Най-големите холдинги: Силен оборот, свита печалба

Големите холдингови групи се възползват от добрата икономическа ситуация, но високите разходи удрят крайния резултат

Лидерът по приходи БЕХ консолидира най-големите държавни енергийни активи, някои от които са и сред най-губещите и задлъжнели компании в България, а други сред най-печелившите
Лидерът по приходи БЕХ консолидира най-големите държавни енергийни активи, някои от които са и сред най-губещите и задлъжнели компании в България, а други сред най-печелившите
Лидерът по приходи БЕХ консолидира най-големите държавни енергийни активи, някои от които са и сред най-губещите и задлъжнели компании в България, а други сред най-печелившите    ©  Георги Кожухаров
Лидерът по приходи БЕХ консолидира най-големите държавни енергийни активи, някои от които са и сред най-губещите и задлъжнели компании в България, а други сред най-печелившите    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.

Най-големите холдингови компании продължават със своя растеж и през миналата година, като малцина са тези, които отчитат спад. Където има такъв, той се дължи по-скоро на специфични за дружеството фактори, отколкото на икономически причини и заобикалящата ни среда. При печалбите ситуацията е малко по-различна - от 15 холдинга едва два са на загуба, но при голяма част има спад на крайния финансов резултат (вижте таблицата тук). До голяма степен това се дължи на повишените разходи за персонал, суровините и цените на тока.

Най-губещата група е държавният Български енергиен холдинг. На другия полюс е "Геотехмин", която е с най-висока печалба като абсолютна стойност и с най-голям нетен марж - 23%. Холдингът с най-свит бизнес през 2018 г. пък е "Булгартабак". А с най-растящ оборот е групата "Агрия".

Камъните на шията в БЕХ

Енергийният холдинг от години е окупирал лидерското място по приходи и през следващите години едва ли ще има група, която да го измести по приходи на консолидирано ниво. БЕХ е и класически пример за изкуствено създадена държавна структура, чиято цел често е да прикрива и замазва проблемите в държавната енергетика, вместо да оптимизира дейността си и работата на дъщерните дружества. Холдингът консолидира най-големите държавни енергийни активи, някои от които са и сред най-губещите и задлъжнели компании в България, а други сред най-печелившите.

Типичен пример за това са две от дъщерните й дружества - НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2". Първата отново излиза на загуба през 2018 г., а втората е на хроничен и дълбок минус. Не такава е ситуацията с АЕЦ "Козлодуй", която пък е на рекордна печалба, но тя не успява да задържи положителния консолидиран резултат на холдинга. Така по политически и регулативни причини той няма как да се реформира, а вместо това достига нови висоти във финансовия инженеринг, като чрез печелившите си дружества поддържа губещите (още за енергийния сектор на стр.).

БЕХ е едно от двете губещи дружества наред с вечния минус на "Синергон холдинг". Той е контролиран от фирми на Бедо Доганян, което става възможно и заради големия брой спящи акции у акционери, които реално не се възползват от правата си. Компанията не е излизала на печалба от години, а основният й актив е "Топливо", който също е на минус. През тази и миналата година "Синергон" продаде два от ключовите си активи в туризма - хотел "Европа" в Слънчев бряг и пловдивския "Новотел", като купувач и в двата случая беше Сава Чаролеев. "Синергон" е наследник на бившия приватизационен фонд "Петрол" и е класически пример за силно раздробена структура на портфейла - компанията управлява фирми от сферата на търговията, през туризма, производството до търговията с ток.

Наред със "Синергон холдинг" в класацията има още осем публични компанииq като само в топ 5 те са три - "Еврохолд България", "Софарма" и "Химимпорт", който е сред малкото със спад на приходите. Което е и сред причините "Софарма" да го измести, след като преди две години държеше второто място, но вече е четвърти. От горните три групи единствено "Софарма" е тясно профилирана - във фармацевтичния сектор. И въпреки забавения растеж в сектора като цяло холдингът успява да расте благодарение на собствените си вериги аптеки и на експанзията му в Сърбия, където през последните години придоби производствени активи. Повишените разходи обаче водят до спад в крайния финансов резултат.

"Еврохолд" консолидира в себе си компании в три основни направления – застраховане, търговия с автомобили и лизинг. През тази година той беше избран за купувач на активите на CEZ в България срещу 335 млн. евро. По сделката трябва да се произнесат обаче КЗК и КЕВР, а по повода КФН влезе на проверка в холдинга.

"Химимпорт" управлява компании от почти всички икономически сектори - от финансово-банковия сектор през производство, транспорт и други услуги. Приходите му за миналата година са се понижили, което се прехвърля и върху печалбата.

Сред другите публични представители са и "Индустриален капитал холдинг" и "Стара планина холд". Интересното е, че и двата имат сериозен дял в "М+С хидравлик" и го консолидират в приходите си. "Стара планина" има дялове в компании като ХЕС, "Българска роза Карлово", "Елхим Искра". "Миналата година беше много добра, но тази имаме леко забавяне, което е по-малко от нашите очаквания, и това донякъде е добра новина. Като цяло обаче прогнозата е 2019 г. да има лек спад, който реално може да е в рамките на статистическата грешка. Причината е лекото забавяне в Европа.

По-сериозно свиване обаче ще има в печалбите заради ръста на разходите за труд и енергийните цени, което е проблем за целия машиностроителен сектор", коментира директорът за връзки с инвеститорите на холдинга Николай Митанкин. Сред ключовите проблеми за холдинга, който е валиден и за цялата икономика, са кадрите. "Правим всичко възможно да задържаме кадрите, а новите инженери, от които се нуждаем, не са достатъчно. За нас все пак важното е, че 2019 ще е по-добра от 2017, когато минахме за първи път 200 млн. лв.", каза още той.

Куриертската компания "Спиди" успя да навакса забавянето от края на 2017 г., когато беше принудена да прекрати договори с клиенти заради ниска рентабилност. През миналата година тя отчита ръст на вътрешния и външните пазари, а заедно с оптимизацията на разходите успява значително да повиши и печалбата си.

"Приста ойл", която включва производител на масла и на акумулатори, през миналата година съвсем леко понижава приходите си, а това свива още повече маржовете й на печалба. Компанията, с основни акционери братята Бобокови, търпи ефекти и от по-високите цени на петрола, който е основен източник за производството на моторни масла.

На 6-о място е контролираната от Цоло Вутов "Геотехмин", като това е компанията с най-голяма печалба от всички в топ 15. Групата има пъстро портфолио от дружества, но с най-голям дял са тези в минния добив ("Елаците мед") и инфраструктурното строителство ("Пътстрой 92", "Пътища и съоръжения"), енергетиката и имотите. Има дейност и в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство и търговията с ток, за компанията работят около 3300 души, като основна част от тях са заети в мините.

Агроръст

Две от най-динамичните групи са от сектора на агробизнеса. През миналата година "Билдком", контролирана от Ангел Геориев, успява да навакса загубените си приходи през 2017 г. и те достигат отново 750 млн. лв. Бурен ръст обаче има печалбата, която расте с най-голям темп от всички в таблицата - над три пъти.

Компанията е собственик на производителя на олио "Олива", който притежава маслодобивни заводи в Кнежа и в Полски Тръмбеш. Това е и основният актив и източник на приходи на групата. "Предходните години бяха неблагоприятни за сектора и реално през миналата година и тази се завръщаме към нормалните нива на приходите и маржовете, което се вижда и от финансовите резултати на групата. Основното повишение на приходите идва от "Олива" - олио и шрот, заради увеличения капацитет на производство", коментираха от компанията.

"През тази година не очакваме съществен ръст, но планираме такъв през следващата година, тъй като ще въведем в експлоатация новата си инсталация за преработка в с. Разделна край Варна. Инвестицията в нея е 40 млн. евро и ще бъде пусната за новата земеделска кампания в края на годината. Ефектът от нея ще даде отражение през финансовата 2020 г. Компанията работи предимно за износ", казаха още оттам.

"Агрия груп холдинг" пък има най-големия ръст на приходите. През последните години холдингът растеше благодарение на активни придобивания, но през миналата година купи само едно дружество - "Агро ойл консулт". Към края на 2018 година компанията чрез дъщерните си дружества обработва около 155 хил. дка земеделска земя, в това число около 77 хил. дка собствена в Североизточна България, става ясно от отчета за дейността. През тази година планира да инвестира 4 млн. евро, като голяма част от тях ще са за закупуване на земеделска земя.

Потапянето на "Булгартабак"

Все още публичният "Булгартабак холдинг" продължава да губи от приходите си, след като вече няма и нищо общо с производството на цигари. Освен че по тази причина ще промени името си, той логично има силен спад на приходите си, оттам и на печалбата. Оперативно холдингът дори е на загуба. След продажбата на цигарените марки на BAT през пролетта на 2017 г. в бившия държавен холдинг, който сега гравитира около Делян Пеевски, са консолидирани компании, нямащи нищо общо с цигарите - "Техномаркет" и "Лодис инвест" (с марките млечни продукти "Лакрима", "Дядо Либен" и др.).

Класацията затваря системният интегратор "Телелинк", който стана холдингова структура в края на 2017 г., обединявайки четири компании, които работят в сферата на IT и комуникационната инфраструктура, както и в системи за умни градове.

Печалба на релсите

Група БДЖ е успяла да излезе на малка за нейните мащаби печалба през миналата година благодарение на свиване на разходите и лек ръст на приходите. Тук всичко обаче е с много условности - първо, голяма част от приходите й са държавна субсидия, второ, компанията по нищо не личи да подобрява услугите и парка си, закъсненията продължават, което държи много хора далеч от нея. В началото на юни от ръководството обявиха, че преговарят за покупката на нови мотриси и вагони за 100 млн. евро. Като цяло плановете на железниците, а и на държавата, са подновяването на подвижния състав да се случи в... следващите 15 години.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар