Мариета Захариева: Малките и средните фирми имат голям потенциал за излизане на нови външни пазари
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия пред "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Мариета Захариева е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Преди да поеме агенцията, е работила на ръководни позиции в Първа инвестиционна банка и в Банка ДСК. Била е изпълнителен директор на Асоциацията на българските износители. Тя е бакалавър по финанси и магистър по маркетинг от УНСС в София, както и магистър по финанси от Стопанска академия "Димитър Ценов" в Свищов. С нея разговаряме за проблемите, възможностите и перспективите пред малките и средните български предприятия.С какви проблеми се сблъскват най-често малките и средните предприятия и какво искат като помощ, съвет, подкрепа съдействие от вас?
- В последно време много се направи за създаване на адекватна среда за малкия и средния бизнес и беше постигната финансова и икономическа стабилизация на страната. Работи се в посока отпадането на редица лицензионни, регистрационни и административни режими. По-задълбоченото проучване обаче показва, че това не е достатъчно. Малкият и средният частен бизнес в България имат редица слаби страни. Например преобладават предприятия в сферата на търговията и услугите. Голям брой фирми не преследват растеж и увеличаване броя на заетите, забелязва се проблем с намирането на финансиране. Около 2/3 от малките и средните предприятия продават на локалния пазар, а само около 1/4 на националния. Има труден достъп до технологии и ноу-хау и недостатъчен опит в областта на маркетинга, стратегическото планиране, счетоводството и администрацията и др. Естествено има недостиг на кадри. Голям проблем за тях е промотирането и представянето на международните изложения, ако решат да излязат на външните пазари. Оказва се, че искат да пробият в чужбина, но не са готови. Дори нямат интернет сайтове, включително и на английски език. Най-често нямат достатъчно голямо производство, за да задоволят исканията на вероятните им партньори. Затова сме се насочили да обучаваме предприемачите как да се подготвят за излизане на международните пазари.
Напоследък забелязваме и друг сериозен проблем. Повечето малки и средни предприятия не знаят, че трябва да включват клаузи за закрила на търговските си тайни при сключването на договори. Такива клаузи трябва да има при сключване на трудови договори със служителите и при договори за партньорство с други компании. В противен случай съществува риск от разкриване на търговската тайна. Освен това много фирми често пренебрегват включването на необходимите клаузи за конфиденциалност в договорните споразумения с партньорите си. Предприемачите трябва да знаят, че може да се претендира за нарушение на търговските тайни само ако е налице някакво фактическо доказателство, че са били предприети действия за защита на уникалната бизнес информация. Защитата на интелектуалната собственост е съществен стимул за иновации, нови открития и творчески произведения, както и за разрастването на компаниите. Тя помага на фирмите да привличат инвестиции, да увеличават пазарната си стойност и да участват в разработването на нови пазари. Като цяло компаниите, които използват в пълна степен своите права върху интелектуалната собственост, постигат по-добри икономически резултати и по-висока пазарна стойност от тези, които не го правят. В някои случаи малки и средни предприятия, които разчитат на запазване на своите права, отчитат по-висок растеж до 20% в сравнение с подобни предприятия, които не отдават особено значение на нея.
Какъв е интересът към български стоки в чужбина, какво най-много се търси и в кой сектор?
- Участието на България в международните панаири и изложения показва, че се търсят най-много вина, традиционни наши храни, като повечето са биопродукти, козметични изделия на основата на розовото масло, мебели, фармацевтични продукти и др. Наскоро например на международния панаир за малки и средни предприятия – CISMEF2017 в Гуанджоу китайска компания сключи договор за партньорство с българската "Средногорска роза". Интересен момент беше, че нашата фирма участва за пръв път на чуждестранно изложение и веднага сключи договор. Споразумението е за производство на маска за лице с колаген и българско розово масло. Китайската компания е сред най-големите производители на колаген. Като цяло се засилва интересът към продукция, с която България вече започва да е позната. От години нашите рапани и месо от тях се търсят на японския пазар. Продължават да ни запитват японски фирми за български партньори. От Япония вече има интерес за сушени биоплодове и ядки, пчелен мед, сирене и кашкавал и вино.
Засилен интерес има на външните пазари на гъше и патешко месо. България е сред лидерите в производството на патешко и гъше месо в света. Според данните на Евростат Франция е абсолютният лидер в производството на патешко и гъше месо в Европа, като произвежда около 234 хил. тона продукция, или около половината от тази в целия ЕС. След нея се нареждаме ние, Унгария, Белгия и Испания.
Кои сектори се представят най-добре в икономиката на МСП?
- Микро, малките и средните предприятия генерират около 61% от БВП на България. Това са около 74 млрд. лева оборот. От тях повече от 50% от всички средства са в рамките на малкия бизнес в страната. Определено на първо място се представя най-добре ИКТ секторът. Той държи близо 50% дял от износа на бизнес услуги и е с най-висок иновационен интензитет и с най-много регистрирани патенти. България наистина има с какво да се гордее в тази сфера – много българи са водещи кадри в най-успешните IT компании, а вече и у нас започнаха да се развиват много добри фирми. Страната ни отдавана е призната и като добра дестинация за аутсорсинг на подобни услуги.
Дpyг дoбъp пpимep e мeбeлнaтa индycтpия. Имa мeбeлни ĸлъcтepи, ĸoитo дaвaт възмoжнocт нa мaлĸитe бългapcĸи пpoизвoдитeли дa yчacтвaт в пo-гoлeми пpoeĸти. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. Мебелната промишленост има значителен потенциал за създаване на добавена стойност. Секторът играе важна социално-икономическа роля. В него оперират около 2000 фирми, които осигуряват заетост на около 20 хил. души. Хранително-вкусова промишленост има сериозен дял от икономиката на МСП и е с най-голям дял в производството по отношение на заетостта и приходите.
Какво се случва с процедурата по осмата сесия за финансиране от иновационния фонд? Кандидатствали компании се плакаха от забавяне на процедурата?
- Външните експерти по Националния иновационен фонд (НИФ) подписаха вече анекси към договорите за оценяване на проектите по осмата сесия. Става въпрос за учените от БАН и университетите. С подписаните анекси ще могат да бъдат изплатени хонорарите за извършената работа. В договорите е записано, че средствата се изплащат след приключване на осма сесия и обявяване на класирането. Анексите са за разплащане след извършване на оценяването и след подписани приемно-предавателни протоколи. Реално работата от учените е приключила и има подписани протоколи. Това ни дава основание вече да пристъпим към изплащането на хонорарите.
Поискала съм свикване на Управителния съвет на НИФ, за да се вземе решение за обявяване на класиране на иновационните проекти и за това кои от тях ще получат финансиране. Средствата във фонда по осма сесия няма да достигнат за всички оценени проекти с над 60 точки, както е записано по правилата. Техният брой е 84 и са на стойност около 16 млн. лв. Общо бяха подадени 192 предложения. Проф. Георги Райчевски, който е сред оценителите и програмен директор на ГИС трансфер център към БАН, предложи на срещата да бъдат финансирани проектите с над 75 точки. Останалите експерти бяха на мнение, че трябва да се търсят допълнително средства за всички иновации, защото след като са получили високи стойности, означава, че са добри. Решението обаче накъде ще върви трябва да се вземе от УС.
Агенцията ще управлява и ваучерите за листване на фондовата борса на малки предприятия. Какви ще са изискванията, срокове?
- Ваучерната схема се предвижда да бъде на обща стойност почти 4 млн. лева и ще се осъществи с финансовата помощ от ОП "Иновации и конкурентоспособност". Тя ще бъде насочена към малки и средни фирми, които решат да пуснат акции на фондовата борса. С предложената ваучерна схема предприятията ще могат да покриват разходи за услуги по подготовката си за емитиране на ценни книжа и за първичното им предлагане на фондовата борса, като всяка фирма може да разчита на помощ до 50 хил. лв. Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг.
Чрез новата процедура компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори. Привлечените чрез борсата средства могат да се използват за инвестиции за разширяване на дейността на публичните компании. Не на последно място се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества. Капиталовият пазар у нас има потенциал да реализира очакваните по-големи обороти и да изиграе ролята на своеобразен мост между българските малки и средни предприятия и потенциалните инвеститори. Инициативата може да стимулира повече компании да решат да излязат на борсата. Най-важното е, че българските предприятия чрез увеличението на капитала си ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а това ще доведе до по-висок икономически растеж на страната.
А каква ще е точно ролята на вашата агенцията в процеса?
- Финансирането по схемата ще се осъществява чрез предоставянето на ваучери на стойност 50 000 лева, а бенефициент ще бъде нашата агенция. Ние ще администрираме процеса и ще набираме заявления за получаване на ваучер. Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията ще се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления след изчерпване на финансовия ресурс по схемата, ще бъдат включени в "резервен списък".
На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса. В случай че не го спазят, техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите, включени в резервния списък. Останалите детайли по схемата се обсъждат в момента на оперативно ниво от експертите на управляващия орган, агенцията и фондовата борса. Очаква се в близките седмици да бъдат разписани крайните варианти на изискванията и на етапите по схемата. Тя ще заработи през следващата година.
Интервюто взе Тодор Тодоров
На хартия или PDF
2 коментара
Каката от снимката какво общо има с бизнес и предприятия?
Това с ваучерите за Листване на Фондовата борса беше най-голямата измислица, която съм чувал. Все едно да раздават безплатни жатони за казиното зад ъгъла. Може ли така да заблуждават Българския Бизнес с такива хазартни дейности, вместо да ходят да си търсят Нови пазари, Нова Работа, Нови Партньори, които всъщност ще са Косвени или Преки Инвеститори в бизнеса им. Какви са тези Ваучери, какви са тези Точки за Одобрение? (директно пораждащи корупция, след като някой ще ги определя като при Конкурс за Красота)
В казиното всички ги приемат без точки и одобрение - Аха...да се били подготвили за листване на БФБ и ако няма интерес на първото IPO, след това г-жа Захариева лично ли ще им бърше сълзите, че са се провалили? Браво на Държавата и за "ПОДКРЕПАТА" й за Малкия и Среден Бизнес.
Уникално Развитие за Българския бизнес посредством Ваучери за Листване на Фондовата Борса. Искат изведнъж да станат супербогати и Захариева, "милата", я карата да им хвърля звезден прах в жадните им за имане и богатство очи. Ако една фирма (независимо малка или голяма) има специално намислена стратегия да играе на която и да е борса по света - г-жа Захариева ли ще чака да я одобри с нейните точки и тя да кажела коя фирма да играела или не - Фирмата нея за одобрение ще чака - точно нея и Господина от БАН. Май пак изпратихме децата в Детската Градина.
Спомням си вица, когато циганите отишли да викат и да стачкуват пред бай Тошо и той излязъл и ги попитал: - "КАКВО ИСКАТЕ?", а те му отговорили: - КАКВОТО ДАДЕШ, БАТЕ, ВСЕ Е КЯР". Тези фирми, които чакат на тази Агенция, всичките на такива ми приличат. (нищо лично, г-жа Захариева). Успех! Като слезете от Трона на Агенцията един ден, съм сигурен, ще правите много по смислени неща за Българския Бизнес. Здравословното състояние на Малкия и Среден Български Бизнес въобще не е добре, а Държавата им хвърля "ФИШЕЦИ", вместо да ги остави всичките на естествения подбор.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.