🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Най-големите в земеделието: Добри цени, добра година

Американската Cargill оглави земеделската класация през 2018 г.

По-голямата част от дружествата на върха традиционно работят за износ в ЕС, но се опитват да развиват и нови пазари
По-голямата част от дружествата на върха традиционно работят за износ в ЕС, но се опитват да развиват и нови пазари
По-голямата част от дружествата на върха традиционно работят за износ в ЕС, но се опитват да развиват и нови пазари    ©  Reuters
По-голямата част от дружествата на върха традиционно работят за износ в ЕС, но се опитват да развиват и нови пазари    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от K100 - класацията на Капитал на най-големите компании в България. Вижте още за изданието или го поръчайте тук.
Темата накратко
  • Зърното продължава да носи гигантски бизнес, а силните реколта и цени водят до повече приходи.
  • За пръв път лидер в класацията е американска Cargill, която извън търговията разви и център за услуги в България.
  • Тази година реколтата е неясна, но 2019 г. може да донесе нови лица сред най-големите дружества - например китайската COFCO.

Само две от 20-те лидери в земеделието не са на печалба през тази година

Напоследък ситуацията на зърнения пазар е по-скоро изненадваща. В сектор, в който резките пазарни движения в рамките на месеци са нещо характерно, вече 5-6 години ценовите нива са стабилни и се задържат на относително по-ниско ниво. 2018 г. обаче може да беше изключение - на международните пазари цената на зърното тръгна нагоре, което се отрази и на вътрешния. В края на жътвата миналото лято първите данни на земеделското министерство сочеха, че цените и на хлебната, и на фуражната пшеница са били с над 20% отгоре спрямо предходната година, а според представители на сектора впоследствие нещата са се поуспокоили, а според някои са се движили и на сходни с предходната година нива. Към края на 2018 г. според официалните данни на дирекция "Земеделие" към ЕК цените на пшеницата в Черноморския регион, в който влиза и България, са се задържали на средно 210 евро за тон на международните пазари, или ръст спрямо септемврийските нива със 180 - 190 евро за тон.

На този фон най-големите компании в земеделието са имали относително успешна година. 15 от 20-те дружества в сектора са постигнали увеличение на приходите - средно с 10%, а 18 са завършили годината на печалба. Рентабилността се движи в доста широки, но ниски граници - между 0.3% и 5.44%.

Традиционно най-големите компании в сектора на земеделието се доминират от търговците на зърно и маслодайни култури, а част от дружествата търгуват и с други продукти- семена, препарати за растителна защита и др. В топ 20 влизат още и малко от най-големите производители на зърно в страната, както и на фуражи - "Вианд". По-голямата част от компаниите в сектора са с изцяло български капитали и работят за износ основно в рамките на ЕС, но има и два американски търговеца. Освен това през последните години обаче все повече местни компании се опитват да излязат на нови пазари, основно в Азия и Близкия изток.

Един отчет, две реколти

За да се разгледат финансовите резултати на лидерите в земеделието за 2018 г., трябва да бъдат взети предвид две реколти. През лятото на 2017 г. заради увеличен среден добив и благоприятни условия според данните на земеделското министерство България постигна исторически рекорд в производството на пшеница, докосвайки границата от 6 млн. тона, както и ръст от съответно от над 4 и 8% при производството на царевица и слънчоглед. Голямата част от тази продукция съответно е изтъргувана през есента на същата година и пролетта на следващата, тоест част от финансовите резултати на фирмите през 2018 г. се дължат на количествено увеличение на продажбите на реколта 2017. Същевременно през лятото на 2018 г. България произведе по-малко на годишна база, но относително високо количество зърно (6.3% спад при пшеницата според официалните данните на земеделското министерство), но цените се повишиха на международните пазари заради проблеми във водещи страни производителки. Така към септември по данни на министерството увеличението при цените на пшеницата беше с 23% на годишна база, което би трябвало да се е отразило и във финансовия резултат на компаниите през втората половина на 2018 г.

Трите великана

И през 2018 г. класацията в земеделския сектор се оглавява от трите най-големи търговеца на зърно в страната, но има размяна на позициите между първия и втория. Най-много приходи за годината е постигнало българското дружество на американската група Cargill, което за миналата година е увеличило значително приходите си - с над 55% до 617 млн. лв. Година по-рано ръст в приходите също има, но той е значително по-малък.

Освен търговската си дейност "Каргил България" в последните пет години развива в страната и един от най-големите центрове за изнесени услуги на международната група. Поделението в София извършва услугите си за дивизии на холдинга в Европа, Близкия изток и Африка в сферата на финансите, транспорта и логистиката, стратегическото снабдяване и доставките, както и в управлението на човешки ресурси. Така за миналата година дружеството има 1138 служители, което го превръща в топ работодател в сферата на селското стопанство, а и сред най-големите работодатели въобще. В отчета на компанията се съобщава, че през стопанската 2016 г. тя е държала 9% от износа на зърно, а през 2017 г. - 10%. Явно количествата са се увеличили, което заедно с ръста в цените води до висок скок - според разбивката в отчета приходите от продажби на стоки през миналата година са били 540 млн. лв., а от услуги - 64 млн. лв. Вероятно второто число е основно от центъра за услуги и в по-малка част от третия подсектор в българския клон на "Каргил" - логистика и транспорт. От компанията не дадоха детайли извън финансовите резултати.

През 2018 г. на второ място в земеделския сектор е бургаската "Севан", която предходните две години оглавяваше класацията. За годината дружеството има приходи 363.9 млн. лв., което е намаление на годишна база над 18%. Управителят и основен собственик на компанията Артур Акопян обаче съобщи, че всъщност за последната стопанска година (юли 2018 - юли 2019) компанията ще има ръст спрямо предходната, който ще бъде в рамките на 5%. Същевременно печалбата ще се запази в същия обем, смята още той. За 2018 г. тя е 6.83 млн. лв., което всъщност е втората най-висока печалба сред топ 20 след "Балджиеви-91" (севлиевски производител и търговец със зърно и с препарати за растителна защита), които са постигнали 7.4 млн. лв. От отчета на "Севан" в Търговския регистър се вижда, че групата постоянно инвестира в нови зърнобази и разширява транспортния си парк - например през 2018 г. са закупени 100 нови влекача и 100 ремаркета, като така общият брой на камионите става 200. В изграждащата се зърно база в село Свобода, община Камено, вече са вложени над 7 млн. лв.

В топ 3 традиционно попада и американската "АДМ България трейдинг", която като числа няма най-силната си година - приходите падат с 5.5% и компанията е на загуба 1.98 млн. лв. През 2017 г. "АДМ България трейдинг" откри в България и собствено пристанище за зърно в Силистра, инвестицията в което беше 11 млн. лв. ADM е собственик и на разградския производител на царевични продукти "Амилум", в който тече инвестиционно разширение за над 240 млн. лв.

Другите в топ 20

Веднага след топ 3 на най-големите компании в земеделието за пръв път през тази година се нарежда управляваното и притежаваното от Пламен Борисов дружество "Фарм сенс", което се изкачва две позиции в класацията. Компанията увеличава приходите си с почти 27%, което според Борисов се дължи на по-големи количества изтъргувано зърно (виж профила на дружеството тук). Основаната в началото на 90-те години фамилна компания изкупува основно пшеница (около 50%) и работи в Северна България.

Границата от 200 млн. лв приходи през миналата година са успели да прескочат още три дружества - "Балджиеви-91", "Ойроконсулт" и "Билдком". Софийската "Ойроконсулт" търгува със зърнени култури и тютюн, а нейни собственици са Васил Василев и Райчо Ангелов. "Балджиеви-91" е компания от консорциума "Балеа", който произвежда и търгува със зърно и предлага семена, торове и препарати за растителна защита. Търговецът "Билдком" е мажоритарен акционер в преработвателя на слънчоглед "Олива", който оглавява класацията на най-големите дружества в хранителната индустрия с приходи над 560 млн. лв. От индивидуалния отчет на "Билдком" се вижда, че дружеството е търгувало основно с пшеница (66% от продажбите), а от износ са 40% от приходите, но няма детайли за спада в тях.

Сред най-големите компании традиционно попада и производителят на фуражи "Вианд" с приходи над 83 млн. лв. за миналата година, както и компании от групата "Октопод" на най-големия зърнопроизводител в България Светлозар Дичевски. Данните за 2018 г. сочат, че ако двете най-големи фирми на Дичевски - "Октопод С" и "Октопод инвест холдинг", на 9-о и 11-о място в класацията, бяха едно дружество, то щеше да излезе на четвърто място в общата класация, а заедно с друга компания от групата - "Агро-Светлозар Дичевски" (с приходи 46.4 млн. лв), щеше да попадне в топ 3.

Най-рентабилната компания в сектора е в дъното на класацията - великотърновската "Агроком" с чист марж на печалбата 5.44%. Дружеството е на Григор Григоров и се занимава с производство на зърно в областта, както и с търговия. Познат е и с други инвестиции - комплекса "Цариградски" в София и пивоварната "Бритос", която е на дъщеря му, бил е и общински съвет от ГЕРБ в Търново и спонсор на партията.

Най-бързо растящото дружество по приходи в класацията е "Корн трейд" от групата "Агрия", в която влиза и "Кристера" (на 8-а позиция). Сама "Агрия груп холдинг" има консолидирани приходи 277 млн. лв. "Корн трейд" е експортното дружество на групата и през него преминава стоковият износ, основно на зърнени култури. "Увеличават се обемите на експорт през последните една-две години, което е следствие на направените инвестиции, включително в складови мощности. Така че процесът е естествен и планиран. Очакваме да продължи и през тази година", коментира управителят и основател на "Агрия груп холдинг" Емил Райков. Той добави, че растежът в експорта е подхранван най-вече от покупките на селскостопанска продукция от трети лица и фермери доставчици, тъй като собственото производство през последните три години е относително константно като количества. Освен това подобрението идва от обемите, а не толкова от цените на изнасяната продукция. През миналата година те не са били по-високи спрямо предходната за основните култури като царевица и пшеница, а причина за това е била добрата реколта в региона, което е оказало натиск върху пазара.

Без очаквания за резки промени

Предварителните прогнози на различни организации сочат, че в световен мащаб реколтите от различните култури ще бъдат в двете противоположности. От една страна, според ФАО глобалната реколта от пшеница ще се увеличи с 1-2%. Данните на американския департамент по земеделие USDA към края на май показват, че основен двигател на това ще бъдат Черноморският басейн, Аржентина, Австралия и ЕС, който ще възстанови производството си до 157 млн. тона, след като миналогодишните суши в западните и северни части на континента доведоха до спад на реколтата на ниво 137 млн. тона. Същевременно обаче първите прогнози за царевицата сочат за вероятно намаление в производството на глобално ниво, тъй като продължителни дъждове в САЩ доведоха до изключително забавяне на кампанията по засяване.

Данните на земеделското министерство показват, че към края на май има спад на засадените площи с пшеница и ечемик в България, който е съответно 1.2% и 2.3%. Фермерите са намалили силно земите с рапица - спрямо предходната година те са с близо 17% по-малко. Очаква се тези спадове да бъдат "компенсирани" с ръст на площите, засети със слънчоглед и царевица, като първите данни от пролетната сеитба действително показват увеличение със съответно над 3 и над 10%. Според някои от търговците България ще влезе в новата стопанска година и с по-високи преходни запаси от реколта 2018.

На корпоративно ниво 2019 г. е възможно да доведе до нови лица сред лидерите в земеделието. На крачка от дебют в топ 20 вече е зърнопроизводителят от Вълчедръм "Златия агро", който регистрира ръст през последните три години, а през 2018 г. достига оборот 67.4 млн. лв.

Границата за попадане в класацията наближава и българското дружество на китайския гигант COFCO - "Кофко интернешънъл България", което влезе в търговията със зърно през април 2018 г. През първата си година на местния пазар компанията е успяла да постигне приходи 56 млн. лв. COFCO изкупува зърно от големи български търговци и през румънския си клон.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bulgariaftw avatar :-|
    bulgariaftw
    • + 1

    Капитал, скалите в таблицата са в хиляди, не милиони. Иначе прихода е 600 милиарда, с печалба от 5 милиарда! Не са я докарали дотам все още :)

    Нередност?
Нов коментар