"Асарел-Медет": Преходът към зелена икономика изисква много мед
За България това е страхотна възможност
Съдържание от Асарел-Медет
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
1.2
милиарда лева е инвестирала компанията в модернизация на мината и разработване на нови проекти и има мащабна програма за устойчиво развитие до края на живота й.Медта свързва в буквален и в преносен смисъл всички аспекти на развитието, които зелената икономика ни поднася: възобновяеми енергийни източници, пренос и складиране на електричество, електрификация на отоплението и транспорта, телекомуникации, интернет на нещата и умни градове. Медта пренася бързо и евтино електричеството, топлината, сигналите. Неслучайно добивът на метала расте средно с 3.2% всяка от годините на изминалото столетие на индустриализация. И именно в контекста на зелената икономика ще ускори темпа си. За България това е страхотна възможност.
Страната ни е сравнително малка икономика, която рядко се явява значим играч на глобалните пазари. Не и когато говорим за мед. Според The World Copper Factbook 2018
България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света
Един от факторите за това са разработените още преди повече от половин век мини в Средногорието, които тогава осигуряват базата за изграждане на медодобивния комбинат в Пирдоп. Днес тази екосистема дава стабилност на националната ни икономика, а глобалните тенденции й обещават развитие.
На фона на тези тенденции малко хора си дават сметка, че медта всъщност е основната суровина на глобалния преход към зелена икономика и следователно - потенциална спирачка. Средното съдържание на мед в един електромобил например е 83 кг, докато колите с двигатели с вътрешно горене имат нужда от само 23 кг. Един електробус съдържа средно 369 кг мед. Толкова са килограмите, които се добиват от 150 тона руда, повече от един самосвал, като този на снимката. Повече е медта и в един киловат инсталирана мощност в офшорна (10 кг) и слънчева енергия (5 кг), сравнено с 2 кг в традиционна въглищна централа. В същото време необходимостта от електрификация на големи части от Азия, Латинска Америка, редом с глада за хладилници, климатици, печки, автомобили и всякаква електроника на растящата световна средна класа, остават най-големите потребители на мед.
Не случайно няма друг базов метал, който да държи висока цена толкова дълго време – от 2005 г. насам средната за периода борсова цена на медта е 6500 долара на тон, а пазарът е в почти непрестанен дефицит. Това дава перспективи за цели региони, където има компании като "Асарел-Медет". Финансовите резултати на компанията за 2018 г. дават представа за значението й на местно и на национално ниво. От една страна, голяма част от тази печалба се влага в технологични подобрения, от друга - всеки служител на "Асарел-Медет"
създава около 15 000 лева брутна добавена стойност на месец,
което е над два пъти повече от средното за българската индустрия. Това води до високото заплащане в компанията, благодарение на което община Панагюрище заема осмо място в класацията по средна брутна заплата сред общините за 2017 г., точно след Столичната община. Благоденствието в общината се вижда и през някои нестандартни индикатори. Например според проучване на Aгeнцията зa cъбиpaнe нa взeмaния от месец май Πaнaгюpищe е градът на най-добрите платци на заеми в България, а общината неизменно е сред топ 10 по ниво на финансова устойчивост според данните на Министерството на финансите.
Подобни нива на добавена стойност на зает могат да бъдат постигнати само в капиталоемка индустрия – такава, която основава растежа си на непрекъснато надграждане на капацитета за производство и технологично обновление, а не на добавяне на нови служители. В условията на недостиг на човешки ресурс стандартът на живот в страната може да расте само чрез бързо увеличение на производителността на труда. За да бъдат възможни капиталовложения в производства с висока добавена стойност, е много важно печалбите на българските компании, в частност на тези от добивната индустрия, да остават в България. Точно това прави "Асарел" през последните 20 години - компанията е инвестирала над 1.2 милиарда лева в модернизация на мината и разработване на нови проекти и има мащабна програма за устойчиво развитие до края на живота й.
С доказани запаси за следващите 26 години и ясни пазарни сигнали за високо търсене на продукцията "Асарел-Медет" продължава да се фокусира върху понижаване на себестойността на добива, за да може да създава все повече богатство за всички: националната икономика, служителите, местната общност. Екстремно ниското медно съдържание на асарелската руда, което е едно от най-ниските в света, означава, че компанията винаги трябва да бъде няколко стъпки напред в технологичното си развитие, за да остане конкурентна. Затова в рамките на следващите 18 месеца "Асарел-Медет" планира да изпълни мащабен проект за модернизация на производството, който ще промени оставащите 26 години от живота на мината. Капацитетът за преработка ще се увеличи от 13 до 15 милиона тона руда годишно при подобрени технологични показатели. Инвестицията възлиза на над 300 милиона лева и ще даде работа на десетки външни фирми.По-добър живот
Благодарение на този проект през 2021 г. "Асарел-Медет" ще има по-добър краен продукт, произведен с по-ниски експлоатационни разходи. Парите, изкарани от добива на българска мед, ще продължат да създават едновременно зелено бъдеще за планетата и по-добър живот за България.
