Мариета Захариева: Правим инициативи, с които да сме по-близо до и полезни за бизнеса

Това ще е най-практичното нещо, защото, влизайки в картата, всяка фирма ще има достъп до търговските представители на България в цял свят, а те са 62. Първото приложение, което ще работи, е онлайн връзка с тях. Така ще могат да се идентифицират всички видове пазари и да са достъпни за фирмите. Смятаме, че тази инициатива и този продукт са революционни и са в полза на малкия и средния бизнес. В рамките на следващата година картата ще се разработва цялостно. За целта обаче компаниите трябва да са активни и всяка фирма, която иска да участва, трябва да бъде посетена от служител на агенцията.

Нарекохме това социална мрежа на бизнеса в България. Но как да са активни фирмите, какво точно да направят, за да влязат в тази карта?

- Могат да се обадят в агенцията, да пишат мейл, на място. Имаме и регионална мрежа от представители и комуникатори по сектор, просто фирмите трябва да се свържат с тези хора, да влязат в контакт. Друга цел с тази карта е да правим връзка между компаниите вътре в държавата - да стават подизпълнители на големи компании например или просто да си партнират, защото впечатлението ни е, че много от фирмите не се познават помежду си. Искаме да създадем мрежа между тях.

Как вървят проектите по националния иновационен фонд? От тази година има промяна в критериите, разкажете малко повече за тях.

- Бюджетът по него е 5 млн. лв. и се отпускат от бюджета на държавата. Критериите за прием обаче са променени през тази година. Едната промяна е, че вече могат да кандидатстват и току-що създадени компании. Проектите нямат минимален размер за финансиране, а максималният е 500 хил. лв. Друго интересно нещо е, че искаме да помогнем да проектите, които не са се класирали. За целта ще се опитаме да създадем банка от проекти, които са останали под чертата за финансиране, тъй като фондът е ограничен. Искаме да помогнем на тези, които са по-интересни и с потенциал да си намерят пазарно приложение, като ги свържем с фондове, предприемачи, бизнес ангели. Така ще стимулираме компаниите да подават проектите си дори и да знаят, че има риск да не се класират. Ще им помагаме чисто маркетингово, като се надяваме средствата да се увеличат.

Другото, е че досега нямаше изискване иновацията в проекта да е пазарно приложима. По тази причина идваха и проекти, които не бяха свързани с бизнеса и нямаше гаранция за практическо приложение - например университетски преподаватели с техни идеи и научни разработки. Сега целта и изискването е проектите да са пазарно ориентирани – за подобряване на производството, пазара и т.н. на компанията, която кандидатства с него. Това вече е ключово и се надявам, че ще има интересни проекти.

Освен това искаме проектите да са публични и да са полезни. Могат да излязат много интересни неща. Реално 5 млн. не са много, но пък са за научна дейност и в този смисъл нещата изглеждат като много добра помощ. Помагаме на хората, даваме тласък и възможност да се опита. Надяваме се всяка година да има прием, който е през есента и сега беше през октомври. В края на август направихме и много сериозна кампания в големите градове за началото на кампанията и кандидатстването.

В коя област трябва да са проектите, за да могат да кандидатстват?

-Областите са мехатроника и чисти технологии; информационни и комуникационни технологии и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните технологии. Ако една компания иска да развие такъв проект, тя може да кандидатства. Областите са съобразени със иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Как става оценката на проектите и кой участва в процеса?

- Пресяването и последващият контрол са на три нива. Първата група е административна и тя избира проектите, като в нея влизат членове на агенцията и заместник-министри на икономиката и на финансите. Второто ниво е от трима експерти - двама са по сектори, одобрени от Министерството на финансите, плюс финансов експерт. Те са независими и нямат нищо общо с администрацията.

На това ниво се прави преценка на бюджета и колко точно пари да се отпуснат. Третото звено е постоянен контролен одит орган, който следи за изпълнението на проекта и във всеки момент има право влиза в компанията и да осъществява контрол. Това са независими външни експерти. Съставът на звеното за контрол се състои от трима одитори, като единият е одитор по качеството, който следи постигането на индикаторите, дейностите и напредъка, а другите двама са финансисти одитори. Управителният съвет на иновационния фонд е съставен от зам.-министър на икономиката и зам.-министър на финансите. Тук е важна и ролята на медиите, затова искаме и публичност, да проследяваме как се движат проектите, кои са фирмите, как се развиват и какво се е случило с проектите им.

В какви направления ще развивате дейността си през следващите години?

- Ние сме институционален бенефициент по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" и така финансираме дейността си. В новия програмен период вече подадохме три нови проекта, като кандидатстваме за 10 млн. лв. по програмата, за да подобрим нашите инициативи. Ще развиваме основно три направления. Първите две са панаирите и изложенията. Целта ни е да представим България на по-високо ниво форуми. Давам пример с този в Санкт Петербург, който е на ниво Давос.

В рамките на този форум ще направим съпътстващо събитие за български и руски фирми. Форумът е през юни и наистина е на високо ниво. През миналата година се опитахме да съберем бизнес делегация, но не беше толкова лесно, тъй като най-ниската такса е 5 хил. евро. Сега обаче получаваме подкрепа и няма да има такива. Това ще е наше събитие заедно с руската агенция за малки и средни предприятия в рамките на големия форум. Изменяме фокуса от това да ходят само няколко фирми към по-масово посещение. Целта ни е да има по-голямо представителство. Другото ни направление е бизнес картата, за която говорихме.

Докъде стигна идеята да правите представителства в градовете и да се срещате с бизнеса?

- Вече започнахме с тези срещи и те се случват в общините. Нашите представители са в топла връзка с бизнеса и се информират взаимно. Предстои тук да направим и приемна в централата, в която да правим такива срещи и събития.

Интервюто взе Тодор Тодоров