "Земеделие" през 2015 г. се подреждат и две дъщерни компании на "Агрия груп холдинг". Това са третата "Агра" и деветнайстата "Агро". Техните приходи растат съответно с 110% и 30%. И двете компании са земеделски и се занимават със зърнопроизводство. "Агра" ЕАД е придобито от групата през 2015 г. и по тази причина в годишния си отчет има приходи, които не могат да бъдат съпоставяни и анализирани като такива от групата", обясняват от "Агрия груп холдинг". Увеличението в оборотите на "Агро" пък се дължи на ръст в продадените стоки. За 2016 г. очакванията са приходите от продажба на продукция за двете дружества да не се отличават съществено от тези през 2015 г.

Устойчив растеж

Три от двадесетте дружества в секторното подреждане запазват присъствието си за втора поредна година, тоест имат устойчив растеж. Първото от тях е "Совата" АД, чийто бизнес през 2015 г. расте с 62% спрямо 2014 г. Година по-рано ръстът е бил 53%. "Совата" е дъщерна компания на севлиевската група "Балджиеви 91", която се занимава със земеделски бизнес и търговия с торове и препарати за растителна защита. В консолидирания доклад за дейността е посочено, че дъщерната фирма има широк обсег на дейности, сред които производство на зърно върху собствени земи, поточна линия за преработка на белен слънчоглед, производство на пелети от отпадъчна люспа, търговия и др. Компанията майка "Балджиеви 91" е собственост на Драгомир и Маша Балджиеви, а приходите на групата през 2015 г. са били 182.5 млн. лв.

Втората от устойчиво растящите компании е врачанската "Топ агро", а третата - регистрираната в Кривина "София Кампо" на Георги Георгиев и Димитър Димитров. През 2015 г. нейните приходи са пораснали с 33% до близо 8 млн. лв. спрямо 6 млн. лв. в предходната година, а през трудната за зърнопроизводството 2014 г. фирмата се нарежда трета в класацията в сектор "Земеделие" с увеличение на приходите от 65%. "София Кампо" обработва около 50 хил. дка с царевица, пшеница, слънчоглед, рапица в София-област.

Връщане в "Гепард" прави и най-динамичната през 2013 г. компания - "Био фарминг". Огромният растеж от 7000% тогава се дължеше на няколко сделки с еднократен ефект - едната от тях е ликвидацията на "Еларг фонд за земеделска земя", където компанията беше акционер. След една година отсъствие "Био фарминг" вече се представя в класацията с оборот, генериран от оперативната й дейност. Нейните приходи са се увеличили до 4.9 млн. лв. спрямо 3.1 млн. лв. година по-рано. Дружеството е собственост на основните акционери в "София Франс ауто" и развива зърнопроизводство в района на Криводол.

На осемнайсто място в класацията се нарежда още една компания от групата на динамично растящите холдинги. Това е "Българово", АД, чийто мажоритарен собственик с 51% дял е представляваната от Артур Акопян "Севан" ООД, а миноритарен дял има земеделска кооперация "Земя-92". "Българово" отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и др. като цялата й продукция е предназначена за износ. "Ръстът на приходите се дължи на по-големите капиталовложения и инвестиции, които направихме в стопанството. Годината за зърнения сектор беше по-тежка, но успяхме да вдигнем приходите благодарение на инвестициите. През 2016 г. ще също ще имаме ръст, но няма да е така голям", обясни Артур Акопян.

Дебютът на преработвателите

Големи ръстове през миналата година имат и три предприятия за белене на слънчоглед. Това са "ЕТ Никола Попов", "Юнисън" и "Тат сънфлауърс". Петата в класацията "Никола Попов" носи името на едноличния си собственик, който през 2014 г. пусна в експлоатация модерна фабрика за преработка на слънчоглед и тиквено семе в Дулово. Освен това през свързани дружества компанията обработва около 70 хил. дка земя със зърнени култури. Главните пазари за продукцията са държавите от арабския свят, а сега предстои фирмата да започне производство на нерафинирано олио. Бизнесът на "ЕТ Никола Попов" е пораснал с 87%. Тя е втората по големина на печалбата след лидера "Комерс". През миналата година печалбата е била 2.2 млн. лв. спрямо 2.7 млн. лв. през 2014 г.

Десетата "Тат сънфлауърс" е регистрирана в Ямбол и е собственост на турския гражданин Али Юълдирим. Компанията е специализирана в белене на слънчоглед, а предприятието й има капацитет за преработка 100 тона на денонощие. "Ръстът на приходите през 2015 г. идва най-вече от маркетинговите усилия, които положихме. През 2016 г. обаче очакваме да има спад на продажбите заради по-високата конкуренция на световния пазар и липса на евтина суровина в България", казва Озгюр Оджаклъ, управител на фабриката. Той обяснява още, че компанията няма собствени насаждения и набавя суровини от пазара. Продукцията й също е експортно ориентирана.

Производител на белени слънчогледови ядки и брикети от люспите им е и четиринайстата "Юнисън". Тя е базирана в Добрич и работи от 2013 г. Мажоритарен собственик е Кирил Милев, а партньори с по-малки дялове са Дарина Милева и Галин Василев. "По-големите приходи при нас идват от по-големият обем произведена продукция, който дойде от нови за компанията пазари и по-добра организация на начина на работа", казва Дарина Милева. Тя пояснява, че фирмата работи с партньори в Европа, Азия и Америка. Растежът на "Юнисън" е 38%. През 2015 г. печалбата на предприятието е била 215 хил. лв., а маржът й - много по-нисък от този, на който са работили повечето от големите предприятия в сектора.

Представителите на животновъдството

В класацията секторът на животновъдството е представен от едва две компании с бизнес в селското стопанство. Това са регистрираната в Пловдив "Комсо", която има кравеферма в Цалапица, и "Хибриден център по свиневъдство" АД в град Шумен, която е част от холдинга "Бони".

От март 2016 г. собственици с равни дялове в "Комсо" са управляваната от Александър Трендафилов "Т-Ком" и "Климат-А" на Гешо Гешев. Преди продажбата й тя се контролираше от Благой Каймаканов, брат на приближения до ДПС Венцислав Каймаканов. Според справка в Търговския регистър Благой Каймаканов е продал своите дялове в компанията за близо 1 млн. лв. Съдружникът му Григор Гяуров също се е разделил с миноритарния си дял. Купувачите са получили пълни права, като се задължават да изплатят договореното по сделката за период от две години.

Макар през 2015 г. дружеството да регистрира близо 150% ръст на приходите до 11.8 млн. лв. спрямо 4.7 млн. лв. година по-рано, то така и не е успяло да излезе на печалба. От финансовия отчет на "Комсо" се вижда, че през стопанската 2014/2015 г. фирмата е обработвала 9 хил. дка земя с фуражни култури, а през 2015 г. е отглеждала 645 дойни крави, от които е добила 2.464 млн. литра сурово мляко. Цялата растителна продукция е използвана за нуждите по изхранване на животните във фермата. Компанията е и един от големите получатели на субсидии в животновъдството. През миналата година тя е получила 708 хил. лв. дотации.

"Хибриден център по свиневъдство" в град Шумен се занимава с производство и продажба на угоени и разплодни животни, като две трети от реализацията им е за нуждите на месопроизводителя "Бони холдинг". През 2015 г. са реализирани 42 688 бр. животни, като 38 635 бр. от тях угоени, 92 броя подрастващи и 3961 бр. разплодни. Приходите на центъра са нараснали до 20.7 млн. лв. спрямо 14 млн. лв. през 2014 г.