По-слаба година за оръжейниците
След рекордната 2017 г. производители и търговци отчитат спадове. Секторът остава на печалба, но наполовина на тази от предходната година
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В момент, когато финансовите анализатори на глобални банки акцентират върху удвоения брой военни конфликти по света като един от специфичните нови рискове за световната икономика, изглежда нелогично по-слабото представяне на оръжейните заводи в България за миналата година. Но числата ясно го показват - при най-големите пет производителя спадът в оборотите е с близо 30% спрямо предходната година, а при търговците приходите са почти наполовина по-малко спрямо същия период на 2017-а.
За сектор, който е един от най-големите работодатели, и то в населени места на страната като Казанлък, Велико Търново, Сопот, Русе, а освен това увлича още стотици други малки бизнеси в машиностроенето, металообработката и транспорта, слабият сезон няма как да не поражда притеснения. Финансовите отчети донякъде помагат в укротяването на пулса: като цяло секторът продължава да е на печалба и намира ресурси за инвестиции в роботизация и модернизиране на производството. Вижда се обаче как го мъчат проблеми с качеството на военната продукция, което води до плащане на неустойки към клиентите и пречи за сключването на бъдещи нови доходоносни договори.
След рекордите на 2017 година
Спадове се наблюдават както при държавните, така и при частните оръжейници, което показва обща за сектора тенденция на понижение. При най-големият производител, за който работят близо 10 хил. души - казанлъшкият "Арсенал", приходите са с близо 70 млн. лв. по-малко, но остават над половин милиард лева до 541 млн. лв., а печалбата е с близо 30 млн. лв. по-малка, но в никой случай не е малка - 93 млн. лв.
Държавният ВЗМ - Сопот, е с най-рязко влошаване на резултатите - двоен спад на оборота до 240 млн. лв. и понижение на печалбата от 150 млн. лв. на едва 7.2 млн. лв. за 2018 г.
Единствено "Аркус" успява да подобри представянето си, като от около 5 мн. лв. печалба през предходния период сега излиза на положителен резултат от над 21 млн. лв.
"Емко" и "Дунарит", които са под контрола на Емилиян Гебрев (макар КЗК да излезе с решение срещу сделката за "Дунарит" и все още да се водят дела) също имат значително по-слаба година като продажби, но "Емко" остава най-рентабилното дружество в сектора.
При търговците тенденцията е същата, като един от големите "Сейдж консултантс" дори и отчита загуба от 12.6 млн. лв. в края на годината след двоен спад на приходите. Държавният "Кинтекс" е първи по приходи с продажби за 256 млн. лв., което е с 22% по-слабо от предходната година. Миналогодишният №1 "Армитранс" пък е на втора позиция след чувствителен спад на приходите от 705 млн. лв. на 158 млн. лв. По-силна година като продажби има само "Алгънс". Най-рентабилен е търговецът на Петър Манджуков "Български индустриален инженеринг и мениджмънт".
Проблемите пред сектора
Ударно завършване на стари договори преди пристъпване към изпълнението на нови контракти, което доведе до рекорди през 2017 г., е сред възможните причините за този резултат. Има обаче и други с негативен знак. През март тази година заместник главният прокурор Иван Гешев обяви пред медиите разследване за доставка на некачествена военна продукция за Индия, довело до плащане на неустойки в милиони левове за три големи чуждестранни клиента. В оръжейния бранш открито се говори за големия гаф отпреди няколко години с доставка на държавната ВМЗ, по която имало огромни рекламации. Вследствие на нея индийското правителство било на път да сложи България в черен списък и да не приема оферти, но все пак било убедено, че проблемът е само в конкретния производител.
Друг проблем е така наречената монопродуктивност в договорите, което означава, че капацитетът на заводите е запълнен с производството на ограничен брой изделия и за да доокомплектоват доставките, търговците търсят въоръжение от други пазари. В същото време традиционни доставчици отказват изпълнение на заявки под предлог свръхнатовреност. Това кара компаниите да търсят нови логистични схеми за доставка, които имат и по-тежки ценови и платежни условия.
Осигуряването на финансиране също продължава да е предизвикателство за предприятията. Неуспехът да привлекат икономически изгоден кредит или гаранции е затруднение предвид необходимостта от банков гръб при участията в търгове. Без такъв компаниите не ангажират собствен ресурс, което прави проблемна ликвидността им. А заради рестрикциите, които имат към сектора международните кредитори, източник на подкрепа са предимно по-малките банки с български собственици. Тяхната помощ обаче идва на по-висока цена - при лихва от около 6%, въпреки че е за експортно ориентиран сектор, се вижда от отчетите.
1 коментар
И какво му е нелогичното на краха? Ако г-жата се беше постарала да се поинтересува от географията на износа на военна продукция от БГ, всичко щеше да й светне.
Българският ВПК произвежда и изнася през "гумени" американски, саудитски, йордански, иракски и пр. посредници оръжие и боеприпаси по стандарти на Варшавския договор по документи за страни, които въобще не ползват такова оръжие. Производителите искат и получават от купувачите декларация,че "материалите" няма да се реекспортират във военни зони. И толкова! И хич не им е зор да к,ъв дявол им е това оръжие на саудитите?!
Много близо до ума е, че българското оръжие и боеприпаси нелегално заминават при "борци за свобода", които нормалните хора наричат джихадисти, ислямски терористи, главорези и т.н.в Сирия, Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Судан, Мали, Конго, Еритрея...
Света обиколиха кадрите на Деляна Гайтанджиева със сандъците ракети от ВМЗ - много ясно се четеше - открити в склад на терористите в освободения Алепо. Тая смърт как е стигнала там? ВМЗ договор с Ал Кайда едва ли са имали...
И хайде преди да редим сълзи и сополи за българския ВПК, да се замислим откъде идва(ше) възторжената му печалба: от смъртта и кръвта на невинни хора, убивани от терористи с произведеното от българи оръжие.
Защото когато Сирийската касапница взе да мирясва, интересът към българската смърт понамаля, нали?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.