Шведски растеж
"АК пластроник" увеличава оборота си с над 130%, след като собственикът прехвърля част от бизнеса във Велико Търново
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Име: "АК пластроник"Сектор: Електроника
Създадена: 1969 г.
Акционери: AQ Group
Изп. директор: Емил Николов
млн. лв. достигат продажбите на компанията през 2016 г., а броят на работниците минава 100.
Не са много соцпредприятията, преживели успешно промените и оцелели до днес. Един от добрите примери за това е някогашният Завод за запаметяващи устройства (ЗЗУ) във Велико Търново, който не само че работи, но и расте - под ново име и с нов собственик. След като през 2014 г. става част от шведската AQ Group, "АК пластроник", както вече се нарича, почти утроява оборота си, а само за миналата година приходите й скачат със 130%.
Днес предприятието прави компоненти за световни производители на системи за индустриална автоматизация като ABB, а успехът му до голяма степен зависи от успеха на клиентите. Зад значителния ръст миналата година обаче стои друг фактор - преместването на част от производството от Швеция в България. С това пък идва и близо двойно увеличаване на работниците във Велико Търново. За тази година компанията очаква да добави нови 11-12% към продажбите си благодарение на привлечените нови клиенти.
Готови продукти
"АК пластроник" е създадена през 1969 г. като Завод за запаметяващи устройства. Приватизирана е от работническо-мениджърско дружество, а от 2000 г. мажоритарен собственик с 95% е "Златен лев холдинг". През 2005 г. компанията е преименувана на "Карат електроникс" и започва да произвежда касови апарати и електромери. Чуждестранният инвеститор AQ Group влиза през 2014 г., като купува акциите на холдинга. Тогава се променя и името на компанията. Това всъщност е третата инвестиция на шведската група в България, след като през 1996 купува фабрика в Годеч (сега "АК магнит"), а през 2003 г. става собственик на предприятие в Радомир ("АК електрик").
Днес касовите апарати и електромерите формират само 10% от производството на дружеството, а основните продукти са различни видове техническо оборудване. Предприятието има цехове за насищане на платки, за производство на пластмасови детайли и за монтаж, така че накрая предлага готови изделия на клиентите си. "Предимството ни е, че можем да произвеждаме готов продукт, тъй като повечето ни конкуренти произвеждат или само платките, или само пластмасовите компоненти", казва изпълнителният директор Емил Николов. Предприятието прави и тестване на изделията. Клиенти са производители на системи за индустриална автоматизация, в които се влагат продуктите на "АК пластроник", а най-големият от тях е мултинационалната корпорация ABB, която има заводи и в България. Продукцията на "АК пластроник" обаче е насочена към Швеция и Сингапур, а третият по големина пазар е Германия.
Трансфер и нови проекти
През миналата година оборотът на компанията нараства със 131.3% до 8.2 млн. лв. и тя се нарежда на второ място в секторната класация на машиностроителните предприятия. Печалбата на дружеството за 2016 г. е 130 хил. лв.
"Причината за скока на продажбите е трансферът на проекти от Швеция", каза Николов. Една от фабриките на групата в скандинавската държава е била затворена, а ноу-хау и машините са били прехвърлени във Велико Търново заради по-ниските разходи тук. С това е нараснал и екипът на българското предприятие - от около 50 - 60 души до над 100 в момента. "Продължаваме да набираме персонал, тъй като има тенденция за увеличаване на поръчките", уточни Николов. И добави: "Надяваме се и на нови проекти, като вече напредваме в подготовката на няколко."
Това е и причината компанията да прогнозира допълнителен ръст през тази и следващата година. "Целта ни за 2017 г. е да увеличим продажбите с 11-12% и засега изглежда, че ще я постигнем", каза Николов.
Не само цената е важна
По-ниските производствени разходи и съответно по-ниските цени в България са важно, не недостатъчно условие за привличане на клиентите. "Ние се конкурираме с всякакви фирми - шведски, немски, прибалтийски, полски и т.н., и само един от елементите на конкуренцията е цената", казва Николов. По думите му решаващо значение имат също качеството и сроковете на изпълнение.
Това вероятно е причината за очертаващата се тенденция през последните години производителите да се преориентират от Азия към Европа. "Ако търсиш качествен продукт в Китай, цената е като в Източна Европа. За продукти еднодневки можеш да постигнеш по-добра цена, но нашите са сложни - изискват се инженерни усилия, чертежи, прегледи, одити и т.н. Затова за нашите клиенти е по-добре да дойдат в Източна Европа, тъй като времето за реакция при нас е много кратко", добавя той.
Битка за кадри
Големият проблем за компанията, както и за много други като нея, е намирането на нови работници. Задачата съвсем не е лесна, въпреки че градът има история с техническите специалисти от времето на ЗЗУ и другото голямо соцпредприятие - радиозавода (произвеждал телевизорите "Велико Търново"), във всяко от което са работили по около 3000 души. Именно заради тези традиции шведската компания избира Велико Търново за третата си инвестиция в страната. За последния четвърт век обаче ситуацията се е променила. "Кадрите, които са в предпенсионна възраст, са трудни за мотивиране, а също така са по-неразположени към иновации и нововъведения. В същото време младите ефективни и адаптивни кадри се ориентират към западноевропейския пазар на труда и са доста подвижни и трудни за задържане", казва Николов.
Решението, което "АК пластроник" си е намерила, са вътрешнофирмените обучения. Първо е поканила международно призната сертифицираща агенция, която да сертифицира двама обучители, които от своя страна да обучават работещите. Затова от новите работници не се очаква да имат специален опит, а важно е единствено да са сръчни. Самото обучение е по стандарта за производство на електроника (IPC), който се признава от цялата електронна индустрия. Освен това във фирмата са разработени много подробни работни инструкции, което улеснява операторите, така че за около месец те вече могат да работят на добро ниво. Доста повече - около година, обаче е необходимо да се обучат специалисти, които монтират и инспектират фина електроника. Операциите при тях са деликатни и се изисква опит. "Отнема време да се подготвят такива кадри, а след това трябва и да ги запазиш, защото всеки иска да ги открадне", казва Николов.
Особено ожесточена е битката за по-специализираните кадри, като заради недостига им около Пловдив т.нар. head hunters вече са преминали Балкана и таргетират хора в Търново. "Мотивацията на нашите служители не е само в заплатата, а се стараем да осигурим отлични условия на труд - спокойна работна среда, уважение, социални придобивки, допълнителна здравна застраховка", обяснява Николов. "Това е част от шведската корпоративна култура. Навсякъде можеш да си построиш завод и да си купиш най-новите машини, но трябва да умееш да привлечеш хората, да ги задържиш и мотивираш", добавя той.
За групата
Шведската AQ Group е създадена през 1994 г. и в момента има 26 завода в 12 държави (Швеция, България, Сърбия, Унгария, Естония, Полша, Литва, Мексико, Италия, Индия, Китай и Тайланд). Общо за компанията работят над 5300 служители. Оборотът й за 2016 г. е 3.3 млрд. шведски крони (около 350 млн. евро). В България групата има три завода - "АК магнит" в Годеч, "АК електрик" в Радомир и "АК пластроник" във Велико Търново. В българските предприятия работят над 1000 души.На хартия или PDF
5 коментара
Охх, и тези имали проблеми с кадрите...
Ами ще имат проблем с кадрите в Търново.
Ако например си инженер с 5-6 години стаж и взимаш между 1200 и 2000лв в София или Пловдив... би ли се преместил в Търново.
Трябва примерно да ти предложат още по-висока заплата, а не виждам ка ще стане.
освен това доста хора с добри позиции в международни компании пак напускат градове като, Ямбол, Сливен, карнобат и т.н. след като децата им станат на възраст за училище и отиват ... та проблема е не само заплата, а околна среда, възможности за образование и т.н.
В. Търново може да предложи подходяща среда за живот на квалифицирани хора. Във всеки случай по-добре от Годеч и Радомир. Явно основният проблем е заплащането. Принципно, когато някой се мести само за да пести разходи, друго едва ли може да се очаква и все си мисля, че подобни статии трябва да го застъпват този въпрос, а не да отразяват с патос поредните стиснати западняци.
Хубави класации правите с един голем недостатък - колко е работната заплата??? Стига стенания за недостиг на персонал, пишете за колко трици ловят маймуни тия велики хед хънтъри???
Тази статия е поръчкова.Идете в тази прословута "шведска" фирма и попитайте с какъв инженерен състав разполагат.Ще умрете от смях като разберете.Попитайте ги и какви собствени разработки имат.Тогава вече смехът ще стане неистов.В тази "фирма" или се перат по някакъ начин пари,или нещо друго става,непонятно за човек с нормална логика.Назначават се така наречени "мениджъри",които са задължително икономисти,или други "специалисти",дето нямат хал хабер от производство,но за сметка на това са с тлъсти заплати.Пускат се едни надути балони за "Лин"система,"Кайзен" и други вятърни мелници,а в същото време искат само едни "сръчни ръчички" да работят за мижави заплати
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.