Машина за пари

Освен това основният й асортимент като машините за броене и сортиране на пари, както и терминалите за обмяна на валута текущо намират пазар въпреки прогнозите, че бъдещето е в електронните плащания. "Потокът кеш в определени географски райони на света винаги ще е най-сериозният и България попада в тези ширини по ред причини. Една от тях е, че кешовите плащания са плащания без следа", казва основателят на "Банк тех сис" Юлиян Димитров (виж интервюто).

Удобна ниша

Живял и работил в Германия като компютърен специалист повече от 20 години, след демократичните промени през 90-те години Димитров се връща в България и основава компанията заедно със съдружника си Людмила Делчева. От самото начало бизнесът е ориентиран към производството на машини със специално предназначение. Това са броячи на банкноти, които могат да сортират по купюри чрез вградените скенери за разпознаване на образа върху банкнотата. Произвеждат се още сортировачи на монети, машини за валидиране, сортиране и отчитане на ваучери, терминали за самообслужване, като например автомат за зареждане на предплатени карти на мобилни оператори. Най-голямата гордост на фирмата е автоматът за обмяна на валута, който е една от последните инвестиции и сега започва да се предлага на пазара. Машината може да приема 24 номинала чужда валута като евро, паунд, долар, рубла, швейцарски франкове и други и ги обменя в български левове. Връща банкноти от 5, 10, 20 лв., както и монети. Рестото е с точност до 5 стотинки.

"Имаме инсталирани такива по курортите. Клиенти са ни предимно обменните бюра, откъдето информацията е, че една такава машина се изплаща за един сезон. Цената е около 8200 евро. Вместо да наемат помещение минимум за 4 месеца, да плащат ток, охрана, заплати, на тази машина й трябва само интернет. Работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Обменните курсове се задават дистанционно по интернет. Единственото нужно е от време на време някой да идва да я обслужва. Подходящи са вечерните часове, когато чейндж бюрата не работят, полезни са за хотелите, които имат гости целогодишно, а също и за казината", обяснява Юлиян Димитров. Според него е жалко, че банките все още не проявяват интерес към машината, която би могла да се сложи в зоните им за самообслужване.

Според Димитров компаниите като "Банк тех сис" отдавна са измислили устройства, които решават конкретни потребителски проблеми, но големите клиенти като банките, от които зависи да се направи по-мащабна инвестиция, все още не се решават на това. Има произведени машини, които биха могли да развалят едри пари на дребни, но тъй като няма кой да ги купи и предложи на потребителите, засега те стоят в складовете като непродадени прототипи. За магазините това с дребните е голям проблем, тъй като клиентите им идват при тях с големите купюри, взети от банкоматите и очакват ресто с точност до стотинка. В същото време няма практика в банковите клонове да развалят 500 лв. банкноти на монети от най-ползваните номинали например. Няма практика и да се носят чували с монети, които в банката да преброят, да уедрят в левове или пък да заверят получената сума по сметка.

В "Банк тех сис" смятат, че мобилното разплащане няма да изяде бизнеса им с производство на машини за пари, тъй като България е сред дестинациите, където кешовите разплащания ще се задържат най-дълго. Причината е не само че те не оставят следа, а и защото потребителската култура е такава. Подготвят се за времето, когато страната би се присъединила към еврозоната, и очакват, че тогава ще са сред най-конкурентните на пазара, защото устройствата им лесно могат да се пренастроят. Докато чакат това да се случи, "Банк тех сис" се ориентират към измислянето на други сложни машини, които работят с пари и платежни инструменти. Автоматите за продажба на билети за градския транспорт са най-големият им удар от последните две години. След като са спечелили поръчка на община Варна, сега се целят в конкурсите на Бургас и София.

Сурова конкуренция

В дружеството са наясно, че са малки и за подобни проекти могат да разчитат на партньори, с които участват в консорциуми. Като експертиза обаче са една от петте или шестте компании на пазара, твърди Юлиян Димитров. На въпрос за качеството на конкуренцията помежду им Димитров споделя, че тя се изкривява от клиентите. "Примерно ние с тези клиенти имаме договори за сервизна поддръжка и те ни плащат 20 - 30 лв. на месец. За тази цена аз не мога да пратя техник в центъра, който да паркира един час в синя зона и през това време да почисти машината и да я обслужи. В същото време има фирми, които предлагат същото за 15 лв. Въпросът е обаче какво се прави за тези пари. Техникът може да отиде и да каже "О, тази машина е много развалена" и да вземе 15 лв. за профилактика, но още 500 лв. за ремонта. А ние отиваме, почистваме я, правим я да работи и това за 30 лв."

Проблемът според Димитров идва от клиентите, които се подмамват от по-ниската цена и не ценят, както подобава, качественото изпълнение и услуга. "Познавам банкери, които никога не са слизали в касовите салони на своите банки и не знаят как се работи там. Но те са хората, които решават коя фирма да наемат. Други пък правят търгове за машини само по документи. Без да ги видят какво могат да правят тези машини."

Фотограф : ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Юлиян Димитров, собственик и изпълнителен директор на "Банк тех сис": В производството е почти невъзможно намирането на способни хора, на които им се работи

Какво точно предлага вашата фирма и кои са потребителите на вашите машини?

Произвеждаме или внасяме всякакъв вид специализирано оборудване за работа с пари. Клиенти могат да са ни банки, търговски вериги, магазини, най-общо, всички, които работят с пари и имат нужда да ги преброят, сортират, опаковат. Друг вид дейност ни е производството на специализирани машини като терминали за обмен на валута и терминали за продажба на билети. Имаме терминали за самообслужване, например за зареждане на карти на мобилен оператор или терминал за услуги за бюрата по труда. Тези устройства ги разработваме по индивидуална поръчка на клиента.

Колко голяма е конкуренцията ви в това, което правите, и ако трябва да се сравните с останалите, къде сте вие?

Браншът е много специфичен. Бих казал, че сме една от трите най-големи фирми от петте или шестте, които се занимават с това в България. Почти всички са в София, защото тук са централите на банките. Във фирмата в момента работят 15 души, като в зависимост от прилива на работа ставаме и повече.

Конкуренция ли ви е китайският внос?

В Китай произвеждат такива машини със сигурност, но те не отговарят на българските изисквания. Те нямат фискален принтер по българското законодателство, а акцепторите им за банкноти и монети не работят с наши пари. А ние купуваме и влагаме европейски компоненти, защото може би един ден ще влезем в еврозоната и ще ни бъде много лесно да преоборудваме машините.

Защо предприемачите предпочитат да правят софтуер, отколкото хардуер?

Софтуерът изисква по-малко инвестиции, по-малко труд, по-лесно се намира персонал. А за хардуера е изключително трудно, почти невъзможно намирането на способни хора, на които им се работи.

Възможно ли е причината да е в очакванията, че голяма част от бизнеса става електронен и безкешов?

Факт е, че не намалява ползването на машини. Перспективите може да са такива, но потокът кеш в определени географски райони на света ще е най-сериозният и България попада в тези ширини по ред причини. Една от тях е, че кешовите плащания са плащания без следа, докато, когато платите с кредитна карта, през телефона си, през интернет банкиране, тогава оставяте следа. А и всички по-възрастни наши съграждани не могат да работят с мобилните устройства. Вземат си пенсията от банкомата и после ходят и пазаруват кеш по магазините. Така са свикнали, такова им е мисленето. Освен това все още е много голям процентът на несигурност в електронните плащания.

Какво би могло да раздвижи вашия бранш?

Ако клиентите ни спрат да инвестират на грешните места и започнат да влагат в услуги, за които има потребност сред дребните потребители. Трябва да се правят повече зони за самообслужване, на които да има и машини за раздробяване или уедряване на пари. Да знаете да има банка, в която може да отидете и да поискате да ви развалят 500 лв. на монети от по 10 стотинки? Или пък банка, в която малкото магазинче може да отиде в края на деня и да изсипе един чувал стотинки, тя да ги приеме, да ги завери по сметка или да ги уедри в банкноти? Ако имате магазин, ви трябват по-дребни номинали, за да може да връщате точно на вашите клиенти, сте много ограничен откъде да ги вземете. Единственият вариант е да сключите договор с инкасо фирма, която срещу 30 - 50 лв. на зареждане ви носи това, което сте заявили няколко дни предварително. По мои данни в България има само пет монетосортиращи машини в търговските банки и една от тях е задължена да има такава машина, защото обслужва потоците от градския транспорт.

Как гледате на бизнес средата у нас?

През последните години сме мръднали напред, особено в технологиите, но продължаваме да си имаме тези български болежки кой кого ще прекара, кой от кого и как ще открадне. Най-големият проблем е, че едни са фирмите, които предлагат асортимента от продукти, а други са фирмите, които купуват тези продукти. И тези, които трябва да купят, трябва да имат съответната култура на купувача, за да знаят какво искат да купят, да го видят и тогава да го направят. А не да купят нещо, което не им трябва, да похарчат едни пари излишно, след това да хвърлят машината в склада и после да купят нещо друго. Това за съжаление го виждам при големи фирми.