Регионите в България: Пропаст, която не спира да расте

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Икономическото възстановяване на регионите в България продължава и през 2016 г. Но макар данните да показват оживление, процесът остава неравномерен, а разделението между северната и южната част на страната не само продължава, но и нараства. Тенденцията е забележима и на пазара на труд, и по отношение на инвестициите. В Северозападна и Северна централна България развитието е догонващо, но минимално, в резултат на което районите са в период на стагнация. Същевременно подобно на предходните години двигателите на икономическото развитие са столицата, Стара Загора, Варна, Бургас и Пловдив. В резултат социално-икономическите различия между севера и юга стават все по-големи.

Европейските средства се насочват към големите общини, като мащабните проекти са предимно инфраструктурни - като метрото в София, отсечки от магистрали и пътища. Същевременно обаче икономическата активност в страната започва да се свива в почти всички области, докато заетостта поддържа ниските си нива, което означава, че развитието на пазара на труд е достигнало предела. Своеобразният таван заедно с влошаващата се демография, която е проблем за всички области, е сред предизвикателствата, които ще се наложи да бъдат адресирани в бъдеще, за да продължи процесът на възстановяване на регионите. Това са едни от основните акценти на тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Пазарът на труд достигна своя пик

За разлика от предходната 2015 г., когато създаването на работни места бе относително равномерно, през 2016 г. разделението отново нараства. Възстановяването в Северна България все още е на етап "предстоящ", докато положителни тенденции се виждат основно в южната част на страната и в големите икономически центрове. Заетостта и икономическата активност обаче достигат предела си из цялата страна, считат експертите от ИПИ. Темпът на създаване на работни места в страната все повече се забавя, а в някои места практически е спрял.

Данните показват, че икономическата активност се свива през последните две години, в резултат на което все ще се наблюдава слаба заетост. Същевременно това е и причината за спада на безработицата - хората спират да си търсят работа и на практика "напускат" пазара на труд. Тенденцията се наблюдава особено силно в слабо развитите региони като Враца, които дори отчитат понижение в дела на работещите спрямо населението. "Данните за развитието на пазара на труда в северозападната част на страната са изключително притеснителни, особено що се касае до областите Враца, Ловеч и Монтана", пише Явор Алексиев в свой анализ за института. В лошо положение се намират също така областите Разград и Силистра. Дори в региони, които предходни години са отразявали трайни положителни тенденции, като Велико Търново сега се наблюдава забавяне по отношение на създаването на работни места.

От друга страна, в положителния край на класацията се намира Габрово. "Въпреки че областта не може да се похвали с голям брой висшисти, поради силния индустриален профил има относително висок дял от населението, завършили средно образование, докато нискоквалифицираните кадри са малко", коментира Зорница Славова от ИПИ. Затова пазарът на труд в Габрово продължава да се представя добре спрямо средното за страната, но пък има проблем, който може да преобърне тенденциите от положителни на негативни - демографията. Застаряването на населението в областта е едно от най-високите в България.

Подобна е ситуацията в Смолян и Велико Търново - силна икономическа активност, но влошаваща се демография. Столицата пък отбелязва ръст в броя на заетите, но увеличението на населението не позволява на областта да достигне предкризисните нива на заетост все още. Русе също се представя добре, като отбеляза девето поредно тримесечие с ръст на заетите към края на юни. От ИПИ отбелязват обаче, че областта също отчита забавяне в процеса на създаване на работни места. Развитието на пазара на труд е достигнало пика си вече, като през 2016 г. дори има спад в броя на заетите и работната сила. "Ако не се повиши икономическата активност и не се предприемат мерки в образователната система, няма как да защитим по-висока заетост", счита Славова. А по отношение на образованието прогрес не се забелязва. Висшистите масово се насочват към големите области, особено столицата, като разликата все повече нараства спрямо средното за страната.

Така например потокът на заселилите се от други области в София е по-голям през миналата година, отколкото този към чужбина, посочват от ИПИ. Докато през 2015 г. шест области посочват положителна разлика между заселилите се и напусналите хора, през 2016 г. числото пада на пет - София, Бургас, Варна, Пловдив и Кърджали. "В резултат населението, и конкретно хората в трудоспособна възраст, става все по-концентрирано", отбелязва Славова. Обезлюдяването създава предизвикателства и за бизнеса в регионите, които намират набирането на квалифицирани кадри за все по-труден процес. Основното предизвикателство пред по-нататъшното възстановяване на българския* пазар на труд е преодоляването на този лимит. "Оттук нататък се налага да се работи върху квалификацията и образованието", счита Славова. "Образованието е ключово при достигане на предела на пазара", допълва още тя.

Застаряването на доходите

Съществен източник на доходите на домакинствата в България е работната заплата, като нейният дял продължава да нараства. Заплатите растат навсякъде, но при доходите все още има колебания между отделните области. "Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава", коментира Явор Алексиев. Причината - пенсиите не могат да поддържат темпа на растеж на заплатите, който вече достига около 10%. "Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно развит пазар на труд", допълва още той.

В някои области застаряването на населението се проявява и в числата за доходите. Така например в Габрово и Велико Търново делът на дохода от пенсии на лице от домакинството нараства, поради което там се вижда и по-слаб ръст. Причината е, че все повече хора разчитат на пенсии, а не толкова на възнаграждения от работа. Друг пример е съпоставката между София и Видин, която изобразява от друг ъгъл продължаващата разлика между регионите в двата края на спектъра на икономическото развитие. В София делът на заплатата е две трети, докато доходите от пенсии са едва 19%, докато във Видин числата са съответно 39 и 48%. "Районите, в които демографията е по-влошена, са и тези, при които делът на заплатите е по-нисък и по-бързо спада", коментира Славова. Изостават и други области като Пловдив и Бургас, но там на помощ идва инвестиционната активност и възстановяването на пазара на труд, които могат да повишат благосъстоянието на хората в следващите години.

Местните данъци и такси

Местните данъци и такси са една сфера, в която липсва корелация между данъчните промени и икономическа активност или инвестиции на местно ниво, поради което е трудно да се обособят конкретни райони, за които е характерно да повишават или намаляват данъците и таксите. Средно за страната обаче тенденцията е да се повишават донякъде поради финансовата немощ на самите общини.

Фактор за изнемогващите общински бюджети е и усиленото усвояване на европейски средства. За да поемат проекти по програмния период, общините трябва да осигурят необходимото съфинансиране. Резултатът - теглене на заеми и задлъжняване на фона на вече съществуващи дефицити. "Самият факт, че болшинството от промените са в посока "нагоре" показва ясно, че цялото упражнение е следствие от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки", пише Алексиев.

Като цяло в по-развитите области нивата на данъци и такси на местно ниво са по-високи спрямо средното за страната. Подобна е ситуацията за София, Варна и Бургас. В този ред на мисли навярно няма да е изненада, че най-ниски са във Видин, Монтана, Враца и Перник. Разбира се, има и изключения - въпреки икономическата активност в областта Стара Загора и Габрово държат данъците си ниски, докато по-слабо развитите Кърджали и Разград имат относително високи.

Евроусвояването - магистрали и метро

Тъй като централната власт отказва на общините възможността да провеждат децентрализирана фискална политика, ресурсите по европейските оперативни програми предоставят възможност за финансиране на местни проекти. Трябва обаче да се отбележи, че възможностите са ограничени. Така например парите от Брюксел не могат да се използват за рехабилитация на пътната мрежа, а само за нови пътни възли и отсечки.

Така към края на юни българските общини са усвоили близо 8.8 млрд. лв. като бенефициери на европейските оперативни програми за целия период от влизането на България в ЕС, от които около 2 млрд. лв. са насочени към софийското метро. За сравнение, към края на 2016 г. общата сума на реално изплатените средства беше 8.5 млрд. лв. Средната степен на усвояване от общините е нараснала до 1.3 хил. лв. на човек спрямо 1.2 хил. лв. към май 2016 г. В предходни анализи на института сумите на човек от населението по общини включваха само усвоените средства от местните администрации. Но от средата на 2016 г. ИПИ ревизира данните си, с което включи и ресурсите, усвоени от фирмите по оперативни програми на територията на страната.

Анализът на ИПИ показва, че усвояването на европейските пари остава неравномерно. Така например в съотношение с населението в община Ковачевци се падат по 29 лв. на човек, докато в Рила, където миналата година средствата бяха едва 13 лв. на човек, сега достигат над 6 хил. лв. на човек. Като цяло обаче европейските пари отиват в по-големите области, предимно за инфраструктурни проекти.

Миналата година ИПИ инициира изследване, което разгледа доколко усвояването на евросредства сближава областите както помежду им, така и спрямо средноевропейското ниво. Изводите обаче не бяха окуражаващи. Излиза, че повечето части на страната подобряват благосъстоянието си спрямо средното за ЕС ниво, но не благодарение на усвоените пари от Брюксел. Различията в благосъстоянието между областите се задълбочава, тъй като най-големите райони обират проектите, а други едва кретат. Докато усвоените средства от област Търговище са 74.6 млн. лв., в Пловдив са 663.2 млн. лв. А Пловдив е на второ място, на километри зад водещия в класацията - София, с над 3.2 млрд. лв.

Всичко това обаче не означава, че европейските средства са пречка пред развитието. Напротив, те могат ефективно да се насочат към проблемни области, като така осигурят дългосрочен положителен ефект за развитието и обществото. Практически това, което се получава в момента, е капсулация на Северна България, в резултат на която регионът е изолиран и стагнира, а останалите части на страната летят напред. Едно решение би могло да е инфраструктурата. "Докато в Южна България по протежението на АМ "Тракия" има няколко икономически центъра, в северната част на страната няма такива и това пречи на икономическото развитие", коментира Зорница Славова. Друг фактор е, че Стара планина се явява като своеобразна преграда между севера и юга, която ограничава трудовата мобилност на населението. Затова и европейските средства могат и трябва да се използват за развитието на пътната мрежа в Северна България.

Поръчайте изданието »

На хартия или PDF