Малките лидери в бизнеса

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Въпреки все още лошата среда за бизнес и проблемите с липсата на достатъчно квалифицирани кадри, българската икономика има променен облик. Със сигурност резултатите щяха да бъдат още по-видими, ако не беше глобалната криза, която се отрази тежко на бизнеса. Ситуацията обаче се променя през последните две години – икономическият растеж продължава да нараства, безработицата намалява, заетостта се увеличава, износът на стоки е рекорден.

И голямата заслуга за положителната промяна е на малкия и средния бизнес. Освен че МСП са 99% от всички компании, те осигуряват две трети от произведената добавена стойност и над три четвърти от работните места.

Годишната класация "Гепард" на "Капитал" за най-динамичните малки и средни предприятия в България през 2016 г. показва, че приходите на компаниите в нея са се увеличили с 30% за една година. В нея влизат растящи малки и средни бизнеси, които постигат по-добри резултати. "Гепард" изследва динамиката на развитието им през миналата година, а основният показател е ръстът на приходите.

По-малко компании в класацията

За разлика от предишните две класации сега в "Гепард" влизат по-малко малки и средни предприятия – 1409 с близо 86 хил. души персонал, или с около 150 компании под броя от тази за 2015 г. Най-динамичните МСП са реализирали през миналата година приходи за 16.9 млрд. лв., което е 17.9% от брутния вътрешен продукт за 2016 г., който нарасна до 94.13 млрд. лв.

Нетната печалба на участниците в "Гепард" е почти 1.14 млрд. лв., а активите им – 11.7 млрд. лв. В топ 10 попадат компании от седем сектора, най-много от строителството - три. От първите десет шест компании са базирани в София и по една в другите водещи региони – Пловдив, Варна, Бургас, както и една в Благоевград. Тази малка извадка точно отразява и голямата картина - София остава и дълго време ще продължи да бъде безспорният бизнес център на страната. А южната икономическа ос София – Пловдив – Стара Загора – Бургас е далеч напред пред всички останали части на страната. На север Варна няма конкуренти. Въпреки че бизнесът в Плевен, Русе и Велико Търново изглежда, че се възстановява, очевадната разлика между икономиката на северната и южната част на страната дълго време ще продължи. И дори доизграждането на магистрала "Хемус" да приключи след десетина години, това трудно ще се промени.

Търговската дейност – на едро и дребно, е най-предпочитаната дейност за МСП, влезли в "Гепард". Малко над една четвърт от приходите се падат на компаниите в търговията на едро, а още над 11% на тази на дребно. Секторът с най-малко приходи е на горивата, следван от производителите на облекло и текстил и други производства.

София и останалите

Без задълбочен анализ е ясно, че бизнес активността в страната продължава да е концентрирана в София, а Пловдивска област през последните години успешно привлича редица производители в индустриалните зони около града. Третият център остава Варна, който е безспорният лидер в Северна България.

През последните три години в София се намират около 40-42% от компаниите в класацията, които формират между 43 и 45% от общите приходи. Същото важи и за Пловдив, който твърдо е вторият бизнес център в страната. Челната петица се допълва от областите Бургас и Стара Загора. На практика в София, областите Пловдив и Варна са базирани 57% от най-успешните МСП за миналата година, които осигуряват почти 60% от приходите.

Както София е безспорен лидер, така и Северозападна България е на опашката, още повече че е последна по развитие и в целия Европейски съюз. Във Видинска област има едва 6 динамични МСП, а в област Монтана – 11. Негативната петица се допълва от Кърджали – със 7, Кюстендил – с 10, и Перник – с 15. На практика в тези пет области са базирани едва 0.03% от фирмите.

Нестандартен лидер

Лидер в класацията е компанията "Дийп дайв системс", която е специализирана в изготвянето на цялостна концепция за системи за закотвяне на плаващи съоръжения на различни дълбочини. Дружеството е създадено през 2009 г. и за този период е реализирало проекти за яхтени пристанища в страната – марина Балчик с над 60 места; първото яхтено пристанище в Созопол, разполагащо с 330 места на осем плаващи понтона за плавателни съдове до 25 метра; участва и в изграждането на първото рибарско пристанище в България – в Сарафово, и в създаването на първия изкуствен подводен риф в акваторията на българското Черноморие.

През миналата година приходите му са нараснали близо 7 пъти и са достигнали почти 5.5 млн. лв. В основата на отличното представяне на фирмата, собственост на Росен Желязков, е участието в световноизвестния проект The Floaitng Piers ("Плаващите кейове") на Христо Явашев-Кристо на езерото Изео в Италия. Подготовката е отнела близо две години, а българската компания е основният изпълнител. В продължение на 16 дни, в периода 18 юни - 3 юли 2016 г., "Плаващите кейове" са посетени от над 1 млн. души.

Първи подгласник на победителя е производителят на патешки дроб "Ависпал", която работи от над 20 години и пласира продукцията си в редица страни от ЕС. Компанията е реализирала сериозен ръст на приходите за една година – от 2.63 млн. лв. през 2015 г. до 15.13 млн. лв. през миналата. Българските производители на птици успяха да се възползват от ограниченията, които наложи Франция заради случаите на птичи грип през 2015 г. Именно тази криза даде шанс на нашите компании през миналата година да запълнят празнината на пазара на този деликатес, и то след изключително тежката за тях 2015 г., когато продажбите в чужбина достигнаха петгодишно дъно.

Транспортната компания "България роуд тракинг" допълва челната тройка в "Гепард". Пловдивската компания за превоз на товари е собственост на белгийски граждани. Тя е създадена през 2013 г. и е реализирала приходи от 5.2 млн. лв. през миналата година при 0.9 млн. година по-рано.

Кои сектори са с най-големи приходи

Търговия с автомобили и части; производство на машини и търговията – това са трите сектора, в които са реализирани най-големите приходи. Това показва анализът на подреждането на 20-те най-растящи компании по сектори. Най-добрите дружества в търговията с автомобили са увеличили приходите си с близо 50% за година и през 2016 г. са достигнали 319 млн. лв. По този начин изпреварва отрасъл търговия, където постъпленията на лидерите са били 290 млн. лв. (с почти 50 млн. лв. по-малко от тези на компаниите, влезли в секторната класация за 2015 г.). Производителите на машини и оборудване запазват стабилното си представяне, като постъпленията на 20-те най-големи са били 309 млн. лв. (при 274 млн. лв. на тези, влезли в подреждането за 2015 г.).

Въпреки че не е сред петте сектора с най-големи приходи, строителният се представя твърде добре - 20-те най-добри компании в него са натрупали най-голяма печалба, постигнали са най-висока рентабилност със съотношение между приходите и печалбата и са реализирали най-голям ръст на приходите. Обяснението в голяма степен се дължи на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, по-известна като програма за саниране, приета от правителството в началото на 2015 г.

Технологичният бизнес е непосредствено след строителството по печалба и рентабилност. Приходите на лидерите в сектора са били близо 195 млн. лв., което е намаление от 260 млн. лв., постигнати от влезлите в миналата класация "Гепард". Те обаче са реализирали почти същата печалба – 38.5 млн. лв., което показва, че са постигнали по-висока рентабилност.

Секторите, постигнали най-голям ръст на приходите след строителството, са търговията, транспортът, високите технологии и производството на облекла и текстил. Това в голяма степен съответства на възстановяването на българската икономика, което основно се дължи на ръста на вътрешното потребление и рекордния износ.

Колко важни са малките компании

Малките и средните предприятия играят определено важна роля в икономиката на България. Те осигуряват 66% от произведената добавена стойност за 2015 г. и над три четвърти от работните места. За сравнение - в ЕС малките и средните компании са отговорни за 57% от добавената стойност и в тях работят две трети от заетите (виж таблицата). Производството, търговията на едро и дребно формират половината от добавената стойност на малкия бизнес в страната, като това е с 10 процентни пункта над средното за ЕС. В тези два сектора са заети 58% работещите в МСП. Според данните на Европейската комисия добавената стойност на нефинансовия сектор е нараснала с 12% в периода 2008 - 2015 г. Това в голяма степен се дължи на компаниите в информационните технологии, където за периода показателят е скочил с 56%, а заетите – с 38%. През последните години страната стана притегателен център за европейски и американски IT компании, както и за стартъпи, отбелязва ЕК. Брюксел прогнозира, че в периода 2015 - 2017 г. създадената добавена стойност от МСП в България ще се увеличи с 9%, а работещите – с 2%, или 36 хил. работни места.

Ръст, но проблемите остават

Въпреки различните предприети мерки в отделните приоритетни области на Законодателния акт за малкия бизнес на Европейската комисия (SBA-Small business act) България се доближава до средното ниво в ЕС само по две от тях – "Достъп до финансиране" и "Втори шанс". Все още изоставаме по останалите седем области - "Умения и иновации", "Предприемачество", "Интернационализация", "Околна среда", "Единен пазар", "Държавна помощ и обществени поръчки" и "Отзивчива администрация". Добрата новина е, че в тези области има потенциал за растеж, за да се доближим поне до средното ниво на съюза.

Лошата бизнес среда продължава да тежи като воденичен камък на компаниите, въпреки че всяко правителство дава обещания, които не изпълнява. Администрацията е неефективна, а съдебната система не може да гарантира сигурност на собствеността.

Стар проблем е ниската производителността на труда - във всички отрасли в България тя е под средното ниво за ЕС. Въпреки че IT секторът се развива с изпреварващи темпове, малките и средните компании във високотехнологичните и среднотехнологичните производства са твърде малко в сравнение с ЕС. Това е признак за нискоквалифицирана работна сила, която не е в състояние да създава добавена стойност във исокотехнологични производства и услуги. Именно недостигът на кадри е един от основните проблеми пред предприемачите. Те се опитват да се справят с него със собствени усилия, тъй като държавата не полага достатъчно такива за разрешаването му. Компаниите се стремят да обучават и преквалифицират специалисти, да привличат работници от по-далечни места в страната, както и кадри от чужбина. Дори дефицитът на персонал да не е спирачка през следващите няколко години, без промяна в образованието и включване на повече хора на пазара на труда българската икономика трудно ще има устойчив растеж.

Поръчайте изданието »

На хартия или PDF