Добруджанският търговец

Q&A

Пътищата са плачевни, а пристанищата - стари като музеи

Много зърнопроизводители пораснаха и се окрупниха покрай субсидиите за земеделие. Каква е тенденцията в момента?

- Този процес е застинал. Субсидиите като цяло са нож с две остриета - както каза един колега от Сърбия: "Докато ние се учихме да правим производство, вие се учихте да усвоявате субсидии." Всъщност българските фермери ползват парите от субсидиите, за да плащат рента. В Румъния се чудят как рентите в България са толкова високи и компаниите в сектора въобще съществуват и оцеляват. Ако там рентата е 25 лв. на декар, при нас в Добруджа е 80 - 100 лв. и повече. Това прави и българската продукция скъпа.

Колко по-скъпа е спрямо преките конкуренти?

- Нашата стока е най-скъпата, която се продава на пазара в Черноморския басейн, а това е най-големият извор на зърно в света. Ние имаме най-малкото и скъпо производство в най-големия извор. В световен мащаб нашето производство на пшеница е 0.4%. И сме скъпи, защото работим с много високи ренти, с европейски цени на препаратите, машините ни са западни и на високи цени, семената също се внасят, защото българските институти на практика бяха унищожени. Допреди години в България имаше 6-7 мултинационални компании и в търговията, но и част от тях си тръгнаха. Всичките им офиси сега са в Румъния, тук някои имат представителства. Мултинационалните компании загубиха интерес към българския пазар, те го неглижират, за тях е скъп и рисков.

Какво е мнението ви за инфраструктурата и логистиката в търговията със зърно?

- При пътищата имаме две магистрали, но ако се отиде в Добруджа и се видят междуселските пътища, през които се изнасят няколко милиона тона зърно, нещата са трагични. Ако се вземе примерно един зърнен район - Добруджа, Ямбол, Северозападна България, където и да е, той на практика е една индустриална зона. Но тази индустриална зона е в плачевно състояние, защото няма пътища, няма нищо, което да е направено. Производителите са купили машини, които струват милиони, имат компютри, технологии, един камион е половин милион, а ние ги дрънкаме по тези пътища. След това отиваме на пристанището във Варна, което повече прилича на музей на открито заради старата си техника. На терминалите в Русия, Украйна се товарят 27 хил. тона зърно за едно денонощие в кораб, а на нас ни трябват осем дни за това количество. Частните пристанища в Балчик и Бургас са в по-добро състояние.

Какви са очакванията ви за предстоящата реколта през 2019 г.?

- Има много остатъчни количества от последната реколта. 2018 г. беше една нормална и добра година, но доста от производителите решиха да изчакат по-добри цени или нещо друго и има едно отлагане в продажбите. Така че новата реколта ще срещне по-висок преходен остатък. През април и май имаше притеснения за засушаване, но до голяма степен нещата са компенсирани с падналите впоследствие валежи, есента също на места имаше затруднения при засяването, но очакванията са добри. Глобално смятам, че цените няма да са по-лоши от миналата година, ще има може би запазване на цените, дай боже, и по-добри. Но нещата в този тип търговия са като скачени съдове: или имаш висок добив, или високи цени.

Какви са прогнозите ви за вашата фирма и зърнения пазар в България за следващите пет години?

- Всеки си решава сам как ще се развива, аз имам определени виждания, които не бих искал да съобщавам. Като цяло за бранша мога да кажа, че няма светло бъдеще. Допреди няколко години имаше един сериозен ръст, възраждане на земеделието, някои станаха големи, други според мен дори прекалено големи. Но вече започнаха да буксуват. Като цяло липсва дългосрочна визия, за да се случват нещата.