НА ЖИВО от 09:00 ч.:
Среща на бизнеса от Черноморието

Най-големите компании за текстил и облекло: Мода в тъмна гама

Приходите на 20-те най-големи производители на дрехи и платове почти не растат.

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.

Трудна година за най-големите производители на платове и облекло. Макар средната картина да изглежда добра, с няколко изключителни постижения, повечето компании срещат проблеми с хората, поръчките, растящите разходи, а оттам и с рентабилността. През 2018 общите приходи на 20-те най-големи компании за текстил и облекло растат със символичните 1.2%, като достигат 1.337 млрд. лв. Цели 11 дружества отчитат по-ниски приходи за 2018 г., като намалението е най-значимо при "Куш мода" (40.57%), "Ембул инвестмънт" (27.04%), "Пирин текс" (21.28%), а шест фирми са работили на загуба. Едва три дружества постигат двуцифрен ръст на приходите, а само една компания има марж на печалбата над 10%.

"Експортът на облекла и текстил за 2018 е за 2.011 млрд. евро и отбелязва много малък спад от 0.6% спрямо 2017 г. Структурата на износа по продуктови категории остава без промяна, като облеклото държи 71% дял", коментира Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. Тя посочва хроничния проблем за сектора - липсата на работна ръка и миграцията. "Наетите лица към края на 2018 са 89 723 срещу 94 982 година по-рано. С други думи, секторът е загубил над 5000 работници за последната година, като отливът е основно при фабриките за облекло", посочва Банкова.

Топ 3 с италианска нишка

Класацията по приходи традиционно се оглавява от "Е. Миролио" - оборотът на притежаваните от италианския предприемач с български паспорт Едуоардо Миролио текстилни фабрики надхвърля 242 млн. лева (1.5% ръст). Дружеството обаче отчита близо 16.5 млн. лв. загуба през 2018. "Тя идва от сконто на продажбите на необслужвани вземания. Основната дейност на компанията показва печалба, по-малка от предходната 2017 г., в резултат на невъзможността да се изпълнят поръчки, дължаща се на недостиг на работници", коментира Едоардо Миролио. Той притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Групата има и багрилен цех в Италия, а през март 2017 откри нов цех за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице). През 2017 "Е. Миролио" купи и две фабрики в сръбските градове Пирот и Димитровград в сделка за 3 млн. евро. Най-новата инвестиция на Едоардо Миролио е покупката на модната марка DiKa от гръцките й собственици и отварянето на 24 фирмени магазина DiKa в 24 града във Франция, включително и в Париж. Дрехите на бранда се шият в сръбските фабрики в Димитровград и Пирот основно с платове, създадени в предприятията на Едоардо Миролио в България.

Успешна година с близо 7% ръст на приходите отбелязва и второто предприятие в класацията - "Зюдволе груп Италия клон Булсафил". Фирмата, чиято фабрика е в с. Скутаре, община Марица, произвежда камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди, но за поредна година отчита намаление на печалбата и служителите си. През октомври 2015 г. компанията претърпя генерална промяна в собствеността, след като тогавашното дружество майка - Safil в Италия, продаде бизнеса си на Südwolle - Германия. Две години по-късно италианската "Сафил" смени името си на "Зюдволе груп Италия", което доведе до поредна промяна на наименованието и на българския клон, известно до този момент като "Сафил". Българският завод е вторият по големина в групата след този в Китай.

След като се изкачва с една позиция нагоре, габровската "Дзалли" заема трето място в класацията. Фирмата, която отчита над 36% ръст на приходите през миналата година, е създадена през 2001 г. като дъщерно дружество на италианския Calzedonia Holding. Разполага с три производствени цеха на територията на Габрово, като най-голямата производствена база и основен административен център се намира в кв. Войново и е разположена на 75 хил. кв.м площ. Днес "Дзалли" е най-големият работодател на територията на габровската община. След инвестиция от 300 хил. евро през 2017 произведената продукция вече се следи чрез свързани централно електронни устройства на всяко работно място. Резултатът е по-голяма ефективност на производството, по-добър контрол върху използване на ресурсите и по-малко запаси от незавършено производство.

"Ръстът на приходите през 2018 е резултат от увеличението на поръчките и добрата работа с поддоставчиците най-вече в Южна България. Единственото ограничение за фирмата е недостатъчната работна ръка в нашия регион", коментира финансовият директор Христина Кръстева. Тя уточни, че българското дружество продава само за италианската компания майка, която има мрежа от над 4000 собствени и франчайзинг магазини по целия свят. В "Дзалли" се произвеждат между 9 и 10 млн. броя облекла годишно - дамска мода, тениски, блузи и клинове, бански костюми, мъжко бельо, с търговските марки Intinimissimi, Tezenis и Calzedonia. Марката Calzedonia вече присъства и в софийски молове.

Българската шевица в сектора

"Калинел" - Троян (4), слиза с една позиция надолу в класацията за 2018 г. Компанията, която произвежда текстил за дома и е доставчик на IKEA, има заводи в Троян и Червен бряг, както и две фабрики в Сърбия - във Враня и в Босилеград. Близо три четвърти от продукцията й е предназначена за IKEA, а останалите количества са за световни търговски вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско" и др. През миналата година българското дружество приватизира за 1.2 млн. лева общинското предприятие "Четпром" в Тетевен.

"Тази година изграждаме в Троян склад за готова продукция с 25 хил. палета, производствено хале на 8300 кв. метра площ и склад за суровини и материали на 3200 кв. метра. Размерът на инвестицията е 19 млн. лв. Строителството ще приключи през лятото и ще ни осигури три нови линии за производство на възглавници и завивки с естествен пух и перушина", съобщи Марин Радевски, собственик на "Калинел". По негови оценки бизнесът на компанията в Сърбия се развива добре и отбелязва 8% ръст на приходите, а най-новата придобивка - "Четпром", за пръв път от много години излиза на печалба.

"Калинел" обаче отчита спад на приходите с 2.6% през 2018. "Причината е, че произведохме, но не можахме да изнесем готова продукция за 5 млн. лв., защото изненадващо закъсахме за транспорт. Ситуацията в бранша не е розова - цените на суровините се увеличават, има стагнация и спад. Вдигнах заплатите с 20%, платих 2 млн. лв. повече осигуровки през миналата година", коментира Марин Радевски.

Макар със спад в приходите "Яна" (8) се изкачва с една позиция нагоре в класацията. Групата, която произвежда хавлиени изделия и трикотаж, има две производствени звена - в Плевен и Панагюрище, и складова база в Бургас, където преди години имаше предачница. "Оборотът намалява, защото намаляват поръчките. Става все по-трудно заради липсата на кадри. Искаме да увеличим работната заплата, но няма как. Не ползваме подизпълнители, 99% от продукцията са предназначени за износ", коментира Стефан Севов, изпълнителен директор.

С над 40% спад на приходите "Куш мода", в която съдружници са Фатме Али Куш и Хасан Джан, слиза на 10-а позиция, затова пък е най-рентабилната компания в подреждането. Дружеството има фабрика в село Трънак, община Руен. От компанията обясниха резултата с намалелите поръчки от основния клиент - шведската H&M. "2017 година беше много силна за бизнеса, но за съжаление не можем да повторим обемите й", коментираха още от дружеството. През 2018 в "Куш мода" са инвестирали в нови машини, в принтер за щамповане на тениските и в увеличение на персонала, което довело до намаление на подизпълнителите. "Все повече разчитаме на наши производствени мощности и хора", заявиха още от дружеството.

Плевенската фирма "Димитров" на Магдален Димитров запазва 14-о място в топ 20 на класацията. Дружеството, което отчита ръст на приходите, но не и на печалбата през 2018, е специализирано в шиенето на мъжки дрехи за световните брандове Armani и Zegna, както и за собствената марка Desizo Monni Milano. Компанията е приоритетен партньор в изработката на луксозните мъжки облекла за Armani. Трите производствени сгради са разположени на площ 40 хиляди квадрата и в тях се шият 51 хил. сака и 38 хил. панталона месечно. "Димитров" е най-големият работодател на територията на Плевенска област.

"Аполон-95" - Горна Оряховица (16), която се изкачва с една позиция нагоре, също произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, но има и свой бранд - "Аполон". Компанията с едноличен собственик Димитър Борисов Димитров е изпълнила два европейски проекта - за повишаване на производствения капацитет за малко над 2.9 млн. лв. и за енергийна ефективност. Резултатът е намаление на разходите за производство, по-високо качество на продукцията, по-голяма конкурентоспособност, повече пазари, коментираха от дружеството.

Публичното дружество "Мизия-96" - Плевен - доставчик на мъжки облекла за ЕС, също е с една позиция нагоре в класацията (17). Основните клиенти на българската фирма са от Холандия, Германия, Словакия, Гърция, Испания, за където заминават над 98% от продукцията. Ръстът на приходите е резултат от по-добра организация на производство, както и от направените през миналата година инвестиции - 891 хил. лв., за нови машини, съоръжения и други, отчитат от "Мизия-96". Компанията е изпълнила европейски проекти за внедряване на иновации и за създаване на условия за устойчива заетост. Плановете за 2019 предвиждат ремонт на производствени зали и обновяване на машинния парк.

Продажбите на хасковската "Янев" (18-о място) за 2018 спадат с почти 19%, печалбата също е по-малка в сравнение с 2017. Дружеството произвежда ежедневни мъжки и женски облекла и е собственост на Янко Иванов Янев.

Джи Ем Ти - София (12), също е със спад на оборота през 2018, но с леко растяща печалба. Компанията, в която съдружници са Теодора Ценкова, Георги Ванчев и Мирена Райчева, изработва дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като използва около 70 фирми подизпълнителки, и внася машини за шивашката индустрия.

Шарена компания

Най-растящата компания е сливенската "Лемприер Уул", която запазва пета позиция в класацията с ръст на приходите над 40% до над 118 млн. лева. Австралийската Lempriere е доставчик на вълна от 1857 г. за текстилни фабрики и модни къщи в Европа, Англия, Япония и Северна Америка. В България компанията присъства от 2016 г. след инвестиция 10 млн. евро и за този период работи все на загуба, която обаче през 2018 е значително по-ниска в сравнение с предходните години. Основни клиенти на дружеството в страната са предприятията на Едоардо Миролио и "Зюдволе груп Италия клон Булсафил".

Производителят на дамски облекла "БТБ България" - Русе (6-о място), е собственост на Ахим Байерл от Мюнхен. Фирмата има производствени линии в основната си база в Русе, в с. Руйно и в дъщерно дружество в Македония. "БТБ България" има производствени мощности и в Украйна. Компанията инвестира близо 10 млн. лв. в нова корпоративна сграда с разгъната площ над 5000 кв.м, в която ще се преместят администрацията, както и звената по креативната и техническата разработка на продукта. Огромна част от изделията са за износ и са под чужди марки, сред които Comma от s'Oliver, Cos на H&M, Hallhuber, Peek & Cloppenburg и др. "БТБ България" има и собствена търговска марка - Vayana, която е с 10-годишна история. Брандът се предлага в два фирмени магазина в София и още два в Русе, както и в Австрия и Румъния. Броят на експортираните през 2018 година облекла е 1.4 млн., но компанията за пръв път от доста години отчита 6.5% спад на оборота. От фирмата обясняват това със силната конкуренция с турската текстилна индустрия и значителното обезценяване на турската лира, което направило турския продукт по-изгоден.

Софийската "Балкантекс" - собственост на швейцарската "Крос фешън", запазва своето седмо място. Компанията работи с възложители на поръчки, на които осигурява дизайнерски екип, конструктори, изработка на кройки, както и мрежа от над 100 фабрики подизпълнители. Дружеството отчита символичен спад на приходите и загуба над 1 милион лева. "2018 беше трудна година със спад на поръчките, с фалити на клиенти. В същото време възложителите на поръчки увеличават изискванията си към изпълнителите за сертифициране и инвестиции. Изпълнението им повишава себестойността, а цената, която даваме, не ги удовлетворява и те се пренасочват към други по-евтини пазари. За разлика от предишни години нямаме проблем с кадрите, не се е налагало по-агресивно търсене на кадри", коментира Делян Захариев, директор "Човешки ресурси". Според него 2019 г. е още по-трудна заради продължаващи фалити на клиенти, спад в търсенето на дрехи, увеличаващи се разходи за производство.

В класацията влизат и две фирми на германския предприемач Бертрам Ролман - "Пирин текс" (9) и "Пирин текс продакшън" (15) - гр. Гоце Делчев, като и двете отчитат двуцифрен спад на приходите през 2018. "Причината за това е недостигът на работници. Не можем да осигурим необходимия персонал. Предприятията работят с 60% по-малко персонал в сравнение с преди четири години. Няма перспектива за подобрение на тази ситуация", коментира Бертрам Ролман. "Пирин текс" е най-голямото шивашко предприятие в Югозападна България, специализирано в продукти за мъже - костюми, ризи, вратовръзки, пуловери, палта, аксесоари и обувки с марката Rollmann, както и в изпълнението на поръчки за модни корпорации в Германия, Франция, Швейцария, Гърция.

Производителят на текстилни влакна "Синтерама България" - Нова Загора (отново 11-о място), е част от италианската група Sinterama. Дружеството отчита близо 12% ръст на приходите и по-висока печалба в сравнение с 2017, но като оборот още е далеч от пика си през 2016 г.

Другата италианска инвестиция - "Балконф" - Търговище (13), продължава да работи на загуба, макар и по-малка в сравнение с 2017. Компанията е основана през 1991 г. от Антонио Раники и е сред най-големите работодатели в региона. Притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и дамски блузи) и в Балчик (за мъжки сака, костюми и панталони). От фирмата обясниха отрицателния финансов резултат с направеното значително увеличение на заплатите на работещите и с продължаващи инвестиции за социални придобивки.

Приходите на производителя на синтетични и акрилни прежди "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, падат сериозно и компанията слиза от 13-о на 19-о място в топ 20. Акционери във фирмата са турската Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик, Ведат Лодрик, и Ерол Лодрик.

Класацията завършва "Коутс България" - част от британската Coats - световен лидер в производството на индустриални конци и ципове. Тук тя има по-слаб оборот, но вдига рентабилността си.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 2

    Няма как при ниските маржове в бранша производството да се задържи задълго. Единствения шанс е все по-автоматизирано производство за големи и скъпи модни марки.

    За щастие, българските заплати бързо растат и все по-близко е момента, в който шивашките цехове просто няма да имат сметка да функционират. Тези 5000 човека твърде вероятно са сменили шевната машина с друга машина в отрасъл с по-висока добавена стойност.

    С две думи - докато стагнира текстилното производство сме на прав път. Тая крава такова мляко дава.

    Нередност?
  • 2
    montecervino avatar :-|
    Veronika Georgieva
    • + 1

    Почти всички български шивашки фирми работят на ишлеме за големи световни брандове, защото иначе много трудно биха оцелели, ако разчитат само на местното потребление. От друга страна азиатските страни в частност Китай, подбиват изключително много пазара на дрехи не само в България, но и по цял свят. Лошото е, че за да сме конкурентноспособни на Китайците трябва да се въведат много автоматизации, които от своя страна ще редуцират нуждата от работна ръка, респективно да се намалят производствените разходи. Обаче това от своя страна би рефлектирало изключително негативно върху икономиката, защото хиляди души работещи в тази сфера биха останали без работа, тоест патова ситуация.

    Нередност?
Нов коментар